Наскоро полският енергиен регулатор URE публикува ежегодното проучване, посветено на отоплителния сектор.

Полският пазар на топлинна енергия е изправен пред огромноти предизвикателства на прехода, наложен най-вече от политиката в областта на климата, включително по-строгите екологични изисквания и нарастващата цена на квотите за емисии на CO2. Без трансформация и справяне с предизвикателствата, по-специално по отношение на мерките за намаляване на газовите емисии, както и на модернизацията и модификацията на методите за производство на топлинна енергия, Полша ще се сблъска с постоянни увеличения на цените на топлинната енергия, което ще доведе до намаляване на дела на топлинната енергия, предоставяне на топлофикационни дружества.
Състоянието на полския сектор на централизираното топлоснабдяване през 2021 г. е представено в публикувания доклад на полския регулатор URE, озаглавен „Секторът на централизираното топлоснабдяване в цифри„. Въз основа на данните, събрани от Службата за енергийно регулиране от над 400 лицензирани топлофикационни дружества, могат да се посочат основните насоки за трансформация в полския топлофикационен сектор и необходимите действия, които трябва да се предприемат.

Какво се случва в сектора на централното отопление?

Топлофикационният сектор в Полша е изключително разнообразен, тъй като дружествата се различават значително, наред с другото, по отношение на размера, производствената и мрежовата инфраструктура, както и по отношение на състоянието или профила на клиентите. Въпреки че полското централно топлоснабдяване, със своя местен обхват, има много по-малко въздействие върху икономиката, отколкото други енергийни сектори, пазарът беше еднакво засегнат от пандемията през 2021 г., както и от симптомите на дестабилизация на пазара на горива, внасяни от изток през втората половина на годината. През 2021 г. се наблюдава драстично увеличение на цената на квотите за емисии на CO2, което, заедно с увеличението на цените на горивата, се отрази на финансовите резултати на топлофикационните дружества и на увеличението на средната цена на топлинната енергия, продавана на потребителите.

Растящи цени на горивата и на квотите за емисии на CO2

През 2021 г. за първи път от много години операторите на централно топлоснабдяване трябваше да се борят със сериозна дестабилизация на пазара на доставки на горива, която засегна по-специално газообразните горива, по-голямата част от които се внасят от изток. Увеличението на цената на единица природен газ беше забележително – при високометановия природен газ (GZ-50) единичната цена се удвои, докато цената на нискометановия природен газ се увеличи със 78 %. От друга страна, единичните разходи за въглища, лигнитни въглища и мазут, използвани за производство на топлинна енергия, са намалели. Тези фактори оказаха влияние върху цената на топлинната енергия, която е тясно свързана с вида на използваното при производството гориво, и върху цената на квотите за емисии на CO2, която рязко нарасна през миналата година.

Фиг. 1. Единична цена на горивата, използвани в източниците за производство на топлинна енергия през 2019-2021 г.

По-високи разходи за гориво, отразени в тарифите, одобрени от регулатора

Наблюдаваното през 2021 г. повишаване на цените на горивата и на разходите за квоти за въглеродни емисии се отрази върху равнището на одобрените от председателя на URE тарифни цени и такси за топлинна енергия, произведена от некогенерационни източници, само до края на годината.

Фиг. 2 . Цени за топлинна енергия, произведена от различни видове горива през 2019-2021 г. (PLN/GJ).

Доходоносен бизнес ли е централното отопление или не?

Общата рентабилност (на годишна база) на всички лицензирани топлофикационни дружества продължава да бъде отрицателна от 2019 г. насам. Това се дължи на ниската рентабилност на когенерационните източници, използващи опростени тарифи, които не отразяват пазарната волатилност и действителните оперативни разходи. Вече отрицателната рентабилност на такива източници почти се удвои през 2021 г.

Увеличението на разходите, свързани със закупуването на квоти за емисии на CO2, и повишаването на цените на горивата също се отразиха на рентабилността на топлофикационните дружества, изчисляващи тарифите въз основа на планираните разходи. Рентабилността на тези дружества е близка до нулата. Дружествата от тази група не отчитат отрицателна рентабилност, което означава, че тарифите, одобрени от регулатора, са осигурили възстановяване на разходите, свързани с дейността им.

Фиг. 3 Продажби на топлинна енергия и приходи на лицензирания отоплителен сектор от 2002 до 2021 г.

Отговорът на регулатора на проблемите в сектора

В средата на 2021 г. президентът на URE промени регулаторния модел за централизираното топлоснабдяване, за да подкрепи инвестициите и трансформацията в сектора. Промените имаха за цел да адаптират регулаторния модел за централизирано топлоснабдяване към пазарната ситуация и да осигурят адекватна възвръщаемост на капитала за онези дружества, които желаят да предприемат инвестиции в подкрепа на целите на политиката в областта на енергетиката и климата.

Топлоенергетиката на Полша в цифри

• Първото проучване, посветено на отоплителния сектор, е проведено от URE през 2002 г. Оттогава структурата на дружествата, обхванати от проучването, се е променила значително. Промените в правния статут свидетелстват за степента на трансформация на собствеността и организацията в полския сектор на топлоснабдяването.
• Първият мониторинг показва, че през 2001 г. 80,5% от лицензираните дружества са работили под формата на дружество с ограничена отговорност; през 2020 г. техният дял вече е 95,49%, като през 2021 г. нараства до 96,1%.
• URE извършва мониторинг на топлофикационните дружества в продължение на 20 години. През този период ефективността на производството им се е увеличила с повече от 7 %, докато ефективността на преноса почти не се е променила.
• Нивото на вредните емисии в атмосферата е намаляло значително: най-вече за прах (с 89%), серен диоксид (с почти 81%) и азотни оксиди (с над 59%).
• Емисиите на CO2 са намалели с около 15,5 %.
• През 2021 г. лицензираните топлофикационни дружества разполагат с мрежи с обща дължина 22 200 км (2020 г.: 22 100 км), като тази цифра включва топлофикационните мрежи, свързващи топлоизточниците с абонатните станции, както и мрежите с малък капацитет, експлоатирани като външни потребителски инсталации.
• През 20-годишния период на наблюдение на лицензираните топлофикационни дружества дължината на мрежите се е увеличила от 17 312,5 км до 22 223,0 км. През последните години се наблюдава постепенно увеличаване на дължината на топлофикационната мрежа. Дължината на мрежата на едно (мрежово) дружество се е увеличила от 23,81 км на 61,22 км (60,6 км мрежи през 2020 г. спрямо 58,7 км през 2019 г.).
• През 2021 г. около 93 % от всички изследвани топлофикационни дружества (407) са се занимавали с производство на топлинна енергия. С включването на оползотворяването на технологична топлина те са произвели над 425 000 TJ топлинна енергия, което представлява увеличение на обема с близо 8% спрямо предходната година.
• Общата инсталирана мощност на лицензираните производители на топлинна енергия в периода 2002-2021 г. е намаляла от 70 952,8 MW на 54 109,6 MW.
• Дружествата произвеждат топлинна енергия в източници с различни размери, като най-разпространени са малките източници с мощност до 50 MW (218 оператори). Само десет лицензирани дружества могат да се похвалят с производствен капацитет, надвишаващ 1,000 MW, като техният общ производствен капацитет представлява повече от една трета от капацитета на всички лицензирани източници. Тези участници са активни и в производството на електроенергия.
• През 2021 г. броят на дружествата, занимаващи се с комбинирано производство на електроенергия, се увеличи от 128 на 133 субекта. От 378-те производители на топлинна енергия 133 също произвеждат топлинна енергия чрез комбинирано производство (35,1%), което означава, че техният дял е нараснал с 1,4% в сравнение с предходната година.
• Делът на топлинната енергия, произведена по комбиниран начин, в общия обем на производството на топлинна енергия е 63,2 % и намалява с 2 процентни пункта в сравнение с предходната година.
• Диверсификацията на горивата, използвани за производство на топлинна енергия, напредва доста бавно. Въглищните горива продължават да преобладават, като през 2021 г. представляват 69,5 % от горивата, използвани в топлоизточниците (през 2020 г. – 68,9 %, през 2019 г. – 71 %, през 2018 г. – 72,5 % и през 2017 г. – 74,0 %).
  От 2002 г. насам делът на въглищните горива е намалял с 12,2 процентни пункта.
• През 2021 г. общият обем на продажбите на топлинна енергия от лицензираните топлофикационни дружества (включително препродажбата на други дружества) е приблизително 385 TJ и е с 11,86 % по-висок от този през 2020 г.
• Средната цена на топлинната енергия, продадена от всички лицензирани топлофикационни източници, е 47,65 PLN/GJ (увеличение със 7,49 % в сравнение с 2020 г.), докато средната цена на топлинната енергия, продадена от лицензирани топлофикационни източници без когенерация, е 53,31 PLN/GJ (увеличение с 2,78 %), а средната цена на топлинната енергия, продадена от лицензирани топлофикационни източници с когенерация, е 45,27 PLN/GJ (увеличение с 9,56 %).
• Средната цена на топлинната енергия, продавана от лицензирани източници, произвеждащи топлинна енергия без комбинирано производство, в 14 области (от общо 16) е по-висока от средната цена на топлинната енергия, продавана от лицензирани източници, произвеждащи топлинна енергия с комбинирано производство.
• Средната еднокомпонентна цена на топлинната енергия през 2021 г. е 59,56 PLN/GJ и е по-висока с 6,45 % от тази през 2020 г.
• През 2021 г. коефициентът на обща задлъжнялост е нараснал до 0,52, а ликвидността намаля с 13,41% в сравнение с предходната година.
• Между 2002 г. и 2021 г. се наблюдава и значително увеличение на коефициента на подмяна на дълготрайните активи. Стойността му се повиши със 70,46%, което показва високо ниво на инвестициите, изпреварващо амортизацията на дълготрайните активи.