Aнализ на Международната енергийна агенция демонстрира поразителен контраст: глобалните енергийни инвестиции надхвърлят 3 трилиона долара през 2024 г., но развиващите се региони – с изключение на Китай – получават едва една четвърт от тези средства, което представлява спад в реално изражение през последното десетилетие. Коментарът приписва този продължителен недостиг на финансиране на фундаментална пречка: непосилно високите разходи за капитал в нововъзникващите и развиващите се икономики, където проектите за чиста енергия със значителни начални разходи са особено чувствителни към условията на финансиране. Към това се добавя и забележителната липса на надеждни и актуални данни, отразяващи реалните условия на финансиране, с които се сблъскват разработчиците на проекти в тези региони.

МЕА стартира през 2022 г. Cost of Capital Observatory. Третото му издание, публикувано през юли 2025 г., разширява обхвата както в географско, така и в технологично отношение: за първи път са включени проекти за водноелектрически централи, а обхватът се разширява до Югоизточна Азия — регион, за който се прогнозира, че ще представлява 25% от растежа на световното търсене на енергия през следващото десетилетие. Последната версия се основава на информация от институции, участващи в над 1700 енергийни проекти, и отразява мненията на основни заинтересовани групи, включително финансисти, разработчици и институционални инвеститори.

Данните потвърждават, че финансирането на проекти за чиста енергия в страните с нововъзникващи и развиващи се икономики струва най-малко два пъти, а понякога и три пъти повече от цените в развитите икономики или в Китай, като има значителни различия между отделните страни и технологии. Забележително е, че среднопретеглената стойност на капитала за батерийни системи за комунални услуги е близка до тази на самостоятелните соларни инсталации, което отразява възникващите аналогични финансови условия за съвместно разположени решения за възобновяема енергия. Въпреки спада от над 70% в цените на батериите през последното десетилетие, дължащ се на научноизследователската и развойна дейност и ръста в мащаба, капиталовите разходи остават устойчиво високи.

При по-задълбочено проучване на рисковите фактори, МЕА подчертава три проблема, които оказват непропорционално голямо влияние върху тези разходи: регулаторната несигурност, политическата нестабилност и слабата банкова ликвидност. Регулаторният риск е на първо място в повечето проучени пазари, докато политическият риск е особено остър в Югоизточна Азия, но сравнително слаб в Индия и Бразилия, където по-силни политически рамки вече са стимулирали инвестициите в нискоразходни възобновяеми енергийни източници. Валутният риск допълнително усложнява нещата: много проекти разчитат на финансиране в твърда валута (например щатски долари), но генерират приходи в местна валута, което ги излага на риск от девалвация, утежнен от високите разходи и ограничената наличност на инструменти за хеджиране, въпреки че почти три четвърти от финансирането в крайна сметка е деноминирано в местна валута.

Поглеждайки към 2025 г., МЕА отбелязва, че макар глобалните лихвени проценти да са в низходяща тенденция, няма ясен консенсус сред финансистите от нововъзникващите и развиващите се икономики относно това дали разходите по заемите за енергийни проекти ще спадат. Само около 25% от анкетираните очакват спад, посочвайки подобрения на пазарите на електроенергия и зрелостта на сектора, докато над 50% предвиждат увеличение на разходите, дължащо се на продължаващата глобална несигурност и повишените лихвени проценти в САЩ. Това контрастира рязко с данните от Обсерваторията за 2023 г., където 90% очакват краткосрочно увеличение.

Коментарът завършва с призив за действие, в който се очертава път за преодоляване на пречките пред финансирането в страните с нововъзникващи и развиващи се икономики. Местните власти се приканват да въведат гаранции, реформи и стратегии за възлагане на обществени поръчки, предназначени да намалят риска за инвеститорите. Международната подкрепа остава от решаващо значение: институциите за финансиране на развитието могат да предлагат преференциални заеми, гаранции и техническа помощ, но капацитетът им е застрашен от съкращения на донорската помощ. МЕА добавя, че е получила мандат от Г-20 под председателството на Бразилия да разработи пътна карта за отключване на достъпни частни капитали за чиста енергия, като се възползва от поуките и познанията на Обсерваторията и свързаната с нея политическа работа.