На 14 януари 2015 г. Международната енергийна агенция и Съветът на елетроенергийните регулатори (CEER) организираха 4-тa поредна експертна работна среща за идентифициране на необходимите подобрения в електроенергийното регулиране, чрез които да се осигурят достатъчно инвестиции електропреносната и разпределителна мрежа, както и ефективно и надеждно управление на системата.

Първата част на дискусията беше фокусирана върху регулирането на преносната мрежа и разпределението на разходите. При изграждането на мрежовата инфраструктура ползите от дадени инвестиции не са винаги само за мрежовия оператор, който изгражда инфраструктурата, но се разпределят и към операторите на съседните държави. Това предизвиква въпросите кой трябва да плати за нови електропроводи между страните и кой решава дали електропроводът е икономически необходим?

Christophe Gence-Creux от Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (АСЕР) подчерта, че понастоящем ЕС се е фокусирала върху по-ефективното използване на съществуващия капацитет на мрежата. Реализирането на инвестиции, заложени в Десетгодишния план за развитие на мрежа (TYNDP), ще бъде следващото важно предизвикателство. Разпределянето на разходите на трансграничните проекти е също  от изключително значение: ако страните понасят отрицателни нетни ползи от тези проекти, трябва да им бъдат предоставени съответстващи компенсации.

Мартин Крауч от Ofgem представи в рамките на обсъждането подхода RIIO (revenue = incentives + innovation + outputs),  целящ наред с всичко останало  стимулиране на изследователската дейност и насърчаване  на иновативни мрежови технологии.

Друго фокус на дискусията  бе собствеността на мрежите и процесите на отделяне. В презентацията си Carsten Lehmköster от Amprion посочи предизвикателствата на независимия преносен оператор по отношение на собствеността и управлението на системата.

Бъдещето на разпределителните мрежи, които ще трябва да управляват все повече разпределено променливо производство, умно потребление и електрически превозни средства повдигна редица дискусии. Сред целите на настоящите енергийни политики е улесняването и насърчаването на  потребителите да участват все повече и по-активно на енергийния пазар, но остават нерешени много въпроси. Например, кой трябва да предлага и управлява услугите по управление на децентрализирано производство, demand response и електромобилите и как да бъде развита инфраструктурата необходима за предоставянето на тези услуги?