Политическите решения отново вземат превес над пазарните по отношение на цената на тока

(Текстът е публикуван в бр. 9 (49) на сп. Business Global)

През последните години енергийните пазари изглеждат все по-малко като инертни и тромави системи и все повече като влакче на ужасите с непредвидими завои, изкачвания и спускания. След високите цени през 2021 – 2022 г. последва охлаждане през 2023 г., а през пролетта на 2024 година ставаме свидетели на необичайно ниски и дори нулеви цени през голяма част от пролетните месеци. Лятото на 2024-та обаче предложи нова изненада – шоково повишение на цените, макар този път картината да изглежда малко по-различна.

Дежурните обяснения за високите цени през лятото са високите температури, а оттам – по-високо търсене, сухо лято и по-ниско производство от водноелектрически централи, планирани и непланирани ограничения на междусистемния капацитет и повишено търсене от Украйна в резултат на войната. Казано по друг начин, през лятото се наблюдава повишено търсене, включително външно, а производството е ограничено от сухото и горещо време, докато през пролетта се наблюдава реципрочна ситуация – ниско потребление заради мекото време и високо производство, основно от фотоволтаични централи.

Ако това беше всичко, картината на електроенергийните пазари през лятото на тази година би трябвало да изглежда по подобен начин на тази от 2021 – 2022 г., с растящо натоварване на газови и въглищни централи, а оттам и по-високи цени на природния газ и въглеродни квоти. Вместо това сме свидетели на почти постоянни цени на природния газ, а от началото на август дори се наблюдава намаление. Същото е и при цените на въглеродните квоти, които в средата на септември са на едно от най-ниските си нива от октомври 2021 г. насам. Нещо повече – увеличаващото се търсене на фона на свиване на производството на нискоемисионни централи би означавало почти уеднаквяване на цените в различните часове и търговски зони, каквото имаше през 2021 – 2022 г.

Три големи различия
През това лято обаче наблюдавахме три големи различия. Първото е, че високите среднодневни цени се дължат на много високи цени основно през вечерните пикови часове, докато през слънчевите часове на деня се наблюдават сравнително ниски цени, включително и отрицателни в почивните дни.

Второто е, че високите цени са регионален проблем, който основно обхваща Унгария, Румъния, България и Гърция, а в някои дни – и Хърватия и Словения.

Третата е, че в периода януари – май само в 35 часа се наблюдават разлики от над 100 евро/МВтч между най-скъпия и най-евтиния пазар в ЕС, докато през юни – август подобни разлики се наблюдават през 395 часа.

Това би трябвало да ни изненада точно толкова, колкото и връзката между растящата цена на природния газ през 2021 – 2022 г. и аналогичния ръст на цената на електрическата енергия. С една дума – изобщо. Защото това не е повреда в пазарите или резултат от Зелената сделка, напротив – това е техният дизайн. Там, където има тесни места и високоемисионна генерация, цените са високи; там, където има свръхкапацитет за нискоемисионна генерация и по-висока междусистемна свързаност, цените са ниски.

Когато мантрата остава само мантра

Случващото се ни връща и към една от мантрите още преди приемането на Зелената сделка – Северна Европа разполага с вятър и водни ресурси, а Южна Европа разполага със слънце; необходими са само междусистемни връзки, така че евтината слънчева енергия през деня да се пренася на север, а вятърната и водната – на юг. Повече от десетилетие по-късно наблюдаваме резултата от тази мантра, защото или не е толкова лесно изграждането на съответните междусистемни връзки, както и управлението на регионалните електроенергийни системи, или няма желание това да се случи, или и двете.

Последното е изключително важно, тъй като е проблем, който не се среща за първи път. В периода 2021 – 2022 г. много държави от Европейския съюз приемат едностранни решения, които целят облекчаване на ценовия натиск при тях, но нарушават пазарните отношения със съседни страни. И докато енергийният национализъм тогава е резултат от високите цени на природния газ, през 2024 г. вече е резултат на растящия дял на възобновяеми източници, които се присъединяват към мрежите през последните две години. Още през пролетта ставаме свидетели как редица страни ограничават внос/износ на електрическа енергия в часове с високо/ниско производство под претекст за запазване сигурността на електроенергийната система. Разбира се, има и заобиколни начини, които постигат същия ефект, но в крайна сметка това облекчава местното напрежение, като създава допълнително регионално такова, в комплект с така или иначе ограничения междусистемен капацитет.

Обратен процес

И така, докато последните две години са белязани от бърза пазарна интеграция, нов бум във ВЕИ инвестициите, както и увеличаване на междусистемния капацитет, сега наблюдаваме обратния процес. Електроенергийният сектор вече не е онзи, който познаваме отпреди 30 години – инертен и планиращ 20 – 30 – 50 години напред, а се характеризира със скокообразно развитие, което създава нови и, много често, неочаквани предизвикателства. Заедно с това не трябва да се пренебрегва, че отделните държави едновременно участват в единния електроенергиен пазар, но и са конкуренти в него, а последното бързо се забравя в името на националната сигурност, както виждаме през 2021 – 2022 г.

Всичко това поставя редица въпросителни пред развитието на пазарите както до края на годината, така и в средносрочен план. В дългосрочен план „всичко е ясно“ – ВЕИ, системи за съхранение, ядрена енергия (което вече не е табу в ЕС). Големият въпрос, който все още не получава отговор, е как да стигнем до светлото бъдеще без ограничения в снабдяването, с достъпни цени на електрическата енергия и при повишаване на конкурентоспособността и заетостта в икономиката. Едно е сигурно – ако всяка държава в ЕС се опита да се спасява поотделно, всички ще се удавят, защото никоя не е енергиен остров. Освен може би Испания, но дори и тя разчита на внос на природен газ.

На този фон изглежда все по-вероятно политическите решения да вземат превес над икономическите/пазарните, а това е почти сигурна рецепта за непредвидимост, изкривяване на пазарните взаимоотношения и откровени инвестиционни балони. Това означава и в голяма степен, че замръзналите либерализационни процеси от 2022 г. не само че няма да се размразят, но и могат да бъдат обърнати. Вече виждаме връщането на някои небитови потребители в България към регулирания пазар – ясли, детски градини, читалища и др. А бизнесът получава нова субсидия под формата на таван на цените на електрическата енергия за периода юли – декември 2024 г. На този фон е много трудно да си представим либерализирането на битовите потребители през следващата година.