В зависимост от дизайна и характеристиките, съхранението на природен газ увеличава източниците за доставка по време на голямо потребление (например поради сезонен характер) и допринася за функционирането на пазара на природен газ чрез осигуряване на краткосрочна гъвкавост.  Публикуваното в началото на август 2015 изследване на ЕК „The role of gas storage in internal market and in ensuring security of supply“ предоставя задълбочен анализ, насочен именно към  потенциала на съхранението на природен газ от гледна точка поддържане на сигурността на газовите доставки.

В този контекст, документът обхваща:

•  фактическата картина на сектора на съхранение на природен газ в ЕС;
• описание на съществуващите мерки за сигурност на доставките, свързани с хранилищата (Storage-Related Security of Supply Measures/SRSoS),  което се състои от подробни изследвания по държави, както и сравнителен преглед;
• сравнителен анализ на мерки за сигурност на доставките, свързани с хранилищата,  в избрани допълнителни държави от ЕС, сред които е и България, и в сектора на петрола;
•  оценка на ползите и разходите на съществуващите мерки за сигурност на доставките, свързани с хранилищата.

България е сред индивидуално анализираните в документа държави. Посочва се, че в страната действат разпоредби за задължително съхранение на природен газ под формата на задължение за съхранение спрямо доставчика. По-точно, според българския План за действие при извънредни ситуации[1], от страна на доминиращия български доставчик (Булгаргаз, което извършва дейността по обществена доставка на природен газ) се съхраняват количества газ в размер на 250 милиона кубически метра, които трябва да се използва в случай на извънредна ситуация. По-специално, 130 млн.куб.м. са необходими за поддържане на снабдяването, а останалите 120 млн.куб.м. са необходими за покриване на сезонен недостиг на входа на системата. В изследването се посочва, че не са ясни критериите, по които са определени тези количества, но по изчисления те съответстват на около 10% от годишното потребление в страната през 2013г. В допълнение, в случай на криза, използването на капацитета за съхранение е предмет на правила, установени в цитирания План за действие при извънредни ситуации. Операторът на газохранилището – Булгартрансгаз – има право в случай на прекъсване да ограничи / прекъсне / увеличи нивото на нагнетяване и изтегляне на газ от хранилището. Булгартрансгаз също има право да ограничи / прекъсне нагнетяването или изтеглянето на газ, когато е налице необходимост да се осигури капацитет за нагнетяване или изтегляне на количества природен газ, съхранявани с оглед изпълнението на задължението за съхранение на газ от страна на Булгаргаз – Обществен доставчик.

Анализирано е и изпълнението на стандарта „N-1“[2] като в изследването се посочва, че към края на 2014 страната не покрива този стандарт за разлика от изчисленията в Плана за действие при извънредни ситуации от 2012г., съгласно който очакванията са били, че в случай на прекъсване на най-голямата единична газова инфраструктура (газопровода за доставка на природен газ от Русия през Украйна), капацитетът на останалата инфраструктура (обратен/реверсивен поток от Гърция, местен добив на газ, реверсивни междусистемни връзки с Гърция и Румъния) ще са в състояние да отговорят на върховото дневно потребление.

[1] План за действие при извънредни ситуации съгласно чл. 4, §5 от Регламент (ЕС) № 994/2010 на Европейския парламент и Съвета от 20.10.2010 г., относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета (Регламента) и член 72а, ал. 1 от Закона за енергетиката.

[2] Съгласно Регламент № 994/2010, държавите-членки трябва да гарантират, че газовата мрежа е достатъчно устойчива, за да издържи на прекъсване на най-голямата инфраструктура (N-1 стандарт) на национално или регионално ниво. Всяка държава-членка трябва да реши как най-добре да се постигне стандарта N-1 до края на 2014 година.

Още по темата:
Ready or not…