Редовният анализатор за EuropeanEnergyReview предлага един поглед към бъдещето на пазара на природен газ, където Катар със значимите си количества на втечнен газ играе решаваща роля по отношение на очакваната структура на пазара на природен газ в световен план. Притисната от „втечняването“ на пазара, Русия изглежда има една основна стъпка – да се сближи с Катар.
Матю Хълбърт чертае потенциално сътрудничество, в което Русия и Катар се договарят да се концентрират поотделно съответно върху европейския и азиатския пазар. Все пак управляващата в Доха фамилия знае значението на своите доставки в Европа и не би се отказала от възможностите си за въздействие върху Лондон (и Вашингтон) така лесно само заради някоя допълнителна парична сума. 85% от доставките на втечнен природен газ във Великобритания в размер на 22 млрд. куб. м., произхождат от близкоизточната държава като катарския втечнен газ представлява 10% от европейското потребление на природен газ.
Ролята на Китай, който иска да извлече максимална полза в тази ситуация не е за пренебрегване. Китайците успяват да подпишат договор за 30 млрд. куб. м. с Тюрменистан, който се очаква да потече през 2015та, на фона на годишно им потребление от 109 млрд. куб. м. за 2010. Също така на път са договори за допълнителни количества в размер до 65 млрд. куб. м. с Узбекистан и Казахстан. Това дава добри позиции на южноазиатския гигант както спрямо Русия, така и пред Катар. Китай знае, че ще трябва в бъдеще да разчита на руски доставки и затова дори си позволява да се лиши от известни количества катарски газ, които се пренасочва директно към европейския пазар и разколебава допълнително руските позиции. Китай е облагодетелстван в неговата позиция и съумява да държи производителките в условна позиция на „шах“. Същото се отнася и спрямо австралийските амбиции за по-активно участие на пазара с техните значителни залежи. Китай дори държи един последен коз в ръкава – именно заявката за собствено производство от шистов газ с целеви стойности от около 30 млрд. куб. м.
Така позицията на Русия спрямо Китай е до съществена степен неизгодна… стига да не намери общ език с Катар.
Още по темата:
Цялата статия Матю Хълбърт за EER
