Емисиите на парникови газове, обхванати от Системата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС, се увеличиха съвсем слабо през 2022 г. на фона на войната на Русия в Украйна и последвалия скок на цените на газа.

Последните данни, докладвани от държавите – членки на ЕС, към 20 април 2023 г., показват увеличение с +0,5 % през 2022 г. в сравнение с предходната година. Въпреки това емисиите продължават да намаляват. През 2022 г. емисиите са били с около 15 % по-ниски от тези през 2019 г. и остават значително под общия таван за 2022 г. по СТЕ.

Стационарни инсталации

Въпреки продължаващото икономическо възстановяване на ЕС през 2022 г., когато БВП нарасна с 3,5 %, емисиите от стационарни инсталации (заводи, електроцентрали или рафинерии) в рамките на СТЕ спаднаха с 1,1 % в сравнение с 2021 г. Това се дължи на факта, че енергийната криза имаше две последици, оказвайки две противоположни въздействия върху емисиите на парникови газове: ограничените доставки на газ и по-високите цени предизвикаха увеличаване на използването на въглища за производство на електроенергия, от една страна, но от друга страна предизвикаха общо намаляване на промишленото търсене.

Производство на електроенергия – повече емисии поради временното завръщане на въглищата

През 2022 г. емисиите от производството на електроенергия са се увеличили с около 2% в сравнение с 2021 г., въпреки намаленото търсене на електроенергия в отговор на високите цени и мекото време. Увеличението на емисиите се дължи на повишеното използване на въглища за производство на електроенергия, предизвикано от високите цени на газа и сушите в множество части на ЕС, които намалиха производството на ядрена и водна енергия.

Съвсем очаквано, предвид въглищните рекорди от 2022 г. в електропроизводството в България, наличните данни за по-големите въглищни мощности в страната показват също увеличени емисии.

Промишленост – нетно намаление на емисиите

В преработващата промишленост се наблюдава намаление на емисиите с около 5% в сравнение с 2021 г. По-високите цени на енергията предизвикаха свиване на производството  от сектори, свързани с производството на торове, метали и цимент, което рефлектира в значително редуциране на емисиите през 2022 г. Емисиите в секторите за производство на нефт и газ обаче се увеличиха, тъй като рафинериите се стремяха да се възползват от повишените цени на изкопаемите горива.

Въздухоплаване – емисиите се увеличават с нарастването на въздушния трафик

Емисиите от авиацията са се увеличили значително в сравнение с 2021 г. Предварителните данни показват увеличение от над 70 %, тъй като индустрията се възстановява от срива по време на пандемията COVID 19. Въпреки това общото ниво на емисиите все още е под нивата отпреди COVID, с около 15% под емисиите от 2019 г. Това е в съответствие с настоящите прогнози, които предвиждат пълно възстановяване на въздушния трафик до 2024 г.

Въздействие на по-високите цени на природния газ

Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) през 2022 г. в Европейския съюз ще бъдат инсталирани около 50 GW вятърна и слънчева енергия, което е рекордно високо ниво.  В резултат на това се избягва необходимостта от около 11 млрд. куб. м. природен газ в енергийния сектор – единственият най-голям структурен фактор за намаляване на търсенето на природен газ.

Освен това повишената цена на природния газ по време на енергийната криза доведе до намаляване на потреблението на природен газ с 55 млрд. куб. м, което според МАЕ представлява спад от 13 % на годишна база. Най-голямото намаление идва от промишлеността (-26 %), която частично е намалила производството си (-13 млрд. куб. м) или е преминала на друго гориво (-7 млрд. куб. м). За разлика от това производството на електроенергия от газ в ЕС леко се е увеличило – с 1-2 %. Потреблението на газ в сградите е намаляло с 20 % поради по-мекото време, промените в поведението на потребителите, смяната на горивото, повишената ефективност и термопомпите.

Следващи стъпки

Европейският парламент и Съветът постигнаха съгласие за преразглеждане на Директивата за СТЕ, включително за затягане на горната граница, което означава, че емисиите, обхванати от СТЕ, ще бъдат намалени по-бързо от 2024 г. нататък. Очаква се това да предизвика амбициозни действия от страна на операторите за постигане на новата цел за 2030 г. за намаляване на емисиите с 62 % в сравнение с 2005 г. и за реализиране на напредък по пътя към постигане на неутралност по отношение на климата в ЕС до 2050 г.

Източник: ЕК