Много държави, не и България, въвеждат smart meters, но липсват стандарти
Интелигентните измервателни уреди ще играят ключова роля за увеличаването на правата на клиентите да се превърнат в активни мениджъри на своето потребление. Те ще предоставят възможности за потребителите, които са наясно с консумацията си, да намалят своите сметки, ще позволят на търговците да въведат нови продукти, както и ще спомогнат за откриването на измами и ще са в подкрепа за електроразпределителните компании да гарантират качеството на услугата.
ЕС призова (Директива 2009/72 и Директива 2009/73, Приложение I, т. 2) за това, 80% от гражданите да бъдат оборудвани с интелигентни измервателни уреди за електроенергия до 2020 г. при условие на положителен национален анализ „разходи-ползи“. Срокът за извършване на този анализ бе 3 септември 2012 г.
Този процент съответства на 200 милиона интелигентни измервателни уреди в Общността. Европейските страни са на различни етапи на развитие. Съветът на европейските енергийни регулатори (СЕЕР) публикува на 12 септември 2013 г. Преглед на регулаторните аспекти, свързани с въвеждане на умни измервателни уреди към 1 януари 2013 г. В доклада са оценени и функционалностите на умните измервателни устройства и как те са свързани с икономическите и потребителски очаквания и оценки.
Третият либерализационен енергиен пакет насърчава въвеждането на умни измервателни устройства по няколко причини: 1) с цел повишаване на енергийната ефективност, 2) за въвеждане на мерки за управление на потреблението, 3) за осигуряване на активно участие на потребителите в енергийния пазар. В тази връзка през 2011 г. СЕЕР публикува Насоки към страните-членки, регулаторните органи и индустрията за въвеждане на умни измервателни устройства, вкл. препоръки по отношение на регулаторните аспекти за осъществяване на посочените анализи „разходи-ползи”, за сигурност на данните и интегриране на потребителите. Очаква се Европейската комисия да публикува Сравнителен доклад (Benchmarking Report) за оценка на анализите „разходи-ползи“, извършени от държавите-членки до края на 2013 година.
При електроенергията две страни (Швеция и Италия) вече са завършили въвеждането на интелигентни измервателни уреди. Пет страни (Австрия, Дания, Естония, Финландия и Испания) са започнали въвеждането им, но все още процесът не е завършил. Финландия трябва да достигне целта от 80% до края на тази година. Според CEER, 12 други страни са взели официално или законодателно решение за навлизането на интелигентни измервателни уреди, но все още това трябва да направят доста държави като четири от тях възнамеряват да въведат интелигентни измервателни уреди, но все още не са оповестили решението си по предвидения начин.
Проведените анализи „разходи-ползи“ вземат под внимание цялата верига на стойността, освен в случаите, когато са извършвани преди 2009. Финландия, Италия и Испания са решили да въведат интелигентни измервателни уреди, без да е проведен анализ „разходи-ползи“. Повечето страни са отишли по-далеч от предписания минимум от 80% от клиентите, посочени в Третия енергиен либерализационен пакет като стигат до 95% – 100%. В контраст, напр. в Германия е планирана цел от 15%.
В газовия сектор само Италия е пуснала в действие интелигентните измервателни уреди. В шест други страни (Германия, Великобритания, Ирландия, Люксембург, Холандия и Румъния) се планира тяхното въвеждане. Всички са насочени ком 95% от клиентите или повече.
В по-голямата част от държавите, които въвеждат интелигентни измервателни уреди (12 за електроенергия и 6 за газ), операторите на разпределителни системи ще бъдат отговорни за процеса (ОРС). По този начин ОРС представляват ключов елемент за улесняване и ускоряване развитието на новия пазар надолу по веригата. Във Великобритания въвеждането на умни измервателни уреди се финансира от страна на доставчиците. Според доклада, Румъния е в дискусии с ОРС по този въпрос, а Германия все още не е решила как ще бъде осигурено финансирането.
Докладът също така потвърждава, че техническите проекти на интелигентните измервателни системи се различават значително в отделните държави. Изглежда, че съществува общо разбиране за това, какви характеристики трябва да притежават умните измервателни уреди, но под-множеството от възможности обикновено се избира по линия на това да се отговари на пазарните условия в дадената страна и свързаните с това анализи „разходи-ползи“. Най-общо, интелигентните измервателни уреди за електроенергия в страните, където въвеждането им е в процес или се планира, вероятно ще имат дистанционен ъпгрейд и измерване на въведената и консумирана през мрежата енергия.
„CEEР признава, че въпреки многото години на оценка на европейските стандарти, за съжаление Европа все още е изправена пред липсата на общ стандарт за интелигентни измервателни уреди, както и пред липса на оперативна съвместимост. Това води до пропуснати икономии от мащаба и дефицит на иновации в обслужването на клиентите дотолкова, доколкото интелигентното отчитане следва да действа като средство, осигуряващо допълнителни услуги“ се казва в доклада.
С оглед на това, че въвеждането на интелигентни измервателни състеми в много страни ще започне в рамките на следващите две години, регулаторните и технически споразумения в този контекст трябва да бъдат завършени до тогава. Затова CEER може да повтори настоящата оценка в бъдеще.
България не е включена в прегледа предвид факта, че страната не е предоставила отговори на нито един от въпросите, отправени до националния регулаторен орган от страна на СЕЕР (както и Гърция, Унгария, Латвия, Малта, Словакия и Швейцария).
Както Институтът за енергиен мениджмънт писа, в края на юли 2013 ДКЕВР изпълни своето задължение да оповести направения анализ разходи-ползи и излезе с решение №ИС-1/31.07.2013 г.
Според българския регулатор въвеждането на интелигентни измервателни системи за електроенергия към настоящия момент е икономически необосновано и би довело до неоправдано повишаване на цената на електроенергията за потребителите.
Съответно, предвид липсата на положителна оценка разходи-ползи ДКЕВР не публикува график за въвеждането на „умни електромери“.
ДКЕВР препоръча инсталирането на до 20% такива системи, но не по-малко от 10% до 2020 г. За да не бъдат натоварвани сметките на потребителите ДКЕВР препоръчва въвеждането на интелигентно мерене да бъде финансирано с публични средства от европейски програми и да не води до увеличаване на цените на крайните клиенти.
Възможности за финансиране на умни мрежи (включително smart meters) чрез европейски средства, включително безвъзмездни, се предвиждат от Европейската комисия за следващия програмен период и се препоръчва същите да залегнат като приоритети в националните оперативни програми.
