ЕК изготви и публикува оценка на проектите на националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) на държавите – членки на ЕС като отправи препоръки, които да подпомогнат държавите -членки да повишат амбициите си в съответствие с целите на ЕС за 2030 г. Окончателните планове трябва да бъдат представени до 30 юни 2024 г. Актуализираните проекти на НПЕК ни приближават към постигането на целите на ЕС за 2030 г. и към прилагането на наскоро договореното законодателство. Въпреки това е налице ясна необходимост от допълнителни усилия.

В оценката си ЕК призовава държавите- членки да увеличат усилията си за намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) и да представят по-ясни планове за това как възнамеряват да се адаптират към изменението на климата. Документът приканва да се подготвят по-добре за по-голямо използване на възобновяеми енергийни източници и да подобрят мерките за енергийна ефективност. Необходими са също така допълнителни мерки за овластяване на потребителите, подобряване на енергийната сигурност и подпомагане на европейските дружества за повишаване на тяхната конкурентоспособност. Ще бъдат необходими повече усилия за осигуряване на достъп до наличните източници на финансиране и за стимулиране на ключовите инвестиции, необходими за конкурентоспособността на европейската промишленост.

Задълбоченият анализ на ЕК се базира на 21 НПЕК, които са представени достатъчно навреме и допълнени с други налични данни. Три държави членки (Белгия, Ирландия и Латвия) са представили своите проектопланове твърде късно, за да могат да бъдат оценени, а три все още не са представили своя проектоплан. В последната група е България заедно с Австрия и Полша. ЕК апелира незабвно да бъдат представени липсващите планове.  България най-вероятно ще представи проект на документа пред българското общество през първите месеци на 2024 г.

Основни констатации и препоръки

• на този етап проектите на НПЕК все още не са достатъчни за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55 % до 2030 г.; настоящите мерки биха довели до намаление от 51 %;
• необходими са допълнителни амбиции, за да се преодолее разликата от 6,2 процентни пункта в секторите за споделяне на усилията в сравнение с целта от 40 %;
• съществува разлика от около -40 до -50 MtCO2eq в сравнение с целта от -310 MtCO2eq съгласно Регламента за LULUCF, което показва, че е необходимо да се подобри поглъщането на въглерод;
• по отношение на възобновяемата енергия настоящите проекти биха довели до дял от 38,6-39,3 % на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс до 2030 г., в сравнение с целта от 42,5 %;
• по отношение на енергийната ефективност настоящите проектни планове ще доведат до 5,8 % подобрения на енергийната ефективност в сравнение с целта от 11,7 %.

ЕК също така подчертава важността и спешността на постепенното прекратяване на използването на изкопаеми горива при производството на енергия, особено на твърди изкопаеми горива. Освен това продължаващото субсидиране на изкопаемите горива във всички държави-членки, включително в транспорта, се определя като друга пречка пред пътя на ЕС към неутралност по отношение на климата. Субсидиите, които не са насочени към енергийната бедност или към справедливия преход, трябва да бъдат преустановени възможно най-скоро и вместо това да бъдат насочени към иновации и подпомагане на уязвимите групи в прехода.

ЕК също така насърчава държавите- членки да отделят повече внимание на енергийната сигурност в своите окончателни НПЕК и подчертава необходимостта от спешно повишаване на конкурентоспособността на европейските вериги за създаване на стойност в областта на чистата енергия. Окончателните НПЕК следва да осигурят яснота и предвидимост за предприятията и инвеститорите, както и да улеснят планирането на използването на публични средства.  Препоръчва на държавите членки да планират по-добре как да диверсифицират енергийните си доставки по конкурентен начин. По-доброто предвиждане на необходимите структурни промени в енергийната система ще даде възможност на потребителите да се възползват от икономически ефективен и гъвкав енергиен пазар. Следва да се обърне по-голямо внимание и на преквалификацията и повишаването на квалификацията, както и на заетостта и социалните въздействия и мерки за осигуряване на зелен преход, който е справедлив, приобщаващ и не оставя никого назад.

Следващи стъпки

Всички държави членки трябва да представят своите окончателни актуализирани НПЕК до 30 юни 2024 г., като вземат предвид препоръките на ЕК и индивидуалните оценки. Това трябва да гарантира, че окончателните версии на плановете са амбициозни, достатъчно подробни и надеждни и представляват солидна основа за ускоряване на изпълнението през следващите години.

Източник: ЕК