Изработка на сайт Изработка на уеб сайт Изработка на уебсайт Изработка на сайтове Изработка на сайтове Варна Изработка на сайтове София Изработка на уеб сайт София Варна Пловдив SEO оптимизация сео оптимизация оптимизация за google оптимизация за търсачки курсове по немски език курсове по английски език
Изработка на уеб сайт Изработка на уебсайт Изработка на сайт Изработка на сайтове Изработка на сайтове Варна Изработка на сайтове София Изработка на уеб сайт София Варна Пловдив SEO оптимизация сео оптимизация оптимизация за google оптимизация за търсачки курсове по английски език курсове по немски език

Начало НовиниАнализиСъбитияСлавчо Нейков: ЕС запазва зелените си цели, но и съживява въглищата, ядрената енергия, газа

Върни се назад

Назад

Славчо Нейков: ЕС запазва зелените си цели, но и съживява въглищата, ядрената енергия, газа

Славчо Нейков: ЕС запазва зелените си цели, но и съживява въглищата, ядрената енергия, газа

Декарбонизацията не засяга само енергетиката, а залага дългосрочно развитие на нов тип икономика в европейски мащаб.

Представяме основните послания на Славчо Нейков, модератор на панела „Енергийна и зелена трансформация“ от Международната конференция „Зелената сделка – иновации, инвестиции и справедлив преход“, публикувани на 28 юни 2022 г. в dir.bg.

1. Концепцията за Зелената сделка в нейната цялост продължава да бъде основата, в рамките на която следва да се обсъжда темата за декарбонизация на икономиката – независимо от проблемите, свързани с енергийния сектор както в европейски, така и в регионален и национален контекст. В този контекст беше припомнено, че тя не се отнася само до енергийния сектор, а е единна платформа за дългосрочно развитие на нов тип икономика в европейски мащаб, чиято реализация е подплатена както с развитие на обща рамка, така и с целенасочено европейско финансиране. Същевременно беше посочено, че целите, свързани с декарбонизацията в ЕС стават все по-амбициозни. На този фон, независимо от появилите се в последните две години затруднения (вкл. КОВИД, повишаване цените на електроенергията, войната между Русия и Украйна и др.), се отчитат и много съществени резултати по реализацията на Зелената сделка.

2. Същевременно, наличните предизвикателства и фактическите промени, настъпили в енергийния свят както в европейски, така и в международен контекст, предполагат много повече реализъм от днешна гледна точка, който вече намира конкретен израз, вкл. и в официални позиции на ЕС (напр. в Плана REPOWEREU[1]). Преоценката е не толкова по отношение на крайните цели, заложени в Зелената сделка, колкото на начините и времевата рамка за тяхната реализация. Както в рамките на ЕС, така и в националните енергийни политики се забелязват обосновани стъпки към преоценка на ролята на въглищата, на ядрената енергетика, на природния газ и др. Тази преоценка се отнася не само към темата за енергийната сигурност, но и през призмата на опазване на околната среда, измененията на климата и т.н.

Снимка: Антон Кръстев (dir.bg)

3. Изложените съображения водят до извода за необходимост от преоценка на основните акценти в европейската енергийна политика и подхода към нея.

4. Допълнителен елемент за преоценката на подхода към предизвикателствата на прехода към зелена икономика е социалният фактор. Беше ясно подчертано, че своевременните действия към реформи на национално и местно ниво ще имат особено значение в контекста на енергийната сигурност, но и за социалната обвързаност на сектора с икономическото развитие на страната. В тази връзка беше припомнено, че в основата на Зелената сделка е грижата за гражданите.

5. Един от особените аспекти на социалния фактор, който беше изрично засегнат както в национален, така и в регионален контекст на ниво „Енергийна общност“, а също и в европейския контекст, беше този за енергийната бедност. Със съжаление беше констатирано, че това е проблем, чиито измерения към днешна дата не само не намаляват, а реално се увеличават. На този фон ясното послание към институциите, чуто по време на дискусиите в рамките на панела, беше свързано със спешната необходимост от ясно идентифициране на проблема, вкл. и на законово ниво, и набелязване на конкретни стъпки за лимитиране на влиянието му и постепенното му преодоляване.

6. През призмата на бизнеса наличието на ясна и предвидима стратегическа, законодателна и регулаторна рамка остава основен приоритет за България. За съжаление, беше отбелязано, че тази очаквана стабилна среда нерядко не е налична. В тази връзка бяха дадени примери, свързани със съществени проблеми относно: липса на национална стратегия за развитие на енергийния сектор (вкл. и относно ядрената енергетика, възможностите за добив на газ в Черно море; развитието на въглищните комплекси); често променящата се рамка на ниво „закон“; развитието на електроенергийните мрежи особено в контекста на ВЕИ; проблеми с държавната политика в областта на енергийната инфраструктура; ценовата политика, диктувана понякога от социални, а не от пазарни съображения и др. В този контекст беше отправено и конкретно предложение към институциите за подготовка на добре обоснована пътна карта за реализация на енергийния преход към зелена икономика, съдържаща вкл. и елементи относно развитие на енергийната инфраструктура.

7. През призмата на българската енергийна политика беше направен критичен преглед на Плана за възстановяване и устойчивост, като вкл. бяха изразени съмнения относно правилността на някои от заложените в него акценти. Паралелно с това, беше посочено ясното очакване за бързо представяне на обществеността на подготвящите се от държавните институции териториални планове за справедлив преход. Със съжаление беше констатирано, че тяхната подготовка продължава да бъде неясна за обществото, независимо от огромната им роля за бъдещото развитие както на енеригийния сектор, така и на икономиката в цели региони, обхващащи голяма част от българското население.

В дискусията в панела „Енергийна и зелена трансформация“ участваха:

* Александър Николов, министър на енергетиката

* Радослав Кошков , генерален мениджър на Schneider Electric за България, Албания, Северна Македония и Косово

* Виолета Когълничану, директор инфраструктура и енергийна ефективност на ЕО

* Тим Йео, председател на Института за ядрена защита – Великобритания

* Д-р инж. Богомил Манчев, председател на Български атомен форум

* Владимир Малинов, изпълнителен директор на Булгартрансгаз

* Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор ЕСО ЕАД

* Тим Курт, изпълнителен директор на Аурубис България

* Кристина Лазарова, съосновател на Platform Brown to Green

* Теодор Караиванов, ПроКредит Банк ЕАД

* Константин Стаменов, председател на БФИЕК

* Руслан Стефанов, програмен директор на ЦИД

* Ив Лю Стънф, управител на ТоталЕнерджис ЕП България

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: