Следизборен енергоремонт. Или още нещо за националните енергийни приоритети и практическата им реализация
Статия на Славчо Нейков за в. Капитал Дейли, 13.11.2014 г.
Новото правителство вече е факт, при това с министър на енергетиката в структурата си. Програмната декларация на политическите партии, които го подкрепят, и огласената програма на правителството съдържат изричен и относително детайлен акцент върху енергийния сектор. И независимо от това на каква политическа подкрепа ще се радва правителството големият въпрос е за готовността и възможността за постигане на конкретни резултати в относително кратки срокове. Това обаче зависи не от общо звучащите програмни записи, а от ясна пътна карта със задачи и срокове за изпълнение, която, надявам се, скоро ще е налична. При формулиране на конкретните стъпки партиите трябва да си спомнят, че предизборната надпревара свърши. И сега вече вниманието следва да бъде акцентирано върху развитието на пазара – а на енергийния пазар не е само потребителят и злоупотребата с интересите на останалите участници за сметка на интересите на потребителя, в края на краищата пак ощетява него. Тази злоупотреба за съжаление има вече доста измерения (например икономически необоснован политически популизъм; безславната, а и безсрамна регулаторна процедура за отнемане лицензите на електроснабдителните дружества; фактическият блокаж на битовата газификация поради липса на адекватни стимули и др.). В тази връзка без претенции за изчерпателност бих искал да направя конкретни предложения за действия, които не виждам набелязани в огласените програмни документи на правителството и които могат да залегнат в един по-конкретен документ като пътна карта.
За управлението на сектора
Един от основните дефекти на енергийната система, който с активно политическо вмешателство избуя до нечувани мащаби при управлението на г-н Орешарски, е пълната кадрова мъгла за ръководните нива в сектора – особено в търговските дружества с държавно участие. Ето защо предлагам в пътната карта да бъде изрично предвидено въвеждане на актуални общи правила за такива назначения, включително чрез задължение за публикуване на дипломи и техните приложения, свидетелства за съдимост и подробна професионална биография. Искам да отбележа и един друг факт – никъде не видях специален акцент върху кадровото обезпечаване на отрасъла въпреки видимите и смайващи резултати по унищожаването му – напускат утвърдени специалисти, на ръководни длъжности се назначават странни по образование и професионален опит лица, които скоростно възпроизвеждат експертната си недостатъчност, и т.н. Така например липсата на ясна политика в областта на ядрената енергетика доведе до разгонване на отлични експерти. Политическите „метли“ и отсъствието на елементарни разбирания за административен мениджмънт сведоха отговорния за енергетиката щат в доскоро съществуващото Министерство на икономиката, енергетиката и туризма до 7 (седем) процента от общия. За да спре процесът на унищожаване на административния капацитет, е наложително и да се заложи целево обучение на енергийни експерти и това да бъде елемент от държавната политика. На този етап НПО секторът е ангажиран много повече от държавата с такова обучение. Разбира се, това предполага и ясна стратегическа рамка за развитие на сектора.
За енергийния регулатор
След години на унижение независимостта на регулатора изведнъж започна да се радва (поне на думи) на масова подкрепа на политическо ниво. Но е необходимо и изрично да се обезпечи във финансов план адекватното му участие в международни инициативи (например в работата на Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори). В противен случай се изпускат възможности за изразяване на активна българска позиция при вземането на важни решения, свързани с регионалния енергиен пазар – развитието на електроенергийна борса, „Южен поток” и др. Специфичен е и въпросът за обществените обсъждания, организирани от ДКЕВР, свързани най-вече със социалните измерения на ценообразуването. Решенията на ДКЕВР не би трябвало да се формулират под обществен натиск -формално те се отнасят до енергийния, а не до социалния сектор. Обсъждането на социалните аспекти на въпроса може да се случва в по-широк кръг, например в съответната парламентарна комисия. И още нещо – нужно е спешно да бъде преосмислено мястото на ДКЕВР в Енергийния борд, създаден наскоро. Участието на независим по закон регулатор в консултативен орган на Министерския съвет противоречи и концептуално, и конкретно на изискванията на българското и на европейското законодателство.
За международното сътрудничество
Искрено се надявам, че освен предвидените дейности по все още неизбистрената достатъчно тема за Европейския енергиен съюз правителството ще активизира действията и относно възстановяване на нормалния енергиен диалог не само с институциите на ЕС, но и с Русия, САЩ и в регионален контекст – само преди около половин година този диалог бе сбъркан до степен, че България бе скарана едва ли не с всички. Необходимо е ревизиране на вътрешния координационен механизъм за определяне на национални позиции в областта на енергетиката и неговата ефективност – ясно е, че освен липсата на координация при формулиране на позиции много често такива въобще не се формулираха, а ако се формулираха някъде, не се отстояват (например за ролята на България при формиране на енергийната политика на ЕС или в регионалното електроенергийно сътрудничество и др.).
И за някои по-общи, но не маловажни теми
Акцентът на програмно ниво върху темата за енергийните помощи е определено забележим. Тук обаче поради многото и различни по форма злоупотреби е необходимо да се продължи, включително и чрез ефективни санкции, като те следва да бъдат засилени и по размер, и по продължителност. Следва коренно да се преосмисля и отношението на държавата към посегателствата върху енергийната инфраструктура, независимо чия собственост е. В масовия случай тези посегателства се третират като кражби, а това не съответства на обществената опасност на тези деяния. Наложително е да се прецени възможни ли са изменения в Наказателния кодекс (например в контекста на чл.106, 107, 108а, 330 и др. от НК) с цел промяна в квалификациите за защита на обществения интерес и рязко засилване на санкциите. Необходимо е да се засилят и правомощията на собствениците на съоръженията за тяхното опазване. Също трябва да се промени моделът, при който значителни компактни групи от населението злоупотребяват колективно или с несъвършенства на законодателството, или с мудността при прилагането му, черпейки права от собственото си неправомерно поведение(например искане за узаконяване на незаконни постройки с цел включване към електрическото захранване или обратно).
И накрая – за липсата на отговорност
За пореден път сме пред ситуация, в която щети има, а виновни (все още) няма. Натрупаните милиардни задължения и тоталната бъркотия заради политически поръчки и необосновани решения като намаляване на цени без икономическа логика не трябва да се забравят, а извършителите и подбудителите са лесно проследими – независимо дали са в София, Шумен или Брюксел. За такива действия има и конкретни текстове в НК и е крайно време да се оцени конкретно възможността за прилагането им. На този фон е ясно, че без прозрачност и конкретни ефективни реформи и без санкции за виновните енергийният сектор ще затъва още повече на партийно-квотен принцип, докато около него продължава едно безметежно и безконтролно ваканцуване. А потърпевши отново няма да са политиците, а тези, които ги избират.
Визитка:
*Славчо Нейков е с 22 години непрекъснат стаж в енергийния сектор, включително като комисар в енергийния регулатор, главен секретар на Министерството на енергетиката, експерт в Секретариата на Енергийната харта в Брюксел, директор на Секретариата на енергийната общност във Виена и ръководител на звеното за връзки с ЕС и зам. генерален директор на „Нафтоиндустрия Србие” в Белград. Работил е още като прокурор и юрисконсулт. Завършил е Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Има също така двегодишна специализация по международни икономически отношения и магистърска степен по европейска интеграция от университета „Лимерик” в Ирландия. Към момента е консултант на свободна практика в областта на енергийната политика. Във връзка със статията си изрично подчертава, че няма никакви амбиции нито към административни, нито към политически постове.
