През първото тримесечие на 2023 г. емисиите на парникови газове в икономиката на ЕС възлизат на 941 млн. тона CO2-еквиваленти (CO2-екв.), което представлява спад от 2,9% в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. (969 млн. тона CO2-екв.). Това намаление се случва едновременно с увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС с 1,2 % през първото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на 2022 г.
Тази информация идва от данните за тримесечните оценки на емисиите на парникови газове по икономически дейности, публикувани от Евростат.
През първото тримесечие на 2023 г. икономическите сектори, отговорни за най-много емисии на парникови газове, са „домакинства“ (24%), „промишленост“ (20%), „електроснабдяване, газоснабдяване“ (19%), „селско стопанство“ (13%), следвани от „транспорт и складиране“ (10%).
Данните показват, че в сравнение с първото тримесечие на 2022 г. емисиите са намалели в 5 от 9 икономически сектора. Най-голямо намаление е регистрирано в „електроснабдяване, газоснабдяване“ (-12,3%). Основният сектор, в който емисиите са се увеличили, е „транспорт и съхранение“ (+7,2%).
Спад на емисиите на парникови газове в 21 страни от ЕС
Емисиите през първото тримесечие на 2023 г. са намалели в почти всички държави от ЕС в сравнение с първото тримесечие на 2022 г., с изключение на Ирландия (+9,1 %), Латвия (+7,5 %), Словакия (+1,9 %), Дания (+1,7 %), Швеция (+1,6 %) и Финландия (0,3 %), където те са се увеличили. При тези страни се отчита също и ръст на БВП.
Най-голямо намаление на емисиите на парникови газове e регистрирано в България (-15,2 %). Основна причина затова е по-слабото участие на лигнитните централи в електроенергийния микс спрямо същия период на 2022 г.
От 21 държави от ЕС, които намалили емисиите си, само при 6 от тях се съчетава със спад на БВП (Чехия, Естония, Литва, Люксембург, Унгария и Полша), което означава, че 15 държави от ЕС (Португалия, Хърватия, Белгия, Малта, Франция, Испания, Нидерландия, Германия, Австрия, Румъния, Италия, Кипър, Гърция, Словения и България) са успели да намалят емисиите си, въпреки растежа на БВП.
