Наскоро публикуваният Доклад за инвентаризацията на емисиите в Европейския съюз за периода 1990-2018 г. на Европейската агенция по околна среда потвърждава общата тенденция на постоянен, но бавен напредък от държавите-членки на ЕС (и включително Обединеното кралство за периода, когато са член на ЕС) от 1990 г. за намаляване на емисиите на основните замърсители на въздуха в Европа. Общо 26 замърсители са анализирани в доклада, изпратен от ЕС до Икономическата комисия за Европа на ООН.

Между 1990 и 2018 г. емисиите на NO_X са спаднали с 60% в ЕС. Между 2017 и 2018 г. намалението е 4,1%, главно заради Германия, Франция, Обединеното Кралство, Испания и Полша.

Леките автомобили, тежкотоварни превозни средства и автобуси и производство на електрическа и топлинна енергия формират 44% от общите азотни емисии. Най-голямото относително намаление на емисиите между 1990 и 2018 г. e в резлтат на 75,1% спад на емисиите на NOx при производството на електрическа и топлина енергия. Значителен спад за периода се наблюдава при пътния транспорт-азотните емисии от леките автомобили са намалели с 68,4%, а при тежкотоварните превозни средства и автобуси с 65,7%.

Причината за големия спад на NO_X емисии в сектора на производство на електроенергия се дължи основно на някои технически мерки, а именно:
1. въвеждане на модификация на горивните технологии технологии (например използване на горелки с ниско съдържание на NO_X);
2. въвеждане на технологии за намаляване на димните газове;
3. промяна на горивото -преминаване от въглища към газ.

През 2018 в България азотните окиси са спаднали до най-ниското си ниво от 1990 г. насам-97 Gg. За 18 години спадът на NOx в страната e 66%.

Фигура 1: Емисии на азотни окиси в ЕС – секторни тенденции

Между 1990 и 2018 г. SO_X емисиите намаляват с 92% в ЕС. Между 2017 и 2018 г. емисиите на серни окиси намаляват с 6,7%, най-вече заради спад на емисии в Полша, Испания, Обединеното кралство и България. Производство на електрическа и топлинна енергия се свързва с най-голям принос в общите емисии на SO_X като делът му през 2018 е 35%. Най-значително относително намаление на емисиите на серни окиси между 1990 и 2018 г. е постигнато именно в най-важните сектори, а именно в производство на електрическа и топлинна  енергия (-95,0%)  и в рафинирането на петрол (-87,7%).

От 1990 г. насам бяха комбинирани няколко мерки за намаляване на емисиите от тези основни източници на емисии:

1. промяна на горивото в свързани с енергетиката сектори от високо серни твърди и течни горива към горива с ниско съдържание на сяра, като природен газ;
2. монтиране на технология за намаляване на десулфуризацията на димните газове в промишлени съоръжения;
3. въздействието на директивите на ЕС, свързани със съдържанието на сяра на някои течни горива (EEA, 2018b).

Впечатляващ е спадът на общите емисиите на серни окиси в България от 1106 Gg през 1990 г. на 89 Gg през 2018 г. , което е и най-ниската стойност за периода.

Фигура 2: Емисии на серни окиси в ЕС-секторни тенденции

Между 2000 и 2018 г. ЕС емисиите на финни прахови частици PM_2.5 са спаднали с 32.%. Между 2017 и 2018 г. се наблюдава намаление с 3,8%, най-вече в резултат на спад на този вид финни прахови частици в Италия, Франция, Унгария и Словакия (държавите са класирани според размера на техния принос към абсолютната промяна).

Употреба на горива от жилищния сектор е основната ключова категория за емисиите на PM_2.5 като представлява 51% от общите емисии. Най-голямо относително намаление на емисиите на финни прахови частици PM_2.5 между 2000 и 2018 г. се наблюдава при производството на електрическа и топлинна енергия (- 70%). При пътния транспорт/леки автомобили също има значителен спад от 63,2%.
За разлика от това, емисиите от третата по важност ключова категория за този вид емисии, а именно пътен транспорт/износване на гуми и спирачки са се увеличили с 21,4% спрямо 2000 година.

В България емисиите на PM_2.5 са спаднали с 4% спрямо 2017 г., но въпреки това не са минали под 30 Gg. Най-ниското ниво се наблюдава през 2000 г. в размер на 25 Gg.

Фигура 3: Емисии на PM_2.5 в  ЕС – секторни тенденции

Емисиите от другия вид финни прахови частици PM₁₀ намаляват с 29% в ЕС между 2000 и 2018 г.. Между 2017 и 2018 г. намалението е с 2,1% главно поради спад на тези емисии в Италия, Франция, Гърция и Унгария (държавите са класирани според размера на техния принос към абсолютната промяна).

Отново жилищният сектор е основно отговорен за емитирането на финни прахови частици PM₁₀ с дял от 35% в общата сума. Емисиите на PM₁₀ от този сектор са намалели с под 10% през 2018 спрямо преходната година в ЕС. Сектор Сторителство, който също е сред основните отговорниците за емитирането на този вид финни прахови частици, е намалил емисиите с 27,9%. 

В България емисиите на PM₁₀ са нарастнали с 1,9% през 2018 спрямо 2017 г..

Фигура 4: Емисии на PM10 в ЕС – секторни тенденции

Между 2000 и 2018 г. емисиите на черен въглерод са спаднали с 46% в ЕС.  Черните въглеродни частици са основната съставка на саждите. Те абсорбират слънчевата радиация и по този начин, когато са във въздуха загряват атмосферата. В допълнение, когато се отлагат върху сняг и лед, те потъмняват повърхностите и ускоряват топенето. Напоследък се смята, че черният въглерод е вторият най-важен замърсител след въглеродния диоксид, водещ за изменението на климата. Емисите на черен въглерод са причинени най-вече от човешки дейности, като отопление и транспорт, когато изкопаемите горива, биогоривата и биомасата се изгарят непълно. Между 2017 и 2018 г. тези емисии са спаднали с 5%, най-вече заради малко по-ниските емисии от Франция, Италия, Германия и Унгария (държавите са класирани според размера на техния принос към абсолютната промяна).

В България емисиите на черен въглерод са се увеличили от 2.9 Gg през 2000 г. на 3,7 Gg през 2018 г. Максимумът, който е достатиган в страната, е 4,1 Gg през 2012 г.

Повече информация за замърсителите на въздуха в Европа можете да прочетете в Доклада на Европейската агенция по околна среда.