През 1990 г. 13 държави-членки на настоящия ЕС произвеждат каменни въглища. През 2023 г. остават само две: Полша и Чехия. Полша е произвела 48 млн. тона каменни въглища (97 % от общото производство в ЕС), а Чехия – 1,4 млн. тона (3 %). В сравнение с 2012 г., когато е бил последният пик в производството  им  (106 млн. тона). Полша е намалила производството си с 39 %, а Чехия – с 88 %. Това показват последните актуални данни на Евростат. Съгласно приетата методология на Евростат в понятието каменни въглища са включени антрацитни, коксови въглища и други битумни въглища.

Полша (42%) и Германия (23%) заедно представляват почти 2/3 от общото потребление на каменни въглища в ЕС през 2023 г., следвани от Италия, Франция, Нидерландия, Чешката република и Испания (всяка от тях между 3% и 6%). С изключение на Малта, която спря да използва каменни въглища през 1996 г., всяка друга държава в ЕС отчита потребление на каменни въглища, вариращо от няколко хиляди тона до няколко милиона тона.

Данните и анализът на Евростат също включват информация за въглищния сектор  на страните от Енергийната общност и Турция до 2022 г.

През 2022 г. две страни кандидатки добиват каменни въглища: Турция и Албания. Производството в Турция се движи между 2 и 3 млн. тона от 1990 г. до 2013 г., но след това намалява до около 1 млн. тона през 2020 г., преди отново да се повиши. През 2022 г. Турция е произвела 1,4 млн. тона каменни въглища. Албания започва да произвежда този вид въглища в малки количества през 2015 г., а през 2022 г. производството достига 196 хил. тона.

С изключение на Черна гора, всички страни кандидатки и потенциални кандидатки съобщават за потребление на каменни въглища, вариращо от няколко хиляди тона до няколко милиона тона. Потреблението им в Западните Балкани никога не е надхвърляло 3 милиона тона: през 2022 г. то достига 1,8 милиона тона, като Босна и Херцеговина представлява почти три четвърти от потреблението в региона.

Потребление и производство на кафяви въглища (лигнитни и суббитумни въглища)

Потреблението на кафяви въглища в ЕС през 2023 г. се оценява на 223 млн. тона, което е с 40 % по-малко в сравнение с 2018 г. На фигурата по-долу е представена тенденцията от 1990 г. насам. През 90-те години на ХХ в. потреблението бързо намалява, като в периода 2000-2015 г. като цяло се задържа в диапазона от 400 до 450 млн. тона годишно. От 2018 г. до 2020 г. потреблението на кафяви въглища рязко намалява, преди отново да се увеличи през 2021 г. и 2022 г. С още едно голямо намаление през 2023 г. потреблението на кафяви въглища в ЕС сега спада на исторически минимум, дори по-нисък от пандемичното ниво през 2020 г.

Тенденцията при производството на кафяви въглища е много сходна с тази при потреблението им; кафявите въглища се потребяват предимно в страните, в които се произвеждат, докато вносът и износът са незначителни.

През 2023 г. Германия представлява 46 % от общото потребление на кафяви въглища в ЕС, следвана от Полша (18 %), Чехия (13 %), България (9 %), Румъния (7 %) и Гърция (5 %). На фигура 6 е представено потреблението на кафяви въглища в ЕС от 2018 г. до 2023 г. по държави членки.

За разлика от ЕС, потреблението на кафяви въглища се е увеличило в страните кандидатки. През 2022 г. то  достигa 157 млн. тона, което е с 44 % повече в сравнение с 1990 г. На Турция се падат 58 % от това общо потребление, като тя почти е удвоила потреблението си от 46 млн. тона през 1990 г. до 91 млн. тона през 2022 г.

На страните от Западните Балкани се пада по-голямата част от останалите 42 %, като Грузия отчита незначително потребление от 144 хил. тона, а Молдова не отчита никакво потребление на кафяви въглища.

През 1990 г. в Западните Балкани има три държави, които произвеждат и потребяват кафяви въглища: Албания, Северна Македония и Сърбия. Общото им потребление достигна 54 милиона тона. От 2000 г. останалите три страни от Западните Балкани също започват да произвеждат кафяви въглища. През 2022 г. страните от Западните Балкани са консумирали 65 млн. тона кафяви въглища, което представлява увеличение с една пета в сравнение с 1990 г. Най-големият производител и потребител на кафяви въглища в Западните Балкани е Сърбия, на която се падат 57 % от потреблението на кафяви въглища в региона. В Албания, Черна гора, Северна Македония и Косово производството и потреблението никога не са надвишавали 10 млн. тона годишно. Албания спира производството си през 2013 г., но го започва отново през 2022 г. в много малки количества, като всички те се изнасят.

Използване на въглищата за производство на електро и топло енергия

За производството на електроенергия се използват в малка степен каменни въглища (55 % през 2022 г.) и в голяма степен кафяви въглища (93 % през 2022 г.). През 2022 г. 91 млн. тона каменни въглища са доставени на електроцентрали в ЕС, произвеждащи електро и топло енергия. За кафявите въглища това количество е било 274 млн. тона.
Доставките на каменни въглища за производство на електроенергия показват тенденция на спад, която се ускорява през 2019 г. и 2020 г., преди да се обърне през последните две години. По подобен начин доставките на кафяви въглища за електроцентрали са в низходяща тенденция от 2013 г. насам, като през 2020 г. рязко спадат, а след това настъпи рязък обрат. От 2021 г. нататък доставките както на черни въглища, така и на кафяви въглища за електроцентралите нарастват за първи път от почти десетилетие, въпреки че цифрите все още са по-ниски от тези през 2019 г. Следва да се отчита, че това са данни към 2022 г. Тази картина  от 2021 и 2022  ще се промени след като бъдат обработени данните за 2023 от Евростат.

През 2022 г. двадесет държави – членки на ЕС, са използвали каменни въглища при производството на електроенергия. Единствената държава – членка на ЕС, в която каменните въглища играят значителна роля в производството на електроенергия, е Полша: с дял от 43 % каменните въглища са първият източник на електроенергия в страната, а кафявите въглища са на второ място с 27 %. В другите държави от ЕС делът на каменните въглища не надхвърля 15 % от производството на електроенергия.

Кафявите въглища се използват за производство на електроенергия в деветте държави-членки на ЕС, които ги произвеждат, както и в пет държави от Западните Балкани. За разлика от каменните въглища, кафявите въглища понякога са основен източник за производство на електроенергия: кафявите въглища осигуряват повече от 40% от електроенергията в Чехия, България (и двете 41%), Черна гора, Северна Македония (и двете 47%), Сърбия (66%), Босна и Херцеговина (67%) и Косово[6] (91%).

В много по-малки количества каменни и кафявите въглища все още играят роля в производството на топлинна енергия. През 2022 г. 15 % от общото брутно производство на топлинна енергия в ЕС се основава на каменни въглища (около 90 000 GWh), а 4 % – на кафяви въглища (около 25 000 GWh); в сравнение с 1990 г. съответните им дялове са намалели с 20 % и 12 %. През 1990 г. каменните въглища са първият източник за производство на топлинна енергия в ЕС, но те постепенно  се заменят от природния газ и първичните твърди биогорива.

Повече информация от Евростат по темата можете да намерите тук