За постигането на този резултат се налага да се извършат промени в настоящата транспортна система на Европа. Сред ключовите цели до 2050 г. са:
– в градовете повече да не се движат автомобили, задвижвани с конвенционални горива;
– в авиацията да се използват 40 % устойчиви горива с ниски въглеродни емисии. Емисиите от корабоплаването да намалеят с поне 40 %;
– 50 % от превоза на пътници и товари на средни междуградски разстояния да се извършва от железопътен и воден транспорт, вместо от автомобилен;
– всичко това ще допринесе за това емисиите от транспорта да намалеят с 60 % до средата на века.
Пътната карта „Транспорт 2050“ към единно европейско транспортно пространство има за цел премахването на основните бариери и затруднения в много ключови области като транспортната инфраструктура и инвестициите, иновациите и вътрешния пазар. Целта е да се създаде единно европейско транспортно пространство с по-голяма конкуренция и напълно интегрирана транспортна мрежа, която свързва различните видове транспорт и дава възможност за коренна промяна в транспортните схеми за пътници и товари. За тази цел в пътната карта се открояват 40 конкретни инициативи за следващите десет години.
В пътната карта на стратегията „Транспорт 2050“ се определят различни цели за различните видове пътувания — градски, междуградски и на дълги разстояния
1. За междуградски пътувания: 50% от всички превози на пътници и товари на средни разстояния следва да се извършват от железопътен и воден транспорт вместо от автомобилен транспорт.
– До 2050 г. по-голямата част от пътническия транспорт на средни разстояния около и над 300 км трябва да се осъществява по релсов път.
– До 2030 г. 30 % от пътните товарни превози над 300 км следва да се прехвърлят към други видове транспорт, например железопътен или воден, а до 2050 г. — над 50 %.
– До 2030 г. следва да се изгради напълно функционираща и покриваща целия ЕС основна мрежа от транспортни коридори (по програмата TEN-T), а до 2050 г. следва да се осигури висококачествена мрежа с голям капацитет и съответния набор от информационни услуги.
– До 2050 г. всички летища от основната мрежа следва да бъдат свързани с железопътни мрежи, по възможност високоскоростни. Следва да се гарантира, че всички основни пристанища са свързани в достатъчна степен със системите за железопътен превоз на товари и, когато е възможно, с вътрешните водни пътища.
– До 2020 г. следва да бъде създадена рамката за европейска система за информация, управление и плащания в мултимодалния транспорт както за пътници, така и за товари.
– Следва да се премине към пълното прилагане на принципите „потребителят плаща“ и „замърсителят плаща“, както и частният сектор да се ангажира в отстраняването на нарушенията, генерирането на приходи и осигуряването на финансиране за бъдещи транспортни инвестиции.
2. При пътувания на дълги разстояния и при междуконтинентални товарни превози ще продължат да преобладават въздушният транспорт и корабоплаването. Новите двигатели, горива и системи за управление на трафика ще увеличат ефективността и ще намалят емисиите.
– Горивата с ниски емисии на парникови газове следва да достигнат 40 % в авиацията. Също така до 2050 г. следва да се намалят емисиите от корабни бункерни (котелни) горива с 40 %.
– До 2020 г. следва напълно да се модернизира системата за въздушен контрол в Европа, с което ще се постигне изграждането на единното европейско небе: по-краткотрайни и по-безопасни пътувания със самолет и по-голям капацитет. До 2020 г. следва да приключи изграждането на Общоевропейското авиационно пространство с 58 страни и един милиард жители.
– Следва да бъдат внедрени интелигентни системи за управление на сухопътния и водния транспорт (напр. ERTMS, ITS, RIS, SafeSeaNet и LRIT ).
– Следва да се работи с международни партньори и в международни организации като ИКАО и ММО за насърчаване на конкурентоспособността на Европа и изпълнението на целите, свързани с изменението на климата в световен мащаб.
3. Коренна промяна в градския транспорт към по-чисти автомобили и по-чисти горива. До 2030 г. автомобилите, задвижвани с конвенционални горива, трябва да намалеят с 50 %, а до 2050 г. следва постепенно да бъдат изтеглени от употреба в градовете.
– Колите, използващи конвенционални горива в градския транспорт, следва да намалеят наполовина до 2030 г., а до 2050 г. следва постепенно да бъдат изтеглени от употреба в градовете. До 2030 г. следва да бъде изградена практически свободна от въглероден диоксид градска логистика в големите градове.
– До 2050 г. броят на жертвите в автомобилния транспорт следва да бъде сведен до нула. В съответствие с тази цел ЕС се стреми към намаляване наполовина на броя на жертвите в автомобилния транспорт до 2020 г. ЕС следва да се утвърди като световен лидер в безопасността и сигурността на въздушния, железопътния и морския транспорт.
Още по темата:
