Известната фраза „Страхувайте се от данайците, що носят дарове“ може да се перифразира в български вариант като „Страхувайте се от политици, които ви обещават помощ“. Конкретният пример е прекъснатото електрозахранване в някои малки населени места около коледните празници и последвалата политическа хиперактивност, която вече граничи с комедия.
При прекъсване на електрозахранването по вина на електроразпределителните предприятия (ЕРП) над определено време се дължи неустойка на засегнатите клиенти от съответното дружество, а не от крайния снабдител или търговец, който оперира на територията му. На 28 декември Министерството на енергетиката (МЕ) обявява, че държавата ще дублира компенсациите, дължими от трите ЕРП, и изчислява, че очакваният брой домакинства е около 20 хил. По време на изслушване в комисията по енергетика МЕ обяснява, че по данни на ЕРП, верифицирани от общините, обхватът е 26 хил. домакинства.
Седмица по-късно се оказва, че МЕ няма законово основание, за да изплати обещаните компенсации, който трябва да дублират дължимите от ЕРП неустойки, нищо че са обещани още в края на декември. Междувременно Комисията за енергийно и водно регулиране се очаква да излезе с доклад за причините, действията и последствията от създалата се ситуация, но преди това народните представители вече са готови със законодателни промени, включително неустойките да се плащат автоматично. Но както и с „дублиращата компенсация от МЕ“, така и с тази идея има множество недомислици като например кой решава дали аварията е по вина на ЕРП и ако домакинство има потребление девет месеца, но в зимния сезон няма и точно тогава има авария, дължи ли му се неустойка?
Цялата политическа хиперактивност напомня на друга крилата фраза „Хората и нациите започват да се държат разумно, едва след като са изчерпали всички други алтернативи“, защото причините за подобни ситуации са ясни от години, но не намират място в настоящите предложения
➡ Няма техническа инфраструктура, която да е застрахована от непредвидени аварии;
➡ Намаляването на вероятността от такива аварии си има цена, която се увеличава експоненциално с всеки процентен пункт намален риск;
➡ При определяне на регулираните цени КЕВР осигурява „баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите“. С други думи, признава само тези инвестиции, които са икономически обосновани и носят полза за потребителите, включително в отдалечени, слабо населени и/или планински места;
➡ Отстраняването на аварии, включително използването на подвижен генератор, изискват достъп до мрежата – наличие на почистен път, какъвто невинаги има;
➡ Административните процедури за изграждане на мрежова инфраструктура са тромави и остарели, докато изискванията за качество на услугата постоянно се увеличават;
➡ Провеждането на обществени поръчки е задължително, но процедурите са сложни и ограничаващи, включително са по-рестриктивни и от директивите за обществените поръчки.
Коментар във Фейсбук профила на Калоян Стайков.
