Енергетиката – между икономиката, политиката, екологията, технологията и… дядо Иван?
Това не е анализ на политическата или икономическата обстановка в страната. Нито независима експертна оценка. Още по-малко е становище на енергийната комисия. Това е историята на един обикновен българин от село. Човек, израсъл сред природата, закърмен с пословичното българско трудолюбие и вяра. Човек, политически активен, с гражданска съвест. Българин, за който прогресът е национална кауза.
Дядо Иван е от Ракево, Врачанско. На 72 години. Женен е за баба Пенка. Има син и дъщеря, три внучки и един внук – Гошко.
Дядо Иван е пенсионер вече осма година. Някога работел като електротехник, но го съкратили и последните години прекарал като пазач на един завод за торове. Той няма „вишо”, както му казвали на село. Учил в местния техникум по електротехника и там прихванал занаята.
Дядо Иван разбирал от вътрешни електрически сградни инсталации. Цял живот поправял бушоните и елтаблата на комшиите, а в замяна те му плащали по някой лев и го черпели по една ракия. Доволен бил той – хем помагал, хем и за него нещо имало, като допълнение към заплатата.
Телевизия не гледал. Но слушал програма „Хоризонт”. Чул дядо Иван през 1981 година, че щели да започват строежа на новата атомна централа в Белене. И потрил доволно ръце – щом ток има, и работа за него ще има. Знае ли човек, може и поддръжка да го викнат в новата централа. Цяло Ракево все за него говорило, че бил главния „жичкаджия” на селото. Все ще се намери едно местенце и за него в „Белене”.
И така годините минавали. Чакал, чакал, чакал, но нов АЕЦ и до днес дядо Иван така и не видял. Бойко му викал „гьол”, после го преименувал на „стратегически проект за България” и той се объркал. Бил прост човек. Електричар.
От икономика дядо Иван не разбира. Но знае, че колкото повече се предлага от едно нещо, толкова по-ниска става цената му. „И за тока трябва да е така. И той е стока, като хляба”, мислел си дядо Иван. За него икономиката стигала до там да има работа, за да може да си плаща сметките и да си пазарува в магазинчето на бай Кольо. Понякога и на вересия минавал, като подменял някой и друг кабел в бакалията.
От екология дядо Иван също не разбира. На село винаги му е било чисто, въздуха свеж. Но чул, че произведеният ток от ядрено гориво бил най-екологичен. Така казвали „у Европата”, по „Хоризонт”. Значи АЕЦ „Белене” ще го бъде, мислел си той.
И от политика дядо Иван не разбира. Ама ходи да гласува. Всеки път. Така трябвало – щом ти е дадено правото, трябва да се възползваш от него, казва той. За Костов гласувал, защото бил „демократ и умен”. За Царя гласувал, защото „си бил наш човек, щял да ни оправи държавата”. За Бойко гласувал, защото бил „човек от народа, с голямо сърце”.
От политика дядо Иван продължава да не разбира. Въпреки че ходи да гласува. Така и не разбра защо нов АЕЦ още няма. Нямало да може да се изплати инвестицията за тази централа години наред, нямало пазар за произведения ток, цената на АЕЦ-а била твърде висока – между 6 и 10 млрд.евро. Ама дядо Иван нали и от икономика не разбира, та не знае колко е това. Той през живота си повече от 1000 лева накуп не е виждал. Иди ги брой ти 10 милиарда!
„Бъдещето на енергетиката е във ВЕИ, дядо”, му казал един ден Гошко. Но дядо Иван нали и от технологии не разбира и що е това ВЕИ. Гошко хубаво му обяснява, но той вече е стар. Централата в Белене няма да доживее да я види…
А Гошко вятър го вее на бял кон. Вятър, от който той ще прави енергия. За дядо Иван може и да е късно, но за Гошко моментът е настъпил.
Грета Петрова, 2011, студентка в УНСС
