Европейската комисия стартира на 20 ноември 2020 г. обществена консултация относно първите два набора критерии за дефиниране на икономически дейности, които могат да бъдат квалифицирани като екологично устойчиви съгласно таксономията на ЕС. Регламентът на ЕС за таксономията, който влезе в сила на 12 юли 2020 г., трябва да помогне за създаването на първия в света „зелен списък“ – система за класификация на устойчиви икономически дейности – която ще създаде общ език, който инвеститорите и предприятията могат да използват, когато инвестират в проекти и икономически дейности, които имат значително положително въздействие върху климата и околната среда.
Като част от Регламента за таксономията, на Комисията беше възложено да представи технически критерии за проверка на съвместимост с изискванията за екологична устойчивост (чрез „делегирани актове“) за по-нататъшно развитие на таксономията. Така първите два набора от критерии бяха публикувани в проект на делегиран акт, който е отворен за обратна връзка. Той се отнася до онези дейности, които допринасят съществено за смекчаване на изменението на климата или адаптиране към него. Дейностите и критериите се основават на препоръките на Техническата експертна група по устойчиво финансиране (TEG), публикувани през март 2020 г., които представляват отлична основа за работата на Комисията. Мейрийд Макгинес, комисар по финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: „Регламентът за таксономията на ЕС е ключов законодателен акт, който е от основно значение за европейската зелена сделка. Това ще бъде от ключово значение за насочване на инвестициите към зелени и устойчиви проекти.“
Обществената консултация ще продължи четири седмици. Комисията ще разгледа получената обратна връзка преди окончателното приемане на делегирания акт. След това ще бъде предмет на контрол от Европейския парламент и Съвета и ще се прилага от 1 януари 2022 г. Проектите на текстове на делегирани актове, публикувани за обществена консултация, са достъпни онлайн.
Акценти
Двата текста обхващат икономически дейности като земеделие, горско стопанство, промишленост, пластмаси, енергетика, водоснабдяване, управление на отпадъци, транспорт, строителство, енергийна ефективност, комуникация и изследователски дейности. През последните седмици в Брюксел циркулира проект на праговете за емисии, приемливи за всеки от тези сектори, който предизвиква критики по-специално от газовата промишленост, на която е отказан статут на преходно гориво. Без екологичния печат на ЕС газовите централи биха могли да пропуснат милиарди евро частно финансиране, освен ако не могат да произвеждат по-малко от 100 g CO2 еквивалент на киловат час, за да се класират за най-важния етикет за устойчивост. Това е особен проблем в страните от Източна Европа, където на газовите централи с комбиниран цикъл се разчита да подпомогнат прехода от въглища към карбоново неутрално електропроизводство. Те не могат да прехвърлят прага от около 300-350g въглерод, много по-висок от определения в таксономията.
С подобни индиректни ограничения ще се сблъскат и проектите за разширяване и модернизация на електропреносни и електроразпределителни мрежи в електроенергийни системи, които не отговарят на ограничението поне две трети (над 67%) от новоприсъединените електропроизводствени мощности в системата, в която трябва да се инсталира мрежовата инфраструктура или оборудване да са под праговата стойност от 100 gCO2e/kWh, измерена на база жизнен цикъл в съответствие с критериите за производство на електроенергия, в продължение на пет- годишен период. Средният коефициент на мрежови емисии в системата, който се изчислява като общите годишни емисии от производството на електроенергия, разделени на общото годишно нетно производство на електроенергия в тази система, трябва също да е под праговата стойност от 100 gCO2e/kWh, измерена на база жизнен цикъл в съответствие с критерии за производство на електроенергия за среден период от пет години. Съответно инфраструктурата или оборудването за пренос и разпределение не трябва да са предназначени за създаване на директна връзка или за разширяване на съществуваща директна връзка към електроцентрала, която е с по-висок фактор на въглеродна интензивност от праговите 100 gCO2e/kWh, измерена на базата на жизнения цикъл. По този начин дори да отговарят на изискванията за екологична устойчивост съгласно таксономията, мрежови проекти в държави с все още висока въглеродна интензивност на електропроизводството не биха могли да получат зелено финансиране или да разчитат на значителни частни инвестиции в следващия програмен период
Таксономията ще повлияе и на транспорта, като автомобилите трябва да достигнат нулеви емисии до 2025 г., за да се считат за „устойчиви“. Това на свой ред ще окаже допълнителен натиск върху мрежата за масирано изграждане на зарядни точки за електромобили.
Първи коментари по документите, публикувани за обсъждане
Според Грийнпийс намерението на Комисията за предоставянето на зелен етикет на автомобили, които произвеждат до 50 g CO2 / km до 2025 г. е неприемливо, защото отваря вратата за хибридни автомобили, които все още използват изкопаеми горива.
Критиките на WWF пък са свързани с това, че според проектотекстовете изгарянето на дърва като „биоенергия“ се дефинира като „екологично устойчива“ дейности, а всъщност то произвежда повече емисии на парникови газове от въглищата, което силно подкопава надеждността на таксономията.
Други групи за опазване на околната среда разкритикуваха включването на нови водноелектрически централи заради щетите, които причиняват на биологичното разнообразие.
Производството на пластмаси в таксономията също е подложено на критика, като екологични групи казват, че проектът е променен драстично от последната версия. Съгласно актуализирания проект, пластмасите ще се считат за устойчиви, ако са „изцяло произведени чрез механично рециклиране на пластмасови отпадъци“ или чрез химически процеси за рециклиране, ако са изпълнени минималните норми за емисии. Zero Waste Europe предупреди, че това ще навреди на целта на Комисията за кръгова икономика и че критериите за рециклиране на химикали ще отворят вратички.
Европейската комисия заяви, че ще разгледа получената обратна връзка преди окончателното приемане на делегирания акт до 31 декември. След това проектът ще бъде предмет на контрол от Европейския парламент и Съвета на министрите, представляващи 27-те държави-членки на ЕС. След като бъде приет, той ще се прилага от 1 януари 2022 г. Надзорните правомощия на държавите-членки върху делегираните актове са „много слаби“, тъй като те имат само консултативна роля и нямат право на глас.
