Ако Европейската зелена сделка е имала икономически смисъл преди кризата с COVID-19, „сега има още по-голям смисъл“, защото ще помогне за рестартиране на икономиката, каза Франс Тимерманс, заместник-председател на Европейскта комисия, отговарящ за действията в областта на климата, в реч на 1 септември. Тимерманс потвърди, че Брюксел ще продължи напред с предложения за нови климатични цели този месец, като каза, че целта ще бъде да се приведат в съответствие целите на ЕС за 2030 г. с дългосрочната цел на блока да стане климатично неутрален до 2050 г.

„Съвсем скоро ще предложим нови цели за емисиите за 2030 г.“, каза Тимерманс, обявявайки множество нови предложения за политики, които ще се появят през септември. „Ще повишим нашата амбиция и ще я подкрепим с необходимите политически действия и правни промени. Тази есен ще споделим нашите предложения за това как да предизвикаме вълна за  реновации и обновяване на сградния фонд в цяла Европа, като подобрим енергийната ефективност и осигурим зелени работни места близо до дома. Предстоящата Стратегия за офшорна вятърна енергия пък ще помогне да се увеличи делът на възобновяемата енергия.“ 

До юни следващата година се очакват още предложенията за преразглеждане на правната рамка за климата и енергетиката, така че да бъдат отразени засилените амбиции и да „се обхване всичко – от Системата за търговия с емисии до нови стандарти за емисии на CO₂ за леки и лекотоварни автомобили“. Усилията ще продължат с механизма за корекция на въглеродните граници, за да бъде спазен анагажиментът от Париж, без да се налага да се плащат ненужни икономически разходи, ако международните партньори не проявят достатъчно амбиция. „Ако те просто не изпълнят това, което са обещали да направят в Париж и ако трябва да защитим нашите граждани и индустрии от бездействие от страна на другите, със сигурност ще направим това“, заяви Тимерманс.

Предложението, което трябва да бъде представено през септември, ще бъде придружено от подробен икономически анализ за оценка на разходите и ползите от намаляването на емисиите на парникови газове в ЕС с 50 или 55% под нивата от 1990 г. до 2030 г. спрямо целевите 40% в момента.

Този анализ на разходите и ползите – или „оценка на въздействието“ на институционален жаргон – се очаква с нетърпение от страните от ЕС, някои от които са твърде скептични относно цената на климатичните действия в момент, когато икономиката навлиза в рецесия, причинена от COVID-19. През юли група от шест източни държави, включително България, изпрати писмо до Комисията с предупреждение за допълнителните разходи, които това ще предизвика в региони, силно зависими от замърсяващи индустрии като въглищата. „Преди всичко оценката на въздействието трябва да бъде реалистична“, заявиха министрите на околната среда на България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия. „Преживяваме глобална пандемия, която няма да приключи скоро и може да има други, които да дойдат. Това вече не е стандартната ситуация, така че и оценката на въздействието не трябва да бъде стандартна“, пишат шестимата министри в писмо от 13 юли.

Тимерманс отхвърля в речта си тези опасения. „Цената на климатичните действия може да е висока, но е многократно по-ниска от цената на бездействието“, каза той във връзка с климатичните бедствия, наводненията и горещите вълни, които стават все по-чести и оказват тежко влияние върху икономиката. „Зелената сделка е новата стратегия за растеж на Европа“, подчерта вицепрезидентът на Комисията, повтаряйки новата мантра на Европейската комисия, че икономическият растеж и политиките в областта на околната среда „вървят ръка за ръка“.

С дългосрочния бюджет и план за възстановяване на ЕС, съгласуван от лидерите на ЕС през юли, Европа ще има 1,8 трилиона евро, които да похарчи за рестартиране на икономиката през следващите седем години, напомни Тимерманс, като заяви, че 30% от тази сума ще бъде отделена за действия за борба с климатичните промени. Тези пари трябва да се изразходват „отговорно“, настоя той, казвайки, че сумите ще бъдат „заети от следващите поколения“, които ще трябва да върнат този дълг. „Да се харчат за тяхното бъдеще, вместо за нашето минало, е морален императив и въпрос на икономически разум“, каза заместник-председателят на Комисията. „Това е просто лоша икономика: защо да харчите пари, за да запазите нещата такива, каквито са, когато знаете, че ще ви трябват пари отново, за да ги промените в близко бъдеще?“ попита той, предупреждавайки, че това би било „разточително и дори безотговорно“, тъй като новите пари може вече да не са налични в свят, обременен с дългове след COVID-19.

Разбира се, парите ще бъдат изразходвани и за непосредствените приоритети за отговор на кризата, продължи Тимерманс. „Но трябва да избягваме капана, в който попаднахме след финансовата криза“, където парите се пръскаха за защита на статуквото, вместо за инвестиции в бъдещи индустрии. 

По отношение на предстоящата оценка на въздействието за новите климатични цели на ЕС до 2030 г. „Едно нещо се откроява от основната оценка: това е, че повишена цел в диапазона от 50 до 55% е изпълнима и може да допринесе за устойчив икономически растеж.“ „Увеличаването на нашата амбиция, особено сега, има смисъл“, подчерта той, казвайки, че „забавянето сега, защото „в момента не можем да си го позволим“, е най-сигурният начин да не можем да си го позволим и в бъдеще“. „По същия начин трябва да инвестираме сега, за да осигурим по-плавен преход за нашия бизнес и граждани в бъдещето, когато цената на въглерода ще бъде по-висока. Когато това стане факт, трябва да имаме изградена инфраструктура, която да позволява на хората да преминат към електрически автомобили. И не трябва да чакаме покачването на сметките за отопление да започне, преди да започнем ремонтите, за да направим къщите си енергийно ефективни“.

„Вероятно никога повече няма да похарчим толкова много, за да рестартираме икономиката си – и дано никога повече не ни се наложи. Но все пак дългът, който стоварваме върху плещите на нашите деца и внуци, прави още по-необходимо да гарантираме, че им осигуряваме по-добро бъдеще. По-чисто бъдеще, по-здраво и по-справедливо бъдеще. Затова трябва да сме твърди и да го направим както трябва от самото начало. Тъй като натискът нараства, трябва да продължим да се противопоставяме на изкушението да хвърляме пари във въглеродна икономика, която скоро ще се разпадне.“ В този процес на активно инвестиране, е важно да се съсредотичим върху дългосрочните цели, не само върху краткосрочните мерки за въздействие върху кризата.