Трудните времена за европейските ютилити компании – урок за САЩ
От Ross McCracken, Platts Energy Economist Blog | November 22, 2013
Европа успя да напредне с електропроизводството от ВЕИ по-бързо и по-далеч от всеки друг регион в света от гледна точка на проникване в системата, но сега изглежда е попаднала във водовъртеж. Там, където пропадна Европа, скоро ще се озоват и други. По някаква извратена логика, влиянието на успешно създаденото нисковъглеродно електропроизводство може да постави в риск принципния консенсус по отношение на политиките за ограничаване на климатичните промени. Енергийните компании в САЩ трябва да си вземат бележка: никога досега не е имало толкова настойчива нужда от международни сравнения. Ross McCracken дискутира този въпрос в статия от месечното издание на Platts
В САЩ тече дебат за така наречената „спирала на смъртта“ за ютилити компаниите, процес при който екологични/нисковъглеродни субсидии позволяват на потребителите да се „отвържат“ частично или изцяло от електрическата мрежа чрез управление на потреблението или разпределено производство. Ютилити компаниите, които на свой ред са задължени да направят инвестиции, за да инкорпорират новите ВЕИ в централизираните енергийни системи, биват поставени в неустойчиво състояние поради по-високите невъзстановяеми разходи и намалените потребители.
Тази тема всъщност не е никак за подценяване. Европа е доста по-напреднала по отношение на ВЕИ и фактите говорят, че ютилити компаниите на Стария континент пътуват все по-бързо и по-надолу в собствения си „тунел на унищожението“ – по-развита и по-напреднала версия на спиралата от горния пример. Макар и различията между двата пазара да са толкова, колкото и приликите, европейският опит е съвсем подходящ пример за предстоящата ситуация в САЩ.
Да вземем отрицателните цени на електрическата енергия, като резултат от прекомерното вятърно производство. Дания, най-ранният пример за масово развитие на вятърна електроенергетика, първа се сблъска с този феномен, но няма да мине много време, преди Ercot West в Тексас да я последва. През юни 2013 проблемът с отрицателните цени получи неочакван обрат и успя да се прехвърли през вътрешните европейски граници. Вятърната и слънчевата енергия в Германия, в комбинация с трансграничните пазарни сливания, пренесоха урагана във Франция, Белгия и Австрия. По подобен начин знаково, макар и все още само като бледо копие на ситуацията в Европа, миналия месец цените на американския хъб Mid-C се срутиха към нулата, поради голямото производство от ВЕЦ и ВяЕЦ.
Но Старият свят все още прави някои неща по-величествено от Новия. Отрицателните цени са само видимата част на айсберга. Все още няма регион в САЩ с такава голяма концентрация на фотоволтаици, като Германия с нейните инсталирани повече от 30 GW фотоволтаични мощности, но когато това стане, САЩ също ще усетят на гърба си последиците от преобръщането на познатите им взаимоотношения в традиционното ценообразуване.
Идва върхово потребление, но върховите цени са история. Върховите и базовите цени на електроенергията се сближават. Резервните мощности стават икономически неефективни. Приходите от недостиг – онези екстремно високи енергийни цени, от които зависят печалбите на върховите мощности — намаляват и като обем, и като честота. Ситуация, известна в Европа като „липсващи пари“.
Зелената мечта на Европа е всъщност масирано въвеждане на непостоянни производствени мощности на пазар с нулев растеж. Крайният резултат е че съществуващите инвестиции в термични централи не могат да оцелеят. Европейските ютилити компании, инвестирали милиони дори милиарди евро в конвенционални производствени активи, не получават и минималната възвращаемост за инвестициите си.
По последния доклад European Energy Observatory на Capgemini, средната използваемост на газова централа в Испания се е срутила до 11% за първата половина на 2013 г., и е под 21% за Германия през 2012 г. Според Международната енергийна агенция газовите централи се нуждаят от 57% използваемост, за да си покрият разходите с минимална печалба. Около 130 GW газови производствени мощности в Европа, или около 60% от общата инсталирана мощност на газ в региона понастоящем не покрива постоянните си разходи и е пред риск от затваряне преди 2016 г.
И, както в САЩ, обществената опозиция спрямо въглищата е силна, а регулаторният „насрещен вятър“ – страховит. Отново Европа е самотен финалист, пред всички останали на пистата. Като резултат основно от европейската Директива за големи горивни инсталации въглищното електропроизводство се очаква да намалее драматично. Оценките на Goldman Sachs са за нетни загуби от 20 GW въглищни мощности до 2015, крайният срок, до който централите извън схемата трябва да са употребили разрешените си часове работа (много от тях ще са използвали квотата си далеч по-рано).
Тези прогнози вече се реализират. Немската RWE прогнозира през ноември, че печалбите й ще бъдат намалени наполовина през следващата година поради ниските цени на електроенергията на борсата. Компанията ще освободи 10% от персонала си. Според изпълнителния директор Петер Териум компанията върви през „долината на плача“, поетична метафора, но по същество описваща същия процес като „спиралата на смъртта“.
Всичко е с главата надолу. Замразяването и затварянето на конвенционални производствени мощности ще повлече борсовите цени на енергията нагоре, докато в същото време продължава голямата подмяна на експлоатационните характеристики на електропроизводствения парк като цяло по посока на по-неравномерно производство. Със зелените добавки за ВЕИ субсидии, нарастващи успоредно с продължаващия разцвет в строителството на нови ВЕИ, потребителите ще бъдат ударени едновременно с по-високи цени и по-ниска надеждност на снабдяването. Ако изобщо нещо може да разруши консенсуса по политиката за климатичните промени, ще е именно това.
Само преди няколко месеца ръководителите на най-големите европейски ютилити компании се обединиха около тревогата, че Европа върви към режим на тока. Толкова е голямо недоверието към голямата индустрия, че позицията им беше прочетена като опит за защита на собствения им интерес. Но те имат право. Неконтролируемото изграждане на ВЕИ мощности има радикално влияние върху Европа. Въпреки запасите на САЩ от евтин природен газ, ако американските ютилити компании искат да надникнат в бъдещето си, трябва само да погледнат отвъд Атлантика.
