„Държавните субсидии нямат никакъв смисъл“
04.02.2013 | 18:35 | MATTHIAS AUER (Die Presse)
Интервю. Най-късно от 2020 год. вятърната и слънчевата енергия трябва да се справят без субсидии, призовава Филип Лоу, ръководител на генерална дирекция „Енергетика” към Европейската комисия.
Ди Пресе: Европейската енергийна политика се намира пред купчина руини. Енергийният преход се оказа много по-скъп, отколкото се смяташе, същевременно нарастват и въглеродните емисии. Какво се обърка?
Филип Лоу: Ние в Европа сме зависими от вноса на петрол, въглища и газ. Затова изграждането на собствени енергийни източници е неизбежно. Тук възобновяемите енергоизточници имат важна роля. Те ще са успешни и ще ни дадат по-голяма независимост. Но за това е нужно време.
В момента те създават предимно проблеми. Силният вятър в Норвегия създава опасност за снабдяването на юг. Твърде бързо и твърде егоистично ли подходи Германия, ускорявайки енергийния преход?
В повечето държави в Европа първо се мисли на национално ниво и може би едва по-късно за съседите. Това не отнася само за Германия. Но да, може би инвестициите във възобновяеми източници са малко прекомерни.
Концерните се оплакват, че субсидирането на зелена енергия е държавна намеса, която прави собствените им електроцентрали нерентабилни. Докато всяка страна от ЕС определя сама енергийната си политика, възможен ли е изобщо общоевропейски енергиен преход?
Вярно е, че намесите водят до проблеми. До една определена степен обаче фирмите трябва да се примирят с това, тъй като в енергетиката ни е нужда стратегия, отразяваща целите ни по отношение на изменението на климата. Това обаче не означава, че населението е готово вечно да субсидира ВЕИ. Субсидиите отчасти са твърде високи. Това можем да коригираме.
Как трябва да се коригира това? С единен европейски режим на финансиране?
Точно такъв е планът. Ситуацията е напълно различна, ако ВЕИ са 2%, както беше през 2005г., и ако ВЕИ са 20%, както трябва да бъде през 2020г. Защо трябваше да изграждаме вятърни паркове с високи субсидии в единия край на Европа, когато на друго място изграждането им щеше да е по-ефективно? Следващата седмица Европейската комисия ще представи Зелена книга за енергетика и изменение на климата след 2020 г. в нея ние призоваваме също за повече дисциплина при субсидирането на зелената енергия.
Какво точно предлагате?
Въпросът е, трябва ли занапред да имаме обвързващи цели за ВЕИ. А в крайна сметка това е въпрос на конкурентоспособност. Не е достатъчно да кажем, че ни трябват възобновяеми енергоносители. Те трябва да са и конкурентноспособни. Със сигурност няма да инвестираме вечно, а само до достигане на критична маса.
Кога ще се случи това?
Ние считаме, че още преди 2020г. ще имаме конкурентноспособни възобновяеми енергийнио източници в Европа. Вятърните паркове и соларните електроцентрали вече не се нуждаят от субсидиране. В много по-голяма степен се нуждаем от това, фирмите да определят най-доброто решение от търговска гледна точка за доставката на тази енергия. Би трябвало да оставим пазара да функционира без да се предприемат интервенции в отделните региони.
Това означава, че ЕС предлага в Зелената книга европейски режим на финансиране и частично отпадане на субсидиите?
Това е само един от аспектите на новата рамка, която ще предложим. Необходимо е също и по-ясно регламентиране на поддържането на резервен капацитет, както и на пазара на CO2.
Какви са възможностите на ЕС за премахване на националните режими на финансиране?
В крайна сметка имаме контрол на държавните помощи. Комисията има правомощията за това и ще ги използва. Ние вече свързахме 17 национални електрически пазара, като броят им ще расте. Държавните помощи на национално ниво нямат никакъв смисъл, ако не се вземат под внимание въздействията върху целия вътрешен пазар.
ЕС ще се изкаже ли за пазарите на капацитет? Трябва ли следователно на операторите на газови електроцентрали, които в момента не могат да имат приходи, да бъде заплатено за това, че държат на разположение електроцентралите си?
Не. Франция, Германия и Великобритания предлагат това и то би могло да се окаже доста необходимо. Но ние сме на мнение, че държавите първо трябва да помислят за това, какви други решения съществуват. Биха могли да се подсилят връзките с държави, разполагащи с по-голям капацитет на съхранение, като Австрия, Швейцария и Норвегия.
Всъщност действащата търговия с CO2 в Европа трябваше да даде преимущество на газовите електроцентрали пред вредящите на климата електроцентрали на въглища, които вместо това в момента се експлоатират. Какво е предвидено?
Ситуацията е такава, че цената на сертификатите за CO2 е толкова ниска, че е станала ирелевантна. Затова е необходима реформа за периода до 2020г., но най-вече и за времето след това. Ако се отнасяме сериозно към CO2 –целите, трябва при всички случаи да намалим обема на сертификатите.
Междувременно САЩ решиха енергийния и климатичния проблем по съвсем различен начин – с помощта на шистов газ. Те не са зависими от вносители, а и въглеродните емисии намаляват. Това решение приложимо ли е за Европа?
През идните десет години в Европа няма да има голяма подкрепа за шистовия газ. От техническа гледна точка находищата са налични, не е сигурно обаче дали те са използваеми за търговски цели. Освен това има силни опасения по отношение на опазването на околната среда. По-скоро ВЕИ са нашето решение. Но те трябва да са конкурентноспособни.
ВИЗИТКА
Филип Лоу е ръководител на генерална дирекция „Енергетика” към Европейската комисия от 2010г. 65-годишният британец е смятан за ветеран в брюкселската администрация. Икономист по образование, той работи за комисията от 1973г. Бил е отговорен за селското стопанство, уязвимите региони, конкурентоспособността и реформата на администрацията на ЕС.
