Франция иска след 2020 г. да включи вносителите на цимент в СТЕ на ЕС. Това поражда противоречиви нагласи, туширайки опасенията относно изтичането на въглеродни емисии, като същевременно поражда напрежение между търговските партньори в ЕС.
Предложението предвижда въвеждане на изискване към вносителите на цимент да предоставят квоти на въглеродни емисии, еквивалентни на тези, които един среден производител в ЕС следва да придобие, за да произведе същото количество цимент.
Това ще позволи евентуално, да се премине към придобиване на всички квоти за циментовата индустрия чрез закупуването им на търгове, като по този начин е възможно до се освободят безплатни квоти, които да бъдат предоставени на производителите от други сектори, засегнати от процесите на изтичане на въглеродни емисии.
Предложението дава тежест на идеята, представена през м. май от Работната група на високо равнище по въпросите на конкурентоспособността и растежа, съставена от представители на държавите-членки, в рамките на която въпроса за въвеждането на вносни такси за въглеродните емисии отново бе поставен на дневен ред на ниво Европа за пръв път, след като през 2010 г. решаването му бе тихомълком отложено.
Някои вярват, че подобни тарифи ще направят политиките на ЕС по отношение на климатичните промени по ефективни, докато според други повдигането въпроса може да възпламени искрата на по-широки търговски конфликти. За да може подобна мярка да бъде включена като част от реформите на СТЕ на ЕС, предвидени за периода след 2020 г., тя трябва да бъде подкрепена от мнозинството от държавите-членки, както и от Европейския парламент.
„Последният път когато се опитахме да разширим обхвата на СТЕ бе по отношение на авиацията. Опитът приключи по-скоро неуспешно, за това се отнасям предпазливо към перспективата да направим това отново,“ заяви участник в събитието, проведено от Центъра за европейски политически изследвания по правилата на „Chatham House“, при които източникът на представената информация не се посочва. Това се прави с цел насърчаване на дискусиите.
РЕВОЛЮЦИОННА ИЛИ ПРОТЕКЦИОНИСТИЧНА ИНИЦИАТИВА?
Участник нарече инициативата потенциално „революционна“, а други зададоха въпроса, дали тя няма да бъде разтълкувана от Световната търговска организация като въвеждане на протекционистични вносни такси от страна на ЕС.
Трети участник заяви, че според Франция тя съответства на изискванията на СТО, като цитира проучване на Центъра за климатични стратегии. Според него циментовата промишленост също е заинтересована от прокарването на идеята. Може да се каже, че тя дори е единствената, тъй като каналите за продажба при нея са къси: къщи не се изнасят, за разлика от автомобилите например, които може да бъдат експортиране извън Европа. Това засяга производителите на стомана.
Вярно е, че циментът не се транспортира на големи разстояния, но страните по външните граници на ЕС се конкурират с компании от страни, при които отсъства ценова политика по отношение на въглеродните емисии – Северна Африка, Турция, Украйна и Русия.
Миналата година Франция предложи циментовата промишленост да бъде пилотен сектор, в който да бъде наложено заплащането на такси за вносителите. Идеята бе подкрепена от асоциацията на циментовите производители в Европа – „Cembureau“.
Някои експерти изтъкнаха аргумента, че ефективността на политиките по отношение на климатичните промени е ограничена при отсъствието на въглеродни вносни такси, защото законодателните институции се страхуват да въведат по-строги мерки в собствените си държави, заради опасения да не създадат неблагоприятни условия за компаниите, конкуриращи се на международните пазари.
При Фаза 4 от развитието на СТЕ на ЕС (2021 г. – 2030 г.), производителите ще трябва да се справят с нарастващите разходи, тъй като Европейската комисия предложи делът на търгуваните квоти да се запази на 57%, което ще доведе до постепенно намаляване на безплатните такива, предоставяни на промишлеността.
Великобритания и няколко други страни членки обявиха подкрепата си за въвеждането на стъпаловиден подход при предоставянето на безплатни квоти, за разлика от бинарния метод, предложен от Комисията, за да може да бъде постигнато по-добро разпределение при секторите с високо ниво на конкуренция.
Някои лобисти, подкрепящи промишлеността обявиха, че проучват как при реформата след 2020 г., която се очаква да продължи повече от година, могат да осигурят по-голям дял безплатни емисии. Това може да включва и намаляването на дела на търгуваните – позиция, подкрепена от Белгия на срещата на Съвета по околна среда, проведен миналия месец.
Един от участниците в събитието заяви: „Всички „промишлени“ отрасли в Германия отхвърлиха стъпаловидния подход, защото биха искали да останат единни в отношението си към провежданите политики.
Франция подкрепи стъпаловидния подход като изрази позиция, че развитието на СТЕ след 2020 г. следва да отразява цените на въглеродните емисии в останалата част от света, което в последствие би могло да доведе до смекчаване на мерките против изтичането на въглеродни емисии в ЕС.
Източник: Carbon Pulse
