Семинар-дискусия
„Чиста енергия, декарбонизация и инвестиции в енергетиката“

ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА МОДЕРАТОРА 

I. ЗА СЪБИТИЕТО

1. Семинарът беше организиран от Института за енергиен мениджмънт и Тракийския университет. Пълната програма на събитието е налична тук.

2. Общият брой на участниците надхвърли 50, в т.ч.: синдикални организации, бизнес асоциации и търговски дружества, национални университети, неправителствени организации на национално и регионално ниво, научни работници, експерти, медии и др.

3. Независимо, че за участие в събитието бяха поканени и представители на пет министерства на най-високо ниво, от страна на правителството нямаше участници. Единственият представител на централната власт беше заместник-областен управител на Стара Загора.

4. Водещите акценти в дискусията, насочена основно към проблемите в Маришкия басейн, бяха свързани с:

• Декарбонизацията на българската икономика; база за това беше финансираното от AMCHAM проучване^[1] на същата тема, вече представяно и на най-високо ниво^[2], което беше представено в резюме и по време на семинара;
• Плана за възстановяване и устойчивост на Република България;
• Ролята на въглищата към днешна дата за енергийната сигурност в световен и европейски мащаб; по тази тема също имаше отделна презентация;
• Енергийната сигурност и темата за инвестициите (конкретни предложения за инвестиционни проекти; бъдещето на държавната и частните ТЕЦ; развитието на мрежите; използване на алтернативни енергийни източници и др.);
• Предприети и планирани действия на регионално и национално ниво.

Във връзка с горните теми, участниците представиха вижданията си както за моментното състояние на енергийния сектор в посочените по-горе аспекти, така и за необходимите следващи стъпки от страна на държавните институции и възможностите за проактивна позиция на бизнеса, НПО и други представители на гражданското общество в това отношение.

II. ОБОБЩЕНИЕ НА ДИСКУСИИТЕ

5. Беше изразено всеобщо съжаление, че държавните институции (особено правителството чрез съответните министри) не са представени на дискусията, което на настоящия етап на развитие на енергийния сектор и ролята на Маришкия басейн в това отношение е необяснимо.

6. При задаване рамката за дискусии от страна на модератора бяха посочени няколко основни акцента, в т.ч. относно следното:

• Независимо от съществуващите проблеми, свързани с енергийния сектор в световен, европейски, регионален и национален контекст, концепцията за Зелената сделка в нейната цялост продължава да бъде основата, в рамките на която следва да се обсъжда темата за декарбонизация на икономиката. В това отношение беше припомнено, че тя не се отнася само до енергийния сектор, а е цялостна платформа за дългосрочно развитие на нов тип икономика в европейски мащаб. Същевременно беше посочено, че въпреки появилите се в последните две години затруднения (вкл. COVID-19, повишаване цените на електроенергията, войната между Русия и Украйна и др.), целите, свързани с декарбонизацията в ЕС, стават все по-амбициозни и реално отчитат все по-големи резултати;
• България като страна – член на ЕС следва активно да отчита националните си интереси, но това е процес, който следва да отчита и изискванията на европейското законодателство;
• Развитието на въглищните региони следва да бъде анализирано и от гледна точка на силната конкуренция на бързо развиващите се ВЕИ, което е световна тенденция, особено отчетлива в ЕС; паралелно с това не трябва да се забравят и коренната промяна в характера на електроенергийните пазари, ролята на енергийната ефективност, явната тенденция към свиване на глобалното потребление на фосилни горива, както и намаляването на тяхната роля за икономическия растеж;
• Регионът не може да разчита на европейско финансиране, свързано с по-нататъшното използване на въглищата;
• Въглищата със сигурност ще продължат да имат своята важна роля в енергийния микс на страната, но в условията на задълбочаваща се конкуренция с други източници на енергия (особено ВЕИ); допълнителен натиск върху тях ще оказват изискванията относно опазването на околната среда и изменението на климата;
• Както в Маришкия басейн, така и в другите региони, свързани с въгледобива, своевременните действия към реформи на национално и местно ниво ще имат особено значение в контекста на енергийнdта сигурност, но и за социалната обвързаност на сектора с икономическото развитие на страната.

7. Особено учудване у участниците предизвика обстоятелството, че заместник-областният управител на Стара Загора, който е представител на правителството на местно ниво, се оказа напълно незапознат с предприеманите от правителството стъпки по отношение подготовката на проекти на териториални планове за справедлив преход, вкл. и за региона на Маришкия басейн.

8. Този факт изглежда особено на фона на обявената неотдавна готовност на съответните министерства да представят до средата на 2022 г. тези проекти за обществено обсъждане^[3].

9. В това отношение беше изразено и съжаление, че подготовката на проектите на териториални планове е концентрирана в няколко министерства, които напълно са изолирали от участие заинтересованите лица по места. В този контекст беше изразено и опасението, че проектите ще бъдат представени за съгласуване в срокове, които дори няма да позволяват тяхната адекватна реакция.

10. По-голяма част от участниците изразиха надежда, че въглищата ще бъдат използвани и занапред в период, който да даде достатъчно възможности за пренастройване на местната икономика по начин, осигуряващ работа на заетите към момента работници и служители. В тази връзка беше направено и сравнение на предвидените по различни меанизми европейски средства за преструктуриране на икономиката в контекста на нисковъглеродното й развитие и икономическия ефект от работата на дружествата, които добиват или ползват местни въглища.

11. Друг важен акцент от дискусиите беше свързан с това, че въглищата и другите енергийни източници не следва да се разглеждат като рязко и взаимно изключващи се алтернативи в процеса на декарбонизация на икономиката. За това обаче е нужна съвременна цялостна визия за развитие на сектора.

12. По повод на горното ясно беше подчертана нуждата темата за въглищата да се разглежда в контекста на обновена национална енергийна политика, разработена формално и в съответни документи – енергийна стратегия, актуализация на националния план за енергетика и климат до 2030, и др. Успоредно с това следва да се повишава и административният капацитет по обсъжданите въпроси.

13. Бяха дадени много и конкретни примери за ролята на въглищата в последните две години от гледна точка на националната енергийна сигурност и финансовите ефекти от ползването им за производство на електроенергия. На този фон основното послание в изказванията беше свързано с плавния преход към преминаване към други енергийни източници, което освен икономически има и важни социални и демографски последици.

14. Участниците изразиха очакванията си подобен тип дискусии на местно ниво да бъдат по-често, тъй като дават възможност на бизнеса, НПО, синдикатите и други заинтересовани лица да представят своите виждания по-задълбочено и в присъствието и с участието на повечето от тях. Институтът за енергиен мениджмънт пое ангажимент да продължи работата в това направление.

Notes

[1] https://amcham.bg/2022/02/17/amcham-bulgaria-is-readywith-its-energy-industry-decarbonization-report/

[2] Виж https://amcham.bg/2022/03/19/amcham-power-sector-decarbonization-study-presented-before-prime-minister-maritsa-east-mines/ и др.

[3] Тази готовност беше изрично обявена от представители на министерство на енергетиката в рамките на проведен на 10 май 2022 онлайн диалог, организиран от Представителството на ЕК в София, посветен на развитието на бъларската енергетика. Диалогът беше между заинтересованите страни и експерти от Генерална дирекция „Енергетика“ на ЕК.