Световния енергиен съвет (СЕС) представя кратък обзор на основните новости в различните аспекти, свързани с добива и пазарното въздействие на шистовия газ. Докладът представлява своеобразна актуализация на първото съществено изследване по темата на СЕС от 2010 година. ЕМИ Ви представя обзора на тези развития, защото макар и добива и проучванията в България понастоящем да са прекратени, дебатът за бъдещото на шистовия газ в страната остава актуален.
Сред основните послания на СЕС за последната година са:
- Оценките за глобалните залежи на шистов газ са редуцирани надолу след 2010. Разликата в оценките се дължи на предишната информация от един единствен източник по методология, която не е утвърдена. Независимо от това, количествата на шистовия газ се очаква да растат устойчиво в бъдеще заради увеличаващите се проучвания в световен мащаб.
- Шистовият газ играе осъществява силен натиск както върху ценообразуването на природния газ, така и по отношение на електричеството, произведено от природен газ. Добивът ще играе значителна роля въпреки мораториумите от екологични съображения – най-вече посредством пазара на втечнен газ.
- Производството на природен газ в САЩ в последните две години се задържа по-високо от това в Русия. Все пак значението на шистовия газ няма да бъде навсякъде едно и също – заради липса на повсеместна инфраструктура и работещи пазари, каквито са тези в Америка.
- Изчисленията водят до извода за дълготрайни тенденции за цена на природния газ, не по-висока от 8 $/MMBtu. Така устойчивите ниски цени на природния газ могат да увеличат потреблението му за целите на транспорта и електропроизводството.
- Дилемата и дебата за отношението енергия-вода ще има пряко отношение към бъдещето на шистовия газ.
СЕС посочват също, че малките компании, които са стартирали проучвания, биват постепенно придобивани и измествани от големите нефто- и газодобивни играчи, което дава надежда, че новите собственици ще използват най-добри практики и технологии в добива.
Компаниите се насочват изключително също така върху добива на „мокър“ природен газ, който съдържа течни въглеводороди заради все по-широко отварящата се ножица между цените на петрола и природния газ. Добивът на пропан, бутан и етан става все по-лукративен, защото заместването на петрола чрез добива на шистов газ става не само пряко – по отношение на горивата, но и непряко, чрез вторични продукти. Ценните химикали като етилен и хексен, които се добиват от метан и етан, намират приложение в полиетиленовата индустрия. Подобно развитие прави добивът на шистов газ още по-печеливш.
Екологичните въпроси също са засегнати. Технологията за рециклиране на използваната вода се подобрява, като се увеличава значително толерантността й за относителното съдържание на сол във водата, която се използва при добив. Съдържанието на сол в след използването на водата се увеличава значително, но съвременните технологии позволяват използването на вода със стойности на солта от 40 000 ppm (частици на милион), а се очаква технологичните възможностите да достигнат скоро до 80 000 ppm. Това позволява да се използва за първоначално производство не само сладка вода, а вече отработената такава, чиито стойности варират между 6 000 и 300 000 ppm. Това дава възможност да се намали потреблението на първоначално необходимата вода, както и да се намали количеството на отработената вода, която се изхвърля след като стане неизползваема.
Докладът завършва с кратък анализ на ситуацията във Франция, наричайки я „Политически въпрос“.
Още по темата:
Актуалният анализ на СЕС от 2012
Първоначалното изследване от 2010
