Начало НовиниАнализиСъбитияЩе успее ли Фондът за иновации да даде тласък на нови технологични решения?

Върни се назад

Назад

Ще успее ли Фондът за иновации да даде тласък на нови технологични решения?

Ще успее ли Фондът за иновации да даде тласък на нови технологични решения?

Новата Директива на ЕС за търговия с емисии, която влезе в сила на 09 април, предвижда създаването на Фонд за иновации, който ще е наследник след 2020 г. на настоящата програма NER300. Фондът се създава с цел да гарантира, че технологичното развитие ще помага за постигането на целите на реформата на схемата за търговия с емсии (СТЕ) на ЕС по икономически ефективен начин. Обществена консултация относно бъдещата структура на новосъздадения иновационен фонд приключи като Евроелектрик предостави своите коментари относно начина, по който тя трябва да бъде структурирана, за да се подобрят бъдещите нисковъглеродни иновации в Европа. Натрупаният опит от двете покани за проекти NER300 осигури ключов принос, въз основа на  който бяха развити позициите и отговорите по консултациите, представени през изминалата седмица.

Съгласно новата директива Фондът за иновации ще включва 400 милиона квоти емисии, които ще бъдат подкрепени от 2021 г. с още 50 милиона от неразпределени квоти от периода 2013-2020 г. от програмата NER 300. Допълнителни 50 милиона квоти могат да бъдат добавени към фонда след 2025 г., ако те не се използват за безплатно разпределение на квоти за промишлеността. В зависимост от бъдещата цена на CO2, фондът може да бъде предпоставка за съществен тласък за иновациите в Европа.

В своите предложения Евролектрик се спира на важната роля, която финансовите грантове играят за реализацията на иновациите, подчертавайки, че всички проекти, отговарящи на условията за иновации, трябва да получават субсидии в размер на 60% от съответните разходи – максималното прагово ниво, предвидено в директивата. Елементът на безвъзмездната помощ е от жизненоважно значение за стимулиране на иновациите и предоставя първоначален стимул за започване на иновации като намалява риска, присъщ на технологичното развитие и демонстрацията на нови технологии. Грантовете следва да бъдат използвани за прехвърляне на мост за преодоляване на недостатъчните наличности на финасови ресурси и да превърнат  инвестициите в иновации в икономически допустими.

Успешното развитие към ниско въглеродна енергийна система изисква холистичен подход, който да увеличава гъвкавостта на системата чрез интеграцията на разнообразни технологични решения по цялата енергийна верига. Ето защо списъкът от допустими проекти трябва да включва, но не само, вятърни паркове, фотоволтаични паркове, централизирани и децентрализирани решения за съхранение на енергия, използване на отпадъци за енергия, активно управление на потреблението от страна на клиентите, електромобили, инфраструктура за интелигентно зареждане на превозни средства в подкрепа на мрежата, декарбонизация на индустриалните процеси, оптимално адаптиране на съществуващите и нови технологии към локалните условия, междусекторни проекти и решения за интелигентни мрежи. Също така, системите за съхранение и използване на въглероден диоксид трябва да играят по-голяма роля във всички индустриални сектори като това може да осигури плавен енергиен преход без възникването на стресови недостици, които могат да окажат негативно влияние върху икономиката или енергийния пазар.

Във връзка с монетизацията на квотите, основавайки се на опита с NER 300, Европейската инвестиционна банка трябва да бъде способна да прецени кога да предложи на аукцион европейски квоти емисии, така че Фондът за иновации да максимизира средствата, с които ще разполага. Проектите трябва да бъдат значителни, за да отговорят на първоначалната необходимост за демонстрационни цели. Конкурентноспособността вътре и извън Европа е също от значение, така че Фондът трябва да се фокусира върху подмогащи технологии, които имат потенциала да се превърнат в конкурентни и да насърчават развитието на европейската индустрия на глобално ниво. Приоритет следва да бъде даван на технологии, водещи до пробив и еволюционни подобрения, тъй като страните членки се намират на различни етапи от енергийния преход, както и техните икономики, а и се ръководят от различни секторни стратегии.

Ясни и прозрачни процедурни критерии за подбор са необходими, за да способстват за недискриминационен процес по отношение на развоя на проектите. Гъвкава административна процедура е необходима, за да позволи адаптирането към вечно променящата се природа на иновативното развитие. Технологичното ниво на готовност следва да се основава не само на технологични категории за готовност, но да се отчитат и други специфични проектни критерии с количествена оценка за всеки отделен случай.

По-късно през тази година се очаква ЕК да одобри функционирането на Фонда за иновации, в това число  правила за работа на фонда и критерии за подбор на проекти.

За повече информация: тук

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: