Устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата
(От политическата програма „Ново начало за Европа: програма за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна“ на новия председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, представена пред Европейския парламент на 15 юли 2014 г.)
Текущите геополитически събития твърдо ни напомниха, че Европа разчита в прекалено голяма степен на вноса на горива и газ. Ето защо аз искам да реформирам и реорганизирам енергийната политика на Европа в нов европейски енергиен съюз. Необходимо е да обединим ресурсите си, да съчетаем инфраструктурата си и да обединим възможностите си за въздействие при воденето на преговори по отношение на трети държави. Трябва да диверсифицираме енергийните си източници и да намалим силната енергийна зависимост на няколко от държавите членки.
Искам нашият европейски енергиен пазар да остане отворен за нашите съседи. Ако обаче цената на енергията от Изтока стана прекалено висока, било то от търговска или от политическа гледна точка, Европа следва да е в състояние да премине много бързо към други канали за доставка. Трябва да сме в състояние при нужда да осъществяваме пренос в обратна посока.
Необходимо е също така да увеличим дела на енергията от възобновяеми източници на нашия континент. Това не е само въпрос, касаещ провеждането на отговорна политика в областта на климата. Това е същевременно абсолютно необходим елемент на промишлената политика, ако все още искаме да разполагаме с енергия на достъпни цени в средносрочен план. Твърдо вярвам, че имаме потенциала за екосъобразен растеж. Ето защо искам европейският енергиен съюз да заеме първо място в света по отношение на енергията от възобновяеми източници.
Бих искал също така значително да повиша енергийната ефективност отвъд целта за 2020 г., по-специално що се отнася до сградите, и с оглед на това подкрепям определянето на амбициозна задължителна цел, с която да продължим по поетия път към енергийна ефективност. Искам Европейският съюз да играе водещата роля в борбата с глобалното затопляне преди срещата на ООН в Париж през 2015 г. и след нея, в съответствие с целта за ограничаване на повишаването на температурите до най-много 2 градуса по Целзий в сравнение с равнищата от преди индустриализацията. Дължим това на идните поколения.
… Акцентът при тези допълнителни инвестиции следва да се постави върху инфраструктурата, и по-специално широколентовите и енергийните мрежи (…); и възобновяемата енергия и енергийната ефективност.































