Съгласно скоро публикувана статистика на Евростат (февруари 2021), през 2019 г. 13 държави-членки на ЕС са експлоатирали общо 106 ядрени реактора, произвеждащи 765 337 GWh електроенергия или около 26% от общото производство на електроенергия в ЕС.

• Най-големият производител на ядрена енергия в ЕС е Франция с 399 011 GWh (52,1% от общото за ЕС), следвана от Германия (75 071 GWh или 9,8%), Швеция (66 130 GWh или 8,6%) и Испания (58 349 GWh или 7,6%).
• Тези четири държави заедно представляват повече от три четвърти от общото количество електричество, произведено в ядрени съоръжения в ЕС. 
• От 2006 г. насам брутното производство на електроенергия от атомни електроцентрали в ЕС е намаляло с 16,3%, главно поради спирането на ядрените реактори в Германия.

Ядрена енергия и брутно производство на електроенергия
Брутното производство на електроенергия от атомни електроцентрали в държавите-членки на ЕС-27 през 2019 г. е 765 338 GWh, което е 16,3% намаление в сравнение с 2006 г. или средно намаление от 1,25% годишно. Въпреки това, две различни тенденции могат да бъдат разграничени през периода 1990 до 2019 г. От 1990 до 2004 г. общото количество произведена електроенергия в ядрените съоръжения в ЕС-27 се е увеличило с 26,9%, достигайки пик от 928 400 GWh през 2004 г., дължащ се на увеличаване на броя на реакторите в експлоатация. Между 2004 и 2006 г. общото производство на ядрена енергия в ЕС-27 се стабилизира, преди да спадне с 16,3% между 2006 и 2019 г., главно поради рязкото спадане на около 55% в ядреното производство в Германия.

Най-големият производител на ядрена енергия в рамките на ЕС-27 през 2019 г. е Франция с 52,1% дял от общото производство в ЕС, следвана от Германия (9,8%), Швеция (8,6%) и Испания (7,6%). Тези четири държави-членки са произвели 78,2% от общото количество електричество, произведено в ядрени съоръжения в ЕС-27.

От 2006 до 2019 г. някои страни увеличиха производството на ядрена електроенергия: Румъния, която започна през 1996 г. (+100,0%), Унгария (+21,0%), Чехия (+16,1%), Холандия (+12,7%), Словения (+ 4,9%), Финландия (+4,2%). През същия период останалите държави (включително основните производители) намалиха производството си на ядрена електроенергия. Литва окончателно затвори ядрените си съоръжения през 2009 г. Най-голям спад отбеляза Германия (-55,0%), следвана от Словакия (-15,2%), България (-15,0%), Франция (-11,4%), Белгия (-6,7%), Испания (-3,0%) и Швеция (-1,3%).

Капацитет за обогатяване
Само два реактора в ЕС-27 (в Румъния – канадски тип „CANDU“) използват естествен уран. Тази технология не изисква обогатяване на уран, но изисква използването на „тежка вода под налягане“ като забавител и топлоносител. Само три от държавите-членки на ЕС-27 са експлоатирали обогатителни инсталации през 2019 г.: Германия, Холандия и Франция, като общият капацитет за обогатяване на Европейския съюз е 16 600 tSWU.

Сигурност на доставките на уран
Уранът е изобилен ресурс на всичките пет континента: 44% се намира в страните от ОИСР, 22% в БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) и 34% в останалата част на света. Това разпределение силно ограничава геополитическите рискове, в сравнение с доставките на петрол, например. Според Международната агенция за атомна енергия, идентифицираните глобални ресурси с ниски разходи за добив биха позволили поне един век потребление при сегашните темпове. Освен това уранът е стабилен метал, който може лесно да се съхранява без ограничение във времето. Някои държави вече имат стратегически запаси за години напред.