Bruegel стартира на 28 април 2026 г. нов инструмент за проследяване (tracker), документиращ фискалните мерки на европейските правителства в отговор на енергийния шок след войната с Иран от 28 февруари 2026 г. и последвалото затваряне на Ормузкия проток. Анализът обхваща единствено мерки с ясно дефиниран бюджет – мерките с неуточнен размер или бюджетно неутралните такива остават извън обхвата, което прави оценката на общата сума твърде консервативна.
Към 5 май 2026 г. европейските правителства са ангажирали над €11 млрд. в краткосрочни фискални мерки. В абсолютно изражение Испания доминира с €5 млрд., или близо половината от общия обем, следвана от Германия (€1,62 млрд.) и Нидерландия (€967 млн.). Като дял от БВП водещи са Испания, България, Гърция и Ирландия.
Ключовя констатация на авторите (McWilliams, Mramor, Roth, Tagliapietra) е, че над 72% от ангажираните средства (€8,3 млрд.) се разпиляват в нетаргетирани (untargeted) мерки – общи намаления на акцизите или ДДС върху енергоносителите, без таргетиране по подоходна група или други критерии. Това противоречи пряко на препоръките както на Европейската комисия (съобщение от 22 април 2026 г.), така и на ЕЦБ (изказване на Кристин Лагард от 20 април 2026 г.), които препоръчват таргетирана подкрепа за уязвимите домакинства и енергоемките сектори.
От 41 регистрирани мерки, само 3 са насочени изключително към електроенергия – преобладаващото мнозинство покрива изкопаеми горива или комбинация от горива и електроенергия. Това отразява структурата на енергийния шок (петрол и газ), но същевременно поражда въпроси за съвместимостта с целите на декарбонизацията.
В българския контекст таблицата отчита €225 млн. разпределени в две мерки:
- Транспортен пакет за подкрепа – €100 млн.
- Схема за подпомагане за електроенергията за индустрията – €125 млн., с ретроактивно действие за периода юли 2025 г. – юни 2026 г.
Прави впечатление, че България попада в групата на „първенците“ по фискално усилие като дял от БВП, заедно с Испания, Гърция и Ирландия. Ретроактивният характер на индустриалната схема представлява специфика, която заслужава внимание от регулаторна гледна точка, тъй като поставя въпроси относно съвместимостта с правилата за държавна помощ и Временната рамка за кризи и преход (TCTF).
Изводите на Bruegel възпроизвеждат критика, която EMI отправяше и при кризата 2022–2023 г. – европейските правителства повтарят моделa на широки, ненасочени ценови интервенции, които (i) са фискално скъпи, (ii) запазват ценовия сигнал притъпен, отслабвайки стимулите за намаляване на потреблението, и (iii) субсидират ефективно потреблението на изкопаеми горива, влизайки в противоречие с целите на REPowerEU и Пакта за чиста индустрия.
Заслужава внимание и фактът, че в публикувания към тракера съпътстващ материал „The fiscal fault lines of Europe’s energy shock“ (5 май 2026 г.) авторите подчертават, че кризата отново разкрива асиметричния фискален капацитет на държавите членки – обстоятелство със стратегическо значение за дискусията за общи европейски инструменти за енергийна сигурност.
Специален тракер с описание на конкретни правителствени интервенции и мерки по държави от целия свят може да бъде проследяван и на страницата на Международната енергийна агенция – https://www.iea.org/data-and-statistics/data-tools/2026-energy-crisis-policy-response-tracker.
