Днес от електроразпределителните дружества се изисква да осигурят надеждно електроснабдяване, да се погрижат за мрежовите връзки и да защитят потоците от данни с оглед неприкосновеността на личния живот на клиентите и киберсигурността. Въпреки това темпът на разширяване на мрежата в Европа изостава от търсенето на нови клиентски присъединявания. Настоящата инфраструктура и технологични системи често са от преди няколко десетилетия и не са напълно оборудвани за използване на безбройните точки с данни, добавени към системата на мрежата. Управлението на гъвкавостта също не е достатъчно развито, за да се справи с бъдещите нужди.

В същото време по-големият дял на възобновяемите енергийни източници изисква повече планиране на мрежата и по-добро прогнозиране поради техния променлив и децентрализиран характер.  Инфраструктура, която да е цифровизирана, е изключително важна предпоставка за реализирането на целта възобновяемите енергийни източници да съставляват 42,5 % от крайното потребление на енергия в Европа през 2030 г..

„Днес има много възможности за цифровизиране на изграждането, експлоатацията и поддръжката на мрежите, но за да се възползват напълно от тях, операторите на мрежи трябва да бъдат подкрепени от ясна нормативна уредба, за да може бизнесът им да стане цифров“ – каза генералният секретар на Eurelectric Кристиан Руби.

Eurelectric, в сътрудничество с Accenture, се потопиха в трансформиращо пътуване за проучване критичната роля на цифровизираните оператори на разпределителни системи (ОРС). То дава възможност за оценка на цифровата зрялост на ОРС по отношение на способностите за изграждане, експлоатация, поддръжка и управление на данни.

Проучването „Wired for Tomorrow“ беше проведено сред 30 европейски ОРС като от страна на България участие взе ЕРМ Запад. За най-голямо външно предизвикателство пред цифровизираната мрежа е посочено регулирането, следвано от недостига на умения. Същевременно, там, където регулацията е ясна и подкрепя инвестициите, като например в киберсигурност, цифровата зрялост е най-висока при всички електроразпределителни системни оператори..

Националните регулатори следва да насърчат инвестициите в цифровизацията, като осигурят подходящи компенсации за ОРС. Успоредно с това новото законодателство,  от Проекта за реформи на електроенергийния пазар до Директивата за възобновяемата енергия, Закона за данните и изкуствения интелект, трябва да се прилага последователно във всички сектори, като се избягват припокривания и несъответствия.

Цифровизираната енергийна система може да успее само с квалифицирана работна сила, която да може да я управлява. ЕС може да спомогне за преодоляване на сегашния недостиг на умения чрез формализиране на образованието, разработване на инициативи за умения и въвеждане на сертифициране, признато в целия ЕС

Основни препоръки към европейските институции, националните регулатори, министри и асоциацията на европейските оператори на разпределителни системи на ниво ЕС:

• Основен приоритет през следващите години трябва да бъде осигуряването на съгласувано прилагане и избягването на припокривания и пропуски при прилагането на новото европейско законодателство. Освен това от ключово значение е да се осигури регулаторно сътрудничество между регулаторите на данни и на енергия.
• Признаване на ролята на мерките за цифровизация с цел осигуряване на подходяща компенсация в националните схеми за възнаграждение. Националните регулаторни органи следва да признаят нарастващите разходи, произтичащи от спазването на все по-голям брой законодателни актове. Показателите за ефективност на интелигентните мрежи следва да бъдат разработени така, че да наблюдават и стимулират цифровизацията на мрежите.
• Насърчаване на квалифицирана работна сила чрез подкрепа и разработване на инициативи за умения. Въвеждане на сертифицирано образование, признато в целия ЕС, като се съпоставят различните сертификати на държавите-членки, за да се определи кои степени са еквивалентни.
• Избягване на припокриване и осигуряване на последователни и хармонизирани изисквания за киберсигурност за всички заинтересовани страни и по цялата верига на стойността. Регламентът относно хоризонтални изисквания за киберсигурност за продукти с цифрови елементи следва да обхваща цялото електрическо оборудване, свързано с електрическата мрежа  и интернет. Прилагането на този акт следва да се следи отблизо, за да се гарантира пълното му спазване. Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) следва да направи оценка на всички припокривания в законодателството и да оцени органите на управление на ЕС.
• Осигуряване на кохерентност при регулацията за управление на данните между Закона за данните и специфичната за сектора нормативна уредба, като например актове за изпълнение относно оперативната съвместимост на данните, като се отчитат нуждите на критичната инфраструктура. Ако се предвиждат насоки, енергийният сектор следва да участва в тяхното разработване.
• Общото европейско пространство за енергийни данни (CEEDS) следва да бъдe разработенo по оперативно съвместим начин с националните платформи за енергийни данни, а не да се налагат технически изисквания. Освен това следва да се вземат предвид съществуващите европейски решения за обмен на данни.
• Прилагането на Закона за изкуствения интелект следва да насърчава иновациите чрез поощряване на решения, които не са свързани с висок риск. Това би могло да се  осъществи чрез прецизиране на леко неясното определение на компонент за безопасност в член 3, параграф 14 с по-конкретната формулировка от съображение 55 чрез предвидените насоки или делегиран акт. В процеса на уточняване на определението от ключово значение ще бъде включването на електроенергийния сектор.
• Ускоряване на мерките за насърчаване на наблюдаемостта на мрежата и използване на наличните данни чрез прилагане на интелигентни измервателни уреди, еквивалентни устройства или иновативни такива, като бъдещия цифров близнак на мрежата на ЕС.
• В преработената Директива за енергията от възобновяеми източници (RED) се посочва, че „държавите членки стимулират модернизирането на интелигентните мрежи с цел по-добро наблюдение на баланса на мрежата и предоставяне на информация в реално време“ (чл. 20а).
• Проектите за научноизследователска и развойна дейност следва по-лесно да се ползват от гъвкави разпоредби, т.нар. регулаторни тестови среди. Същевременно е важно да се гарантира, че  „регулаторни тестови среди “ са или ограничени във времето, или водят до законодателни промени. Освен това планът за действие за мрежите, мярка 7, има потенциал да подобри усвояването на нови технологии.