Кръгла маса „Спринт към устойчиви мрежи“

РЕЗЮМЕ НА ОСНОВНИТЕ АКЦЕНТИ ОТ ДИСКУСИЯТА

 

Институтът за енергиен мениджмънт (EMI) организира на 15 май 2025 г. дискусионна кръгла маса, посветена на един от най-важните въпроси за успешния енергиен преход в България и Европа – необходимостта от осигуряване на ускорени инвестиции в електроенергийната мрежова инфраструктура като условие за повсеместна и ефективна електрификация на индустрията, транспорта, отоплението, за интегриране на ВЕИ и едновременно – като отговор на зачестилите екстремни геополитически, климатични и киберзаплахи. Събитието беше част от отбелязването на 15-годишнината от създаването на EMI и обедини експерти, институции и бизнес в съвместно търсене на решения за едно от най-големите предизвикателства пред енергийния сектор днес.

Основните предизвикателства включват:

• Необходимост от нови регулаторни инструменти – насърчават променящата се структура на разходите на мрежовите оператори, която отразява и променящата се роля, която тези компании имат;
• Недостатъчно финансиране – комплект от ниски регулирани цени и липса на безвъзмездни европейски и/или държавни средства;
• Административна тежест – облекчаване на процедурите за изграждане на нова и поддръжка на съществуваща инфраструктура, което отговаря на увеличения интерес и съкратени срокове за присъединяване на нови потребители и производители;
• Човешки капитал – недостигът на квалифицирани кадри и ръстът на възнагражденията са всеобщо предизвикателство, което се усеща още по-сериозно в сектори с регулирани цени;
• Вериги на доставки – гарантиране на безпроблемни и навременни доставки на материали, компоненти, машини и съоръжения.

Тези проблеми не са уникални за България, но политическата нестабилност в страната от последните години неминуемо ги задълбочава. Това означава, че е време не просто за ускорение на инвестициите, за да се посрещне търсенето на нови услуги, но и за наваксване на пропуснатото време през годините. Нещо повече – необходими са изпреварващи инвестиции, които предвиждат развитието на електроенергийното потребление, а оттам – и търсенето на мрежовите услуги.

ВОДЕЩИ АКЦЕНТИ ОТ ДИСКУСИЯТА

1. Развитието и модернизацията на мрежите имат решаващата роля за преминаването към въглеродно неутрална икономика. Ако от 1990 г. до днес потреблението на електроенергия в Европа е нараснало с 500 ТВтч, то през следващите 30 години според Eurelectric ще сме свидетели на четири пъти по-бързо увеличение. Водещи двигатели ще бъдат електрическите превозни средства с тяхната зарядна инфраструктура и термопомпите, от една страна, и фотоволтаичните инсталации, от друга. До 2050 г. ВЕИ-проектите, изискващи присъединяване към електроразпределителната мрежа, може да се увеличат  8 пъти.
2. Революционна промяна в мрежите – нови, двупосочни и непредсказуеми енергийни потоци. Мрежите навлизат в качествено нов етап: двупосочните потоци правят системата трудно прогнозируема и изискват „мрежи 2.0“. Мрежите се модернизират, но е необходим драстично ускорен инвестиционен темп, за да съответства на главоломната скорост на промяната. Изпреварващото инвестиране в мрежови активи е инвестиция в бъдещата конкурентоспособност на страната.
3. Растящи заплахи и остаряваща инфраструктура: все по-сложна и отговорна става работата на мрежовите оператори, за да подържат електроенергийната система в изправност 24/7 в условията на нарастващи заплахи от различен характер. Електрификацията е в ход, но има и други предизвикателства, които не могат да бъдат пренебрегнати. Екстремните метеорологични явления и кибератаките все по-често водят до изключване на електропроводи, каквато бе и ситуацията в България покрай Коледните празници. В същото време, очакванията на клиентите и начинът, по който те взаимодействат с мрежите, се променят. Днес 30 % от мрежите в Европа са на възраст над 40 години, а до 2050 г. делът им може да достигне 90%, поставяйки под въпрос надеждността на енергийната система.
4. Инвестиционна динамика в ЕС: Средно около 33 млрд. евро годишно са вложени в разширяване и обновяване на разпределителни мрежови активи за периода 2020-2023 според изследване на Eurelectric. Постигнатите резултати включват повече присъединявания на клиенти и производители, нови и  модернизирани подстанции, нови електропроводи и напреднала цифровизация.  Темпото обаче е недостатъчно спрямо лавинообразното навлизане на ВЕИ, овластяването на потребителите с различен набор от възможности за участие на електроенергийните пазари и електрифицирането на транспорта.
5. Инвестиционна пропаст до 2050: За да се отговори на стръмния ръст на потребление на електроенергия до очакваните близо 4500 ТВтч, Европа трябва да удвои мрежовите инвестиции до 67 милиарда евро на година. С изпреварващи инвестиции, мерки за гъвкавост и обновяване на мрежовите активи тази сума може да се сведе до 55 млрд. евро (Eurelectric).
6. Структура на разходите при мрежовите проекти – около 52% са фиксирани разходи – електроинсталации и строителство – плюс разходи за разрешителни, инженеринг и управление на проекта, които добавят още около 20%. Променливи са главно разходите за материали и оборудване. С малко увеличение на променливите разходи, например 10-20%, може да се удвои инсталирания капацитет (напр. на електропровод или трансформатор), докато фиксираните разходи остават непроменени. Затова е рентабилно при подмяна или укрепване на мрежите стратегически да се заложи по-голям капацитет, предвиждайки бъдещ ръст на товарите.
7. Рискове от изоставане – ако мрежата не се подготви навреме, това не само ще забави енергийния преход, но и подкопава енергийната сигурност и ползите от декарбонизацията. Предвид това, навременното финансиране на мрежови проекти е от изключителна важност. Тарифният дизайн трябва да едновременно да обезпечи адекватна възвръщаемост на мрежовите оператори и да насърчи потребителите да съдейства за балансиране на системата, като се предвиди  допълнителна финансова подкрепа срещу ценови шокове.
8. Българският парадокс – най-ниски тарифи с несъразмерно високи инвестиционни нужди. Мрежовите тарифи в България са значително под средните за ЕС, което логично ограничава капиталовите вложения. При бедствия и извънредни ситуации ограничените ресурси се пренасочват към аварийни ремонти, а забавената административна подкрепа, съчетана с финансови санкции, е в ущърб на мрежовото развитие и надеждността на енергийната система.
9. Надеждността на електроенергийната система „няма цена“. Всяко прекъсване, освен че предизвиква преки разходи за възстановяване, е свързано и с икономически загуби и социални неудобства в следствие на нарушеното снабдяване с електроенергия. В рамките на кръглата маса беше посочен примерът със скорошния срив в Испания, като първоначалните изчисления представят загуби от над 400 млн. евро за икономиката на страната. Операторите на разпределителни мрежи трябва да участват пълноправно в анализа на причините и мерките за превенция, наред с електропреносните оператори, за да се избегнат подобни инциденти.
10. Потреблението на електроенергия както в Европа, така и в България се очаква да нарасне, като големият дял енергия ще премине през електроразпределителните мрежи. За да се осигури устойчивата работа на мрежите и сигурността на електроснабдяването, са необходими значителни инвестиции, чието основно финансиране идва от потребителите.
11. Безвъзмездното финансиране за разпределителната и преносната мрежа е критично за тяхното ускорено развитие. Фокусът на ЕС досега беше върху големи трансгранични проекти, но „тесните места“ във вътрешните мрежи вече изискват също приоритетно внимание.
12. Бюрократичните спънки пред мрежовите проекти трябва да отпаднат. Усложнените строително – разрешителни режими и тромавите обществени поръчки удължават сроковете за реализация както при преносната, така и при разпределителната инфраструктура, застрашавайки  качеството на електроснабдяването,  и присъединяването на нови групи от клиенти и производители на беземисионна енергия.
13. Квалифицираните кадри в електроенергийната система не достигат – това е мнението на всички участници в дискусията. Ниските възнаграждения в сектора и слабият интерес към електроенергийните специалности създават остър дефицит на квалифицирани инженери. Регулаторът трябва да отчита нуждата от конкурентни заплати при одобряване на оперативните разходи.
14. Амбициите на сегашното правителство за превръщането на България в „балансиращо чудовище“ на електроенергия в региона ясно показват желанието на държавата да подкрепи развитието на системите за съхранение на енергия. Тези проекти са от изключителна важност за нормалната работа на електроенергийни системи, които вече обхващат огромен брой децентрализирани променливи ВЕИ производства. С оглед постигането на обществена и икономическа справедливост е необходима еквивалентна подкрепа както за проекти от държавни компании, така и за такива от частния сектор.

НЕОБХОДИМИ ПРОМЕНИ

15. Включване на финансови и регулаторни стимули за изпреварващи инвестиции за обновяване и разширяване на мрежата, както и за внедряване на иновации. Националното законодателство трябва да въведе ясни финансови и регулаторни механизми, които стимулират този процес. Необходими са нови регулаторни инструменти за определяне на капиталовите и оперативните разходи на мрежовите компании, така че да отчита променящата се структура на тези разходи. Така например все повече ИКТ продукти се предлагат под формата на годишен абонамент, а не като еднократен разходи за покупка на лиценз.
16. Дизайнът на тарифите трябва да предлага привлекателни бизнес възможности за инвеститорите. Мрежовите тарифи трябва да гарантират предвидима и адекватна възвръщаемост, иначе частният капитал ще се пренасочи към по-доходоносни сектори.
17. Опростяване на административни процедури при разрешителните режими за изграждането на нова мрежова инфраструктура (промени в ЗУТ) с цел по-бързо реализиране на мрежовите проекти. Това е ключово за съкращаване на времето от планиране до въвеждане в експлоатация на нова инфраструктура.
18. Оптимизирани и по-гъвкави обществени поръчки. Законодателството трябва да позволи опростени и бързи процедури, които съкращават сроковете за изпълнение на мрежовите проекти, без да компрометират прозрачността.
19. По-тясно институционално сътрудничество – необходимо е засилване на диалога между енергийните и регулаторните институции, електроразпределителните компании и електропреносния системен оператор, за да се осигури координирано планиране и инвестиции.
20. Стратегическо планиране на европейското финансиране след 2027 г. Институциите, отговорни за планирането на средствата от европейските фондове за икономическото развитие на страната, трябва отрано да подготвят и структурират предложения до ЕК за включване на средства за инвестиции в разпределителните мрежи в следващата  Многогодишна финансова рамка. Планирането на мрежата е маратон, но за да бъде спечелен изисква добра стратегия още в началните етапи  от състезанието.
21. Повишаване на привлекателността на електроенергийните специалности в средните и висшите технически училища. Държавата трябва да подкрепи програми за обучение и преквалификация и да модернизира учебните планове, за да отразяват нуждите на дигитализираната енергийна система.
22. Конкурентни възнаграждения за експертите. При одобряването на оперативните бюджети регулаторът трябва да отчете необходимостта от достойни заплати, които да задържат и привлекат квалифицирани кадри.

Модератор

Калоян Стайков

Председател на УС на Института за енергиен мениджмънт