Според доклад на Bloomberg New Energy Finance от юли 2020 г. Investing in the Recovery and Transition of Europe’s Coal Regions България ще трябва да изгради общо 7,7 GW нови мощности за електропроизводство от ВЕИ за около 6,2 милиарда евро в следващите 10 години. Според организацията това е най-рентабилният и ефективен от гледна точка на разходите и екологичните предимства сценарий за нисковъглеродно развитие на страната в контекста на плановете за декарбонизация до 2030 г.
Сценарият предвижда извеждане от експлоатация на 3/4 (3,2 GW) от въглищните мощности до 2023 г. и заместването им с нови ВЕИ – предимно широкомащабни фотоволтаични мощности, чийто дял се очаква да нарасне от 7% през 2018 г. до 33% от инсталираните мощности през 2030 г. Ветрогенераторите на свой ред трябва да достигнат от скромните 5% през 2018 до почти една пета от инсталираните мощности през 2030 г. За комбинираните парогазови централи не се очаква съществена промяна, по-скоро леко свиване на относителния им дял от 5% до 4% през 2030 г. Няма промяна и в инсталираните ядрени мощности. Не се предвижда въвеждането и на нови хидроенергийни мощности.
От изчислените необходими инвестиции за изграждането на новите ВЕИ мощности 6,2 милиарда евро, по-голямата част – 3,6 милиарда евро – са за финансиране на вятърни централи, тъй като капиталовите разходи за ФтВЕЦ значително намаляха през последните години (Вж. последния доклад на IRENA за разходите за ВЕИ за 2019).
В графиката по-долу е представено сравнението на предложения в доклада сценарий за развитие на България „с най-малки разходи“ с правителствения Национален план за енергетиката и климата.
Според BNEF, предложеният сценарий, отчитайки наличните ядрени и ВЕЦ мощности, ще позволи страната през 2030 година да разчита на 49% дял на ВЕИ и общо над 82% безвъглеродно електропроизводство и общо намаляване на въглеродните емисии от електропроизводството с 70% от 2018 до 2030 г.
