Три четвърти от плановете за устойчивост на големите промишлени предприятия в Нидерландия не могат да бъдат изпълнени преди 2030 г., главно поради ограниченията на електропреносната мрежа и дългите срокове за получаване на разрешeния и одобрение на проектите. Междувременно те продължават да плащат високия данък върху въглеродните емисии за потребяваната електроенергия, въпреки че забавеният преход към устойчиви нисковъглеродни източници не зависи от тях.
Това се отнася за около 400 компании, които използват сравнително голямо количество енергия, като например хартиената и картонената промишленост, фабриките за стъкло, тухларните и хранително-вкусовата промишленост. Много от тях са представили разработени проекти за устойчивост, но не могат да получат необходимото разрешение за присъединяване, поради ограничения в капацитета на мрежата. Освен това често им се налага да чакат с години, за да получат разрешение за изпълнение на самите проекти.
Това сочат резултатите от проучване, проведено в рамките на партньорство между тези дружества, мрежовите оператори и правителството – обединение „Клъстер 6“ установява, че в резултат на това голяма част от целите за намаляване на емисиите на CO2 няма да бъдат постигнати навреме.
Регионалните компании се чувстват в неравностойно положение в сравнение с големите индустриални зони около пристанищните центрове Ротердам, Амстердам, Делфизил, Тернойзен и химическия парк в Гелеен. Те са по-отдалечени от енергийните центрове в региона, което затруднява прехода към устойчивост. Там, където предприятията често вече са вложили средства в проекти за устойчивост, но засега не могат да получат необходимият за присъединяване мрежов капацитет, те трябва да плащат допълнителни разходи върху потребената енергия – става въпрос за нидерландския въглероден данък в допълнение към дължимите от емитентите на въглеродни емисии плащания за квоти по европейската схема за търговия с емисии (СТЕ).
В допъленние към по-високия нидерландски данък върху емисиите на CO2 от съседните държави, използването на електрическата мрежа в Нидерландия също е много по-скъпо. От една страна в Европа разходите за енергия са устойчиво по-високи, отколкото в САЩ и Азия, а на този фон в Нидерландия са много по-високи, отколкото в Германия и Белгия.
Според представителите на регионалната индустрия липсата на капацитет на електропреносната мрежа, високите данъци върху енергията и дългите процедури за издаване на разрешителни подкопават конкурентоспособността на преработвателната промишленост в региона и оказват натиск върху заетостта на над 200 000 души и благодентствието на техните семейства.
