Начало НовиниАнализиСъбитияACER: Електроенергийна инфраструктура 2024

Върни се назад

Назад

ACER: Електроенергийна инфраструктура 2024

ACER: Електроенергийна инфраструктура 2024

През декември ACER публикува мониторинговия си доклад за 2024 за развитието на електроенергийната инфраструктура, в който прави преглед на състоянието и предизвикателствата пред развитието на електроенергийната инфраструктура в ЕС в подкрепа на декарбонизирана и устойчива енергийна система. Докладът предоставя цялостен анализ на напредъка и предизвикателствата пред развитието на електроенергийната мрежа в ЕС, като се фокусира върху създаването на условия за декарбонизирана, конкурентоспособна и устойчива енергийна система. В него се изтъква решаващата роля на разширяването на мрежата с цел адаптиране към възобновяемата енергия, електрификацията и трансграничната търговия с енергия.

Основни акценти


Роля на мрежовата инфраструктура за декарбонизацията

  • Мрежите имат ключово значение за интегрирането на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и електрифицираните услуги, като термопомпи и електрически превозни средства, в енергийната система.
  • До 2030 г:
    • Вятърният капацитет се очаква да се удвои.
    • Капацитетът на слънчевите фотоволтаици ще се увеличи почти три пъти.
    • Електрификацията на отоплението ще се увеличи с 50%, а използването на електрически превозни средства ще нарасне десетократно.
  • Тези тенденции налагат значителни подобрения на местните, националните и трансграничните мрежи, за да се поддържа ускорен темп на интегриране на променливите възобновяеми енергийни източници и нарастващото търсене на електроенергия.

Настоящи предизвикателства

Инвестиционни пропуски
  • Недостиг на трансграничен капацитет:
    • Едва половината от идентифицираните нужди от капацитет от плана на ENTSO-E за 2022 г. са посрещнати от съответните инвестиции.
    • Липсващите или забавените инвестиции могат да изострят проблемите с претоварванията, да попречат на интегрирането на възобновяемите енергийни източници и на трансграничната търговия с енергия.
  • Некоординирани инвестиции:
    • Някои планирани проекти не са съгласувани с идентифицираните нужди, което води до неефективност.
Дълги срокове за изпълнение на проектите
  • Средната продължителност на изпълнение на проектите е над 10 години, като повече от половината от това време отнема издаването на разрешителни.
  • Забавянето често се дължи на противоречива обществена опозиция, правни предизвикателства и неефективни процеси на издаване на разрешителни.
Нарастващи разходи
  • Очаква се годишните инвестиции в електропреносната мрежа да се удвоят и до 2050 г. да достигнат 100 млрд. евро.
  • Разходите за мрежата за потребителите могат да нараснат с над 50%, което застрашава достъпността на електроенергията и конкурентоспособността на икономиката и обществото.
Липса на интегрирано планиране
  • Развитието на електроенергийната мрежа остава изолирано, с ограничена координация между различните енергоносители (напр. електроенергия, газ, водород).
  • Цялостното многосекторно планиране е от съществено значение, но все още не е напълно осъществено.

Нужди от гъвкавост

  • Изискванията за гъвкавост ще се удвоят до 2030 г. поради променливостта на енергията от възобновяеми източници.
  • Решаването на тези нужди включва:
    • Разширяване на капацитета за съхранение.
    • Осигуряване на възможност за реакция от страна на търсенето.
    • Подобряване на възможностите за трансгранична търговия.
  • Забавянето на действията може да доведе до увеличаване на зависимостта от скъпи, краткосрочни решения, което ще се отрази на разходите на потребителите.

Идентифицирани ключови рискове

  • Неизпълнение на целите за декарбонизация: Забавянето на разширяването на мрежата може да забави интеграцията на възобновяемите енергийни източници, което да застраши целите на ЕС в областта на климата за 2050 г.
  • Неефективно разпределение на ресурсите: Лошото планиране може да доведе до свръхинвестиране в някои области и до недостатъчно инвестиране в критични области.
  • Икономически въздействия: Нарастващите разходи за мрежата без съответното повишаване на ефективността могат да подкопаят конкурентоспособността на ЕС и общественото доверие.

Препоръки

Стратегическо планиране
  • Разработване на многосекторни енергийни планове, които интегрират електричеството, газа и водорода.
  • Съгласуваност между плановете за развитие на мрежата на ниво ЕС и националните планове за развитие на мрежата, за да се определят приоритетите на икономически ефективните инвестиции.
Подобрения в нормативната уредба и политиката
  • Усъвършенстване на процесите за издаване на разрешителни, за да се намали забавянето на мрежовите проекти.
  • Въвеждане на надежден анализ на разходите и ползите (АРП) за одобряване на проектите, като се гарантира, че инвестициите съответстват на действителните нужди.
Иновации и внедряване на технологии
  • Внедряване на технологии за подобряване на работата на мрежата (GET) и цифрови инструменти за подобряване на ефективността на системата.
  • Използване на интелигентни мрежи и данни в реално време за по-добро управление на енергийните потоци.
Ангажиране на обществеността
  • Целенасочени усилия за изграждане на обществена подкрепа чрез прозрачно информиране за ползите и разходите от конкретните решения за развитие на мрежите.
  • Активна реакция на обществените опасения относно екологичните и социалните въздействия на мрежовите проекти.
Мониторинг и отчетност
  • Засилване на мониторинга на инвестициите в мрежата с цел навременно установяване на пропуски и неефективност.
  • Подобряване на събирането на данни и на прозрачността в подкрепа на основаното на факти разработване на политики.

Дългосрочна визия

  • До 2050 г. се предвижда напълно декарбонизирана и взаимосвързана енергийна система на ЕС.
  • Това ще изисква:
    • Удвояване на годишните инвестиции в мрежа.
    • Изграждане на над 90 GW нов трансграничен капацитет.
    • Балансиране на рентабилността с амбициозните цели в областта на климата.

Заключение

В доклада се подчертава спешната необходимост от ускоряване на целенасочените инвестиции, рационализиране на процесите и възприемане на иновативни технологии. Без целенасочени инвестиции и ефективно развитие на мрежата ЕС рискува да не постигне целите си за декарбонизация и да увеличава разходите за енергия. Колективните усилия, включващи по-добро планиране, иновативни решения и сътрудничество между заинтересованите страни, са от съществено значение за напредъка на устойчива и конкурентоспособна енергийна система.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: