През декември ACER публикува мониторинговия си доклад за 2024 за развитието на електроенергийната инфраструктура, в който прави преглед на състоянието и предизвикателствата пред развитието на електроенергийната инфраструктура в ЕС в подкрепа на декарбонизирана и устойчива енергийна система. Докладът предоставя цялостен анализ на напредъка и предизвикателствата пред развитието на електроенергийната мрежа в ЕС, като се фокусира върху създаването на условия за декарбонизирана, конкурентоспособна и устойчива енергийна система. В него се изтъква решаващата роля на разширяването на мрежата с цел адаптиране към възобновяемата енергия, електрификацията и трансграничната търговия с енергия.
Основни акценти
Роля на мрежовата инфраструктура за декарбонизацията
- Мрежите имат ключово значение за интегрирането на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и електрифицираните услуги, като термопомпи и електрически превозни средства, в енергийната система.
- До 2030 г:
- Вятърният капацитет се очаква да се удвои.
- Капацитетът на слънчевите фотоволтаици ще се увеличи почти три пъти.
- Електрификацията на отоплението ще се увеличи с 50%, а използването на електрически превозни средства ще нарасне десетократно.
- Тези тенденции налагат значителни подобрения на местните, националните и трансграничните мрежи, за да се поддържа ускорен темп на интегриране на променливите възобновяеми енергийни източници и нарастващото търсене на електроенергия.
Настоящи предизвикателства
Инвестиционни пропуски
- Недостиг на трансграничен капацитет:
- Едва половината от идентифицираните нужди от капацитет от плана на ENTSO-E за 2022 г. са посрещнати от съответните инвестиции.
- Липсващите или забавените инвестиции могат да изострят проблемите с претоварванията, да попречат на интегрирането на възобновяемите енергийни източници и на трансграничната търговия с енергия.
- Некоординирани инвестиции:
- Някои планирани проекти не са съгласувани с идентифицираните нужди, което води до неефективност.
Дълги срокове за изпълнение на проектите
- Средната продължителност на изпълнение на проектите е над 10 години, като повече от половината от това време отнема издаването на разрешителни.
- Забавянето често се дължи на противоречива обществена опозиция, правни предизвикателства и неефективни процеси на издаване на разрешителни.
Нарастващи разходи
- Очаква се годишните инвестиции в електропреносната мрежа да се удвоят и до 2050 г. да достигнат 100 млрд. евро.
- Разходите за мрежата за потребителите могат да нараснат с над 50%, което застрашава достъпността на електроенергията и конкурентоспособността на икономиката и обществото.
Липса на интегрирано планиране
- Развитието на електроенергийната мрежа остава изолирано, с ограничена координация между различните енергоносители (напр. електроенергия, газ, водород).
- Цялостното многосекторно планиране е от съществено значение, но все още не е напълно осъществено.
Нужди от гъвкавост
- Изискванията за гъвкавост ще се удвоят до 2030 г. поради променливостта на енергията от възобновяеми източници.
- Решаването на тези нужди включва:
- Разширяване на капацитета за съхранение.
- Осигуряване на възможност за реакция от страна на търсенето.
- Подобряване на възможностите за трансгранична търговия.
- Забавянето на действията може да доведе до увеличаване на зависимостта от скъпи, краткосрочни решения, което ще се отрази на разходите на потребителите.
Идентифицирани ключови рискове
- Неизпълнение на целите за декарбонизация: Забавянето на разширяването на мрежата може да забави интеграцията на възобновяемите енергийни източници, което да застраши целите на ЕС в областта на климата за 2050 г.
- Неефективно разпределение на ресурсите: Лошото планиране може да доведе до свръхинвестиране в някои области и до недостатъчно инвестиране в критични области.
- Икономически въздействия: Нарастващите разходи за мрежата без съответното повишаване на ефективността могат да подкопаят конкурентоспособността на ЕС и общественото доверие.
Препоръки
Стратегическо планиране
- Разработване на многосекторни енергийни планове, които интегрират електричеството, газа и водорода.
- Съгласуваност между плановете за развитие на мрежата на ниво ЕС и националните планове за развитие на мрежата, за да се определят приоритетите на икономически ефективните инвестиции.
Подобрения в нормативната уредба и политиката
- Усъвършенстване на процесите за издаване на разрешителни, за да се намали забавянето на мрежовите проекти.
- Въвеждане на надежден анализ на разходите и ползите (АРП) за одобряване на проектите, като се гарантира, че инвестициите съответстват на действителните нужди.
Иновации и внедряване на технологии
- Внедряване на технологии за подобряване на работата на мрежата (GET) и цифрови инструменти за подобряване на ефективността на системата.
- Използване на интелигентни мрежи и данни в реално време за по-добро управление на енергийните потоци.
Ангажиране на обществеността
- Целенасочени усилия за изграждане на обществена подкрепа чрез прозрачно информиране за ползите и разходите от конкретните решения за развитие на мрежите.
- Активна реакция на обществените опасения относно екологичните и социалните въздействия на мрежовите проекти.
Мониторинг и отчетност
- Засилване на мониторинга на инвестициите в мрежата с цел навременно установяване на пропуски и неефективност.
- Подобряване на събирането на данни и на прозрачността в подкрепа на основаното на факти разработване на политики.
Дългосрочна визия
- До 2050 г. се предвижда напълно декарбонизирана и взаимосвързана енергийна система на ЕС.
- Това ще изисква:
- Удвояване на годишните инвестиции в мрежа.
- Изграждане на над 90 GW нов трансграничен капацитет.
- Балансиране на рентабилността с амбициозните цели в областта на климата.
Заключение
В доклада се подчертава спешната необходимост от ускоряване на целенасочените инвестиции, рационализиране на процесите и възприемане на иновативни технологии. Без целенасочени инвестиции и ефективно развитие на мрежата ЕС рискува да не постигне целите си за декарбонизация и да увеличава разходите за енергия. Колективните усилия, включващи по-добро планиране, иновативни решения и сътрудничество между заинтересованите страни, са от съществено значение за напредъка на устойчива и конкурентоспособна енергийна система.