Докладът на ACER за наблюдение на европейските пазари на водород за 2025 г. показва напредък в изграждането на електролизери и в развитието на регулаторната рамка на ЕС. Въпреки това през 2024 г. разходите за възобновяем водород остават четири пъти по-високи от тези на конвенционалния водород. Тази ценова разлика, заедно с непълното транспониране на правилата на ЕС на национално равнище, възпрепятства развитието на пазара. За преодоляване на тези проблеми са необходими по-ниски регулаторни рискове и по-целенасочено финансиране.

Докладът разглежда най-новите развития в сектора и подчертава основните регулаторни и пазарни предизвикателства пред ЕС.

Какви тенденции установи мониторингът на ACER?

• Растежът на пазара остава недостатъчен, за да бъдат постигнати целите на ЕС и националните цели. Въпреки увеличението с 51% на капацитета на електролизерите до 308 MW през 2024 г., внедряването остава далеч под целта от 6 GW за 2024 г. и 40 GW за 2030 г.

• Възобновяемият водород остава скъп, със средни производствени разходи около €8/kg (четири пъти повече от водорода от изкопаеми горива) и несигурни перспективи за намаляване на разходите в краткосрочен и средносрочен план.

• Забавянията при транспонирането на правилата на ЕС на национално равнище продължават. Само две държави членки са транспонирали изменената Директива за възобновяемата енергия. Това забавяне, заедно със значителната разлика в разходите между водорода от изкопаеми горива и възобновяемия водород, подчертава необходимостта от намаляване на регулаторните рискове.

• Декарбонизираният електроенергиен сектор е ключов за развитието на възобновяемия водород. Разходите за електроенергия (без мрежовите тарифи) могат да представляват до 50% от производствените разходи на възобновяемия водород. Ускоряването на декарбонизацията на електроенергийния сектор ще помогне за намаляване на тези разходи.

• Повишаващите се мрежови тарифи за електроенергия могат да увеличат разходите. Докладът на ACER за електроенергийната инфраструктура от 2024 г. показва, че разходите за електроенергийните мрежи могат да нараснат с 50–100% до 2050 г., в зависимост от начина, по който инвестициите ще съответстват на бъдещото търсене на мрежови услуги. Тъй като мрежовите тарифи представляват значителна част от производствените разходи на възобновяемия водород, тази тенденция създава съществен риск.

• Развитието на мрежите трябва да съответства на търсенето, за да се намалят прогнозните рискове. Водородните мрежи са ключови за разширяването на пазара, но инфраструктурата следва да се изгражда постепенно в съответствие с реалното развитие на търсенето. Адаптивното планиране на мрежите, основано на най-новите пазарни тенденции, е от съществено значение за ефективни инвестиции и контрол на разходите.

• Нисковъглеродният водород на базата на метан може да ускори по-широкото навлизане, но съществуват значителни рискове. Нисковъглеродният водород (с приблизителни производствени разходи около половината от тези на възобновяемия водород) може да подпомогне развитието на пазара, но свързаните с него разходни и технически несигурности трябва внимателно да бъдат оценени.

• Наличието на финансиране се увеличава, но реалното му използване изостава. Европейската комисия вече е отпуснала над 20 милиарда евро за водород чрез различни програми, а държавите членки са обявили множество допълнителни схеми за подкрепа. Ускоряването на разпределянето на финансиране към напреднали проекти е ключово за увеличаване на мащаба на внедряване.

Основни препоръки

Държавите членки следва да:

• Ускорят транспонирането и прилагането на изменената Директива за възобновяемата енергия в националното законодателство, като определят ясни цели за търсене на възобновяем водород и ги съчетаят с ефективни стимули. Ясните регулаторни рамки са необходими за привличане на инвестиции и ускоряване на развитието.

• Прилагат законодателния пакет за декарбонизация на водородния и газовия сектор от 2024 г., като разширят правомощията на националните регулаторни органи към водородния сектор и създадат условия за функциониращ пазар и развитие на инфраструктурата.

• Улеснят производството на възобновяем водород чрез по-бързи процедури за издаване на разрешителни и присъединяване към мрежата както за електролизери, така и за проекти за възобновяема електроенергия.

• Ускорят декарбонизацията на електроенергийния сектор с цел намаляване на разходите за електроенергия и повишаване използваемостта на електролизерите.

• Оценят рисковете, свързани с нисковъглеродния водород на база метан, включително разходите, инфраструктурните несигурности и ефектите на технологично заключване.

Държавите членки и Европейската комисия следва да:

• Приоритизират и насочват финансирането към проекти в трудно декарбонизируеми сектори, които са готови да преминат към възобновяем и нисковъглероден водород, за да стимулират търсенето.

Държавите членки и националните регулаторни органи следва да:

• Осигурят по-голяма гъвкавост на пазара на електроенергия, да преосмислят мрежовите тарифи и стимулите за мрежите, тъй като те могат да оптимизират местоположението и ефективността на електролизерите.

Операторите на водородни мрежи следва да:

• Съгласуват развитието на водородните мрежи с реалностите на пазара, за да управляват несигурностите и да намалят риска от неизползваеми активи. Необходимо е координирано споделяне на риска през граници и между разработчици на проекти, потребители и държави членки за ефективни трансгранични инвестиции.

Вижте целия доклад от източника.