Прогноза за рекордно производство и рекорден износ на електрическа енергия в България към 2050

В предходен анализ представихме актуализирания референтен енергиен сценарий на Европейската комисия до 2050 г. (EU ENERGY, TRANSPORT AND GHG EMISSIONS TRENDS TO 2050. REFERENCE SCENARIO 2013“). В настоящата статия ще ви представим прогнозите и тенденциите в енергийното развитие на България до 2050 г. според същия документ.

Повече икономика, по-малко енергетика

С количество енергия, почти еквивалентно на това от 2010 г., през 2050г. се очаква БВП на България да бъде с 80% по-голям от този през 2010 г.

 

По-малко енергия за единица БВП

Това се постига чрез подобрената енергийна интензивност на БВП. В периода до 2030 г. енергийната интензивност на БВП намалява с 33%, след което темпът рязко се забавя и за следващите 20 г. до 2050 намаляването достига до 12% спрямо 2030 г.

Не само по-малко, но и по-чиста енергия

Въглеродната интензивност на БВПЕ спада с 12,8% за периода до 2030 г., след което за 20-годишен период намалява близо два пъти.

По-чиста енергия заради повече ВЕИ

Ключов принос за намалените емисии на СО2 (вж. показател за въглеродна интензивност на БВПЕ) оказва нарастването на дела на енергията от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия; той расте устойчиво – с по-бързи темпове до 2030 г., след което темповете се забавят.  За периода до 2030 г. стремглаво расте делът на ВЕИ в транспорта, след което има обратна тенденция – на намаляване през 2050 г. спрямо 2030 г.

….И заради четири пъти по-чисто производство на електрическа и топлинна енергия

Ключов принос за намаляването на въглеродната интензивност на БВПЕ има и сектор „Електропроизводство и топлопроизводство“.  Въглеродните емисии на този сектор намаляват изпреварващо спрямо общите – с 35% до 2030г. и още близо три пъти от 2030 до 2050г. Кумулативно за целия период 2010-2050г. въглеродната интензивност на сектора намалява 4,25 пъти като се достига стойност от 0,12 тона въглероден двуокис за 1 МВтч производство.

Рекордно електропроизводство и двукратно нарастване на износа

Брутното електропроизводство в страната устойчиво расте. През 2050г. то достига до рекордните стойности от 71 088 ГВтч. Паралелно с това устойчиво расте и износа  – от 8 000 до 16 000 ГВтч годишно през 2050 г. В структурата на електропроизводството се открояват следните тенденции:

1. 1. Производството на ядрена електроенергия е константно до 2030г. – около 15 000 ГВтч годишно до 2035 г. След това, в периода 2030-2050 г. годишното производство се увеличава почти два пъти (1,85) в резултат от въвеждането в експлоатация на нови ядрени мощности.

1. 1. Електропроизводството и от въглищни централи остава почти непроменено до 2030 г., след което се прогнозира намаляване с близо 15% през 2050 спрямо 2030 г.

1. 1. Над 4 пъти нараства производството на електрическа енергия от природен  газ до 2030 г., обусловено от необходимостта за балансиране на ВЕИ производителите, след което следва спад до 2050 г.

1. 1. Количествата на вятърната и на слънчевата електроенергия нарастват значително, докато тези на водната регистрират незначителен спад през 2030 и 2050г. спрямо нивата от 2010г. Така, през 2050 г., вятър, слънце и вода вървят ръка за ръка с почти изравнени годишни производства.

Чистите въглищни технологии – в далечното бъдеще

Мощностите за високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия нарастват близо три пъти до 2050 г. Въвеждането на технологии за улавяне и съхранение на СО2 става след 2045 г., което е значително отложено във времето в сравнение с по-ранни прогнози.

Победител:
“Carbon free“ електропроизводството

Битката между “carbon free” и “carbon” се печели от “carbon free” през 2040 г., когато техният дял достига 65%. В следващото десетилетие това производство доминира, макар че неговият дял спада до 60,7% през 2050 г. Причината на спада е  навлизането на въглищни централи със CCS технологии. Две трети от дела на “carbon free” се дължи на ядрената, а една трета – на ВЕИ енергия.

И накрая, нека не забравяме, че българската прогноза е част от общоевропейски сценарий, който предвижда нарастващи цени на разрешителните за СО2 от 5 €/тСО2 днес до 100 €/тСО2.