На 17 ноември 2020 CEER публикува своя втори доклад относно тръжните процедури за ВЕИ в Европа. Този доклад описва ключови елементи на тръжния модел и предоставя преглед на европейския опит с изпълнението на търгове за определяне на нивото на подкрепа за електричество от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Набляга се на наличните емпирични доказателства до юли 2020 г., по-специално по отношение на нивото на конкурентоспособност и развитие на цените, както и степента на реализация.

Някои от основните заключения на доклада са:

• Към средата на 2020 г. голям брой европейски държави са въвели търговете като конкурентен инструмент за определяне на нивото на финансова подкрепа за експлоатацията на ВЕИ инсталации. Това е важна промяна спрямо докладваното от CEER за 2018 г., когато търговете бяха сравнително нов инструмент.
• Повечето държави, разгледани в доклада, са избрали да приложат както технологично неутрални, така и специфични за технологията търгове.
• Във всички прилагани специфични за технологията схеми, офшорният вятър, наземният вятър, PV (слънчевата енергия) и биомасата са най-избираните технологии за възобновяеми източници.
• Всички тръжни схеми, приложени след 2018 г., остават национални по обхват.
• „Pay-as-bid“ методът, при който оферентите получават право на подкрепа в съответствие с нивото на подадената от тях оферта, е предпочитан подход.
• Докато първата вълна търгове беше използвана за определяне на референтната стойност за Feed-in-Tariff (FiT), всички скорошни търгове въведоха използваната Feed-in-Premium (FiP) като резултат от тръжния процес.
• Когато са налични емпирични доказателства, резултатите относно основните критерии, доказващи успеха на търговете като пазарен инструмент – ниво на конкуренция, динамика на цените и степен на реализация – се смесват.
• Конкурентните процедури не премахват необходимостта от административни процеси.

 

ЕС се стреми към постигане на поне 32% дял на възобновяемите енергийни източници в своето брутно крайно потребление на енергия през 2030 г. Европейските енергийни регулатори са съгласни, че декарбонизацията трябва да бъде направена с най-малките възможни разходи, следователно и това разгръщане на ВЕИ трябва да бъде реализирано при възможно най-ниските разходи за обществото като цяло. Пазарните механизми, особено конкурентните тръжни процедури, се оказват – при много обстоятелства – успешен инструмент за намаляване на разходите за подпомагане на ВЕИ. Преразглеждането на Директивата за възобновяемите енергийни източници от 2018 г. (2018/2001) предвижда конкурентни тръжни процедури като стандартен инструмент за предоставяне на ВЕИ подкрепа по „отворен, прозрачен, конкурентен, недискриминационен и рентабилен начин“ във всички държави-членки на Европейския съюз. Това е в съответствие с Насоките за държавна помощ за опазване на околната среда и енергетиката (EEAG), които за първи път проправиха път за прилагане на процедури за конкурентно наддаване.