По време на енергийната криза няколко доставчици напуснаха пазара поради финансови причини или поради липса или недобре дефинирани стратегии за хеджиране на рисковете. Този опит показа необходимостта да се гарантира надеждността на доставчиците и да се хеджира рискът от фалити, както и да се смекчат последиците от подобни събития за потребителите.

При изменението на Директивата относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (ЕС) 2019/944 през юни 2024 г. в член 18а относно „управлението на риска при доставчиците“ бяха въведени мерки за контрол на стратегиите за доставка и хеджиране на доставчиците на електроенергия с цел да се гарантира тяхната устойчивост в случай на резки колебания на цените на пазара на едро.

В доклада си Използване на механизмите за пруденциално регулиране за насърчаване на ефективното управление на риска при доставчиците в енергийния сектор от ноември CEER прави анализ и посочва примери във връзка с  предстоящото прилагане на член 18а от Директивата, както и прави препоръки, свързани с разпоредбите относно финансовата стабилност на доставчиците, въведени с член 8, параграф 3 от преработената Директива за природния газ в Пакета за декарбонизация на водорода и природния газ. Член 18а от Директивата за електроенергийния пазарен модел задължава националните регулаторни органи да прилагат мерки за пруденциално регулиране на доставчиците на електроенергия, докато член 8, параграф 3 предвижда оценка на финансовата стабилност на доставчиците на газ като потенциален критерий в процедурата за издаване на разрешение за доставка. Държавите членки могат обаче да приведат изискванията за доставчиците на газ в съответствие с пруденциалното регулиране на електроенергията, произтичащо от член 18а. Транспонирането на чл. 18а в националното законодателство трябва да се осъществи до 17 януари 2025 г., докато разпоредбата за газа следва да бъде транспонирана до 5 август 2026 г.

Докладът дава тълкувание на член 18а, представя някои съществуващи подходи към управлението на риска при доставчиците, включително различни пруденциални механизми във Великобритания, Нидерландия, Франция, Фландрия (Белгия), Швеция, Германия, Португалия и Испания, и е в подкрепа на компетентните органи, така че те да изградят свои собствени механизми, като се възползват от вече съществуващите. Разбирането на CEER е, че член 18а оставя възможност за индивидуални мерки за пруденциално регулиране, тъй като всяка държава членка има свои пазарни особености, поради което не съществува универсално решение. Съответно компетентните органи могат да изберат пруденциалните инструменти, които считат за най-подходящи и надеждни, и да адаптират инструментите към специфичните характеристики на националния пазар, когато разработват своята рамка за управление на риска на доставчиците.

Освен това НРО разполагат с гъвкавостта да вземат предвид различни фактори, като например: общата структура на пазара; нивото на конкуренция; достъпа на доставчиците до съоръжения за собствено производство; финансовия капацитет на доставчиците; нивото на експозиция на доставчиците към цените на едро на електроенергията; размера на доставчика; броя на доставчиците на пазара; комбинацията от налични договори (фиксирани, променливи/индексирани, динамични договори); ликвидността на пазарите; наличието/отсъствието на такси за прекратяване на договори.

Документът описва практиките за пруденциално регулиране в банковия и застрахователния сектор, които биха могли да инспирират подходящи адаптирани практики за доставчиците чрез изисквания за докладване относно управлението на риска и изискванията за хеджиране, както и за финансовите последици от тези практики за доставчиците чрез стрес тестове или наблюдение на финансовите съотношения. Документът предоставя и набор от инструменти, очертаващи възможните механизми, които НРО може да изберат при разработването на рамка за управление на риска при доставчиците.

Изисквания за хеджиране

Документът предоставя насоки за прилагането на количествени изисквания за хеджиране, особено по отношение на метода за мониторинг, съответните оси, които трябва да се вземат предвид, за да се адаптира и персонализира контролът, и метода за докладване.

Стрес тестове

За да се оцени въздействието на екстремни пазарни сценарии върху финансовото състояние на доставчиците, тези тестове помагат на доставчиците да се подготвят и да реагират на непредвидени обстоятелства.

Финансови задължения

Задълженията за хеджиране невинаги ще позволят да се покрият всички рискове, които биха могли да застрашат способността на доставчика да продължи дейността си. Поради това може да се сметне за необходимо да се гарантира, че доставчиците разполагат с достатъчна финансова база, за да се справят с непредвидените обстоятелства, свързани с техния бизнес.

Оценка на риска и стратегии за управление на риска

Компетентните органи могат да обмислят формализирането на стратегии за хеджиране и управление на риска, които следва да бъдат отразени в управлението на компанията. Доставчиците следва да могат да демонстрират как управляват своите (финансови) рискове и ресурси. При разработването на пруденциални механизми трябва да се намери баланс между оперативност и стабилност. Компетентните органи трябва да адаптират правилата към развитието на пазара, но също така трябва да дадат на доставчиците достатъчно време да се адаптират към механизма за хеджиране.

Включване на механизми за хеджиране в процедурите за лицензиране/регистрация

Процедурата за лицензиране/регистрация на доставчика, ако е приложима, би могла да се използва като инструмент за пруденциално регулиране. В този случай следва да се предприемат мерки за координиране на процедурата, когато компетентният орган за управление на риска на доставчика и органът, отговарящ за лицензирането, се различават.

Поверителност на данните за хеджиране

Данните, които позволяват да се характеризира и оцени стратегията за хеджиране на доставчика, могат да бъдат чувствителни и изискват разпоредби за поверителност и неразкриване, за да могат доставчиците да се чувстват уверени да споделят тези данни.

Обхват на мерките за пруденциално регулиране

Връзка между рисковете, които трябва да бъдат преодолени (недостатъчно или прекомерно хеджиране), и вида на договорите/доставчика, попадащи в обхвата на мерките При прилагането на механизмите за пруденциално регулиране CEER съветва компетентния орган да определи рисковете, които трябва да бъдат преодолени чрез изискванията за хеджиране, в съответствие със ситуацията, която трябва да бъде разрешена (недостатъчно или прекомерно хеджиране).