Оксфордският институт за енергийни изследвания наскоро публикува нов документ – „Договори за разлика“ (Contracts for difference – CfDs) в енергийния преход: баланс между пазарната ефективност и намаляването на риска.“
Политиците са изправени пред сложно предизвикателство при реформирането на механизмите на CfD, за да се стимулира ефективното производството на енергия от възобновяеми източници, като същевременно се гарантира пазарната ефективност и се управляват финансовите рискове. Основната дилема се състои в балансирането на конкуриращи се цели, което налага внимателно претегляне на различни опции и компромиси.
Изследването на договорите за разлика идентифицира решаващата им роля за стимулиране на прехода към възобновяема енергия чрез осигуряване на стабилност на приходите и насърчаване на инвестициите в нисковъглеродни технологии. В исторически план CfD са били успешни, тъй като значително са увеличили капацитета на възобновяемите енергийни източници и са намалили разходите, особено за офшорните вятърни централи. Въпреки това традиционният двустранен модел на CfD, макар и да стабилизира приходите, има присъщи предизвикателства, включително изкривявания на пазара, неефективност и насърчаване на манталитета „произведи и забрави“ сред производителите. Конвенционалните CfD често не успяват да съгласуват стимулите за производителите с пазарните сигнали, което води до свръхпроизводство и неефективно диспечиране, особено през периоди на ниски или отрицателни пазарни цени. Това несъответствие може да изостри дисбалансите в мрежата и да увеличи разходите на системата, т.е. финансовата стабилност, осигурена от CfD, се постига за сметка на намалената способност за реагиране на пазарните условия, което е от решаващо значение за интегрирането на по-голям дял възобновяема енергия.
За да се отговори на тези предизвикателства, през последните години бяха предложени алтернативни модели на CfD с цел да се подобри пазарната интеграция чрез отделяне на плащанията от производството в реално време и привеждане на стимулите за производителите в съответствие с пазарните резултати. Предложените реформи, които отделят заплащането от реалното производство, предлагат обещаващи възможности за засилване на пазарната интеграция и за преодоляване на недостатъците на традиционните модели. Тези реформи обаче пораждат иманентен риск, който поставя финансови предизвикателства както пред производителите, така и пред правителствата. Присъщият компромис между стимулирането на ефективно поведение чрез излагане на риск и осигуряването на стабилност на приходите за проектите за възобновяема енергия подчертава сложността на дизайна на CfD. Въпреки че ефектът вероятно няма да бъде еднакъв за всички технологии за производство, региони и видове CfD, производителите, които се стремят към предвидими потоци от приходи, може да се колебаят дали да приемат модели, които въвеждат базисен риск. От друга страна, правителствата трябва да балансират между необходимостта от пазарна ефективност и финансовите последици от подкрепата на възобновяемата енергия чрез CfD. Финансовите институции и по-специално потребителите също играят решаваща роля, тъй като в крайна сметка те поемат рисковете и разходите, свързани с механизмите за CfD. Следователно политиците трябва внимателно да се ориентират в този компромис, като вземат предвид различните гледни точки и интереси на различните заинтересовани страни.
Пълният текст на доклада е достъпен тук.
