Като част от дългоочаквания (зимен) законодателен пакет „Чиста енергия за всички европейци“ от края на тази година (30 ноември), Европейската комисия публикува и доклад, посветен на Енергийните разходи и цени (вж. и работния документ на ЕК тук). Това е второто, допълнено издание на Комисията по темата – първото бе публикувано през 2014г. Тазгодишния документ признава слабостите на използваната до момента методология по отношение на разходи и цени на енергията и си поставя за цел по-високо ниво на детайлност, прозрачност и последователност. Основното послание във връзка електроенергията съвпада с вижданията и анализите на EURELECTRIC и ACER/CEER от по-рано: данъците и таксите са тези ценови компоненти, които продължават да движат цените на дребно нагоре.
Според доклада на ЕК от тази година, цените на едро на електроенергия са паднали с почти 70% от 2008 г. насам и с 55% спрямо нивата от 2015 г. като през 2016 г. са на нива, които не са имали в продължение на 12 години. Иконометричният анализ показва, че увеличаването на дела на ВЕИ намалява нивото на цените на електроенергията на едро (с 0.4 €/MWh в ЕС средно). Ефектът зависи от регионалния пазар и от ресурса, който се заменя с възобновяеми източници на енергия. Еднопроцентно увеличаване на дела на изкопаеми горива (въглища, нефт и природен газ) в електропроизводствения микс резултира в увеличение от 0.2-1.3 €/MWh в цената на едро на електроенергията (в зависимост от регионалния пазар).
В доклада се отбелязва, че намаляването на цените на едро се усеща по-бавно и частично от потребителите на пазара на дребно, макар и по-бързо за индустриалните клиенти, като се заключава, че има какво още да се желае от гл.т. подобряване на конкуренцията на пазарите за търговия на дребно. ЕК признава, че повишаванията на мрежовите тарифи, данъците и налозите/таксите са предимно компенсирани от спада на цените на едро. ДДС е най-големият подкомпонент, който представлява 37% от компонента „данъци и налози/такси“ през 2015 г. (48% през 2008 г.). Най-големият данъчен подкомпонент, свързан с прилаганите енергийни политики, е този за ВЕИ и когенерация – с дял от 33% от общата сума „данъци и налози/такси „през 2015 г. (при 14% през 2008 г.). Мрежовите тарифи се увеличават годишно с 3,3%.
Проучването показва също, че уязвимите потребители са сравнително по-засегнати от нарастването на цените, отколкото средното европейско домакинство. Подчертава се, че са необходими социални мерки, насочени към уязвимите потребители за справяне с енергийната бедност. През 2014 г. 6% от общите разходи (без тези за транспортно гориво) на европейските домакинства са били за енергийни продукти, вариращи от 3% в Малта до 14,5% в Словакия. Делът на енергийните разходи в рамките на жилищните разходи като цяло са по-високи в държави-членки с цялостно по-ниска покупателна способност. Също така, домакинствата с ниски доходи харчат повече за енергийни продукти и услуги отколкото средноевропейското домакинство – 8,6% в сравнение с 5,8% (5,7% и 4,1% съответно през 2004 г.). Това се дължи основно на увеличение на цените на електроенергията и природния газ, които представляват най-голямата част от разходите за енергия на домакинствата, докато разходите за енергия, различни от електроенергия и газ, на практика остават същите през този период.
Много от домакинствата са реагирали на увеличаването на цените на енергията и енергийните разходи чрез намаляване на потреблението на енергия. Енергийното потребление на домакинствата в ЕС (с изключение на транспорта) намалява през периода с около 4%, въпреки увеличаването на броя и размера на домакинствата. В много случаи това е резултат от подобрената жилищна енергийна ефективност, но в някои страни може да се дължи на покупателните ограничения, които са в състояние на драматичните спадове в потреблението.
Повече по темата можете да прочетете на сайта на ЕК, EURELECTRIC и ACER/CEER.
