Последните данни показват, че през 2022 г. приблизително 40 милиона европейци (9,3 % от населението на ЕС), не са били в състояние да поддържат дома си достатъчно топъл. Това представлява рязко увеличение в сравнение с 2021 г., когато 6,9 % от населението е било в същото положение. Делът се е увеличил повече от два пъти за хората в категориите с по-ниски доходи. Енергийната бедност е явление, което засяга всички държави членки, като стойностите варират от 1,4 % във Финландия до 22,5 % в България.
Графика: Невъзможност за поддържане на достатъчна топлина в дома, 2022 г. (проучване на EU-SILC) (% от общия брой население), Statistics | Eurostat (europa.eu)
Трябва да се отбележи също, че през 2022 г. 95,3 млн. души (21,6 % от населението на ЕС, т.е. всеки пети гражданин) са били изложени на риск от бедност или социално изключване, т.е. живеели са в домакинства, изпитващи поне един от трите риска от бедност и социално изключване (риск от бедност, тежки материални и социални лишения и/или живот в домакинство с много ниска трудова интензивност).
Тези цифри показват сериозността на ситуацията и необходимостта политиците да предприемат действия за справяне с първопричините за енергийната бедност в рамките на един честен и справедлив преход, който гарантира, че никой няма да бъде изоставен.
Високите цени на енергията оказват влияние върху енергийните пазари на ЕС от средата на 2021 г. насам. Все по-голям брой хора срещат трудности при плащането на сметките си за енергия. Това не се ограничава само до гражданите с ниски доходи и уязвимите граждани, които са изхарчили непропорционално по-голям дял от доходите си за енергия, но засяга и много граждани със средни доходи.
Понятието „енергийна бедност“ беше въведено през 2009 г. с Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и оттогава е разширено в посланието за справедлив и честен енергиен преход. Последните законодателни промени, въведени с пакета „Подготвени за цел 55“, представят цялостен подход за справяне с първопричините за енергийната бедност. С пакета беше въведено първото за целия ЕС определение за енергийна бедност в Директива (ЕС) 2023/1791, съчетано с разпоредби за приоритизиране на мерките за енергийна ефективност и саниране на сгради сред енергийно бедните групи и други уязвими групи.
Преди дни ЕК публикува ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2023/2407 относно енергийната бедност, в която са предвидени 25 мерки.
Първата група от тях са насочени към адекватно прилагане на разпоредбите на съответното европейско законодателство по отношение на дефиницията за енергийна бедност и разликата й с уязвими клиенти. От държавите членки се изисква да анализират броя на гражданите в положение на енергийна бедност и актуализират проблема с енергийната бедност на своята територия като същевременно обмислят начини за справяне с него. По този начин държавите членки следва да предприемат първи стъпки в подготовката на своите социални планове в областта на климата.
Втората група мерки обхваща структурни мерки, финансова достъпност и достъп до енергия. Справяне с първопричините за енергийната бедност следва да бъде приоритет, когато става въпрос за енергийна ефективност, саниране на сгради, топлинно преоборудване (като същевременно се зачита характерът на сградите), достъп до енергийно ефективни уреди и до възобновяема енергия. Държавите членки могат да допълнят структурните мерки с добре насочени мерки за подобряване на финансовата достъпност на енергията, като например целево подпомагане на доходите и социални тарифи, или за временно подпомагане на домакинствата, засегнати от енергийна бедност. Съгласуваност между политиките, по-специално между енергийните и социалните, е изключително важно с оглед избягване на противоречащи си мерки и постигане на по-голяма ефективност.
Третата група от мерки е адресирана към управлението. Засилено управление с цялостен подход за справяне с енергийната бедност, включително междуведомствено и вертикално сътрудничество между структурите на национално, регионално и местно управление, включващо по-тясно сътрудничество с уязвимите домакинства и съответните енергийни и социални партньори и заинтересовани страни следва да бъде гарантирано. Създаването на национални обсерватории за енергийна бедност, които могат да включват публични органи, академични среди, неправителствени организации, доставчици на енергия и снабдители ще бъде от полза за осигуряване на пълна и надеждна информация при вземането на решения.
Четвъртата група от мерки е насочена към доверие, ангажираност и комуникация. Препоръките тук включват изграждане на доверие сред бенефициерите на съответните схеми и избягване на заклеймяването на уязвимите групи.
Петата група включва енергийна ефективност. Ускоряване на темпа на саниране на сградите с най-лоши енергийни характеристики по начин, който гарантира поне толкова икономии, колкото са необходими на домакинството, за да се постигне подходящ топлинен комфорт в помещенията. Мерките за подпомагане на домакинствата, засегнати от енергийна бедност, следва да вземат предвид структурата на собствеността на жилищния пазар и да избягват изключването на засегнатите от енергийна бедност собственици на жилища, от една страна, и на наемателите, от друга. Въвеждане на регулаторни и социални защитни мерки с оглед гарантиране, че жилищните разходи вследствие на подобрения на енергийната ефективност или санирането на жилищата не водят до прекомерно увеличение на наемите и жилищните разходи, което може да доведе до проблеми с финансовата недостъпност на жилищата, принудително разселване, (съдебни) отстранявания и джентрификация. Установяване на схеми, които дават възможност за достъп на домакинствата, засегнати от енергийна бедност, до енергийно ефективни домакински уреди, за да се намалят сметките за енергия както на наемателите, така и на собствениците на жилища. Ускорено внедряване на интелигентни измервателни системи, което да предостави възможност за управление на потреблението на енергия и достъп до постиженията в областта на енергийните технологии и цифровизацията.
Шестата група от мерки обхваща достъпа до възобновяеми енергийни източници. Всички домакинства следва да имат равен достъп до използването на енергия от възобновяеми източници и иновативни енергийни технологии и да се възползват от постепенното премахване на изкопаемите горива в сектора на отоплението. Държавите членки следва да предвидят възможност на домакинствата, засегнати от енергийна бедност, да получат достъп до схеми за споделяне на енергия, наред с другото, като се премахнат финансовите бариери за навлизането на такива домакинства и се насърчи участието на общините в такива схеми.
Целта на седмата група от мерки са уменията. Мерките са насочени към повишаване на уменията както на лицата, които са натоварени с отговорната задача да създават и провеждат политики за енергийна бедност, така и към лицата, които са енергийно бедни.
Последната, осма група от мерки се отнася до финансирането. Освен използването на наличните програми на ЕС, се препоръчва разработване на специфични схеми за подпомагане на енергийната ефективност, насочени към домакинствата, засегнати от енергийна бедност. При създаването на тези схеми държавите членки следва да имат предвид, че тези домакинства не могат да си позволят да плащат първоначалните разходи за саниране, въпреки че ще им бъдат възстановени впоследствие, и че не се ползват от данъчни бонуси и приспадания, тъй като данъкът върху доходите им е минимален.
