Обемът на електроенергията, за която ежегодно се сключват договори в ЕС чрез нови корпоративни PPA (споразумения за закупуване на електроенергия), се увеличи четирикратно между 2020 и 2024 г. – от 7,4 TWh до 31,4 TWh. По същия начин броят на сключените договори нарасна от 60 през 2020 г. до 276 през 2024 г. След този ускорен растеж 13 държави членки могат да се считат за зрели пазари на PPA, докато 7 се класифицират като нововъзникващи. В останалите 7 държави членки броят на договорите остава много нисък. Макар първоначално пазарът на PPA да е доминиран от вятърната енергетика, но към 2024 г. по-голямата част от договорите се базират на фотоволтаична енергия, а над 10 % са хибридни и обединяват няколко технологии, включително съоръжения за съхранение. Секторът на информационните и комуникационните технологии е основният двигател на този пазар, като до 2024 г. над 40 % от електроенергията е договорена чрез PPA, следван от секторите на металургията и минното дело, капиталовите стоки и химическата индустрия.
По своята същност PPA са дългосрочни двустранни договори, обикновено сключвани между производители и корпоративни потребители. Те са ключов инструмент, който позволява на големите потребители да се снабдяват директно с енергия от производители, като същевременно подпомага изграждането на нови мощности за чиста енергия и осигурява ценова предвидимост. След ценовите сътресения през 2022 г. PPA се утвърдиха като средство за намаляване на излагането на ценови рискове. Въпреки това техният пълен потенциал остава неизползван поради съществуващи регулаторни и нерегулаторни пречки.
Договорите за покупко-продажба на електроенергия (PPA) могат да приемат различни форми, което води до различно разпределение на риска между страните. Физическите PPA включват реална доставка на електроенергия и задължения за балансиране и планиране, като излагат купувача на обемни и балансови рискове. Финансовите PPA се уреждат финансово въз основа на пазарна референтна цена, а условията за доставка и балансиране се уреждат отделно. Договорите могат да се различават и по профила на доставката.
PPA на базата на произведеното количество прехвърлят риска, свързан с обема, към купувача, който поема риска, свързан с производството и профила на доставките, който може да бъде значителен в контекста на производствените активи от променливи възобновяеми източници. Договорите за базова енергия или с фиксиран профил осигуряват фиксиран профил на доставките, като по този начин прехвърлят рисковете, свързани с профила и балансирането, към производителя или към посредник.
Ккорпоративните договори за покупка на електроенергия (PPA), сключени между производители на електроенергия и участници на пазара, които не са крайни потребители, обикновено имат за цел хеджиране на ценовия риск и подкрепа на целите за декарбонизация. Те обаче могат да водят до допълнителни кредитни, базисни и регулаторни рискове в сравнение с договорите за покупка на електроенергия, сключени с лицензирани доставчици. Изборът на структурата на договора за покупка на електроенергия следователно определя разпределението на ценовите, обемните, профилните, балансиращите и кредитните рискове между договарящите се страни. Тези решения оказват влияние върху банковата приемливост на инвестициите в чиста енергия.
Основните пречки пред развитието на PPA могат да се разделят на регулаторни и нерегулаторни, като пазарната динамика също понякога затруднява сключването на такива договори.
Регулаторните пречки включват счетоводните правила за отчитане на PPA, въздействието на рамката за гаранции за произход върху корпоративните политики за устойчивост, както и общи бариери пред внедряването на възобновяема енергия — например достъп до мрежата и продължителни разрешителни процедури.
Нерегулаторните пречки включват ограничена кредитоспособност на купувачите, липса на експертиза сред малките и средните предприятия, ниска прозрачност на пазара, липса на стандартизация на договорите и ограничено участие на публичния сектор.
Държавната подкрепа за чиста енергия също влияе върху развитието на PPA пазарите. Например разширяването на схемите с договори за разлика (CfD) намалява интереса към PPA от страна на производителите, тъй като държавните договори ограничават риска и разходите за финансиране.
На 22 април ЕК публикува Препоръка за премахване на пречките пред развитието на споразуменията за закупуване на електроенергия (PPA) и други договори за покупка на енергия.
Част от препоръките на ЕК са насочени към развитието на пазарни платформи за PPA. Държавите членки трябва да гарантират, че няма пречки пред създаването им и че участието в тях остава доброволно.
Държавите членки могат да въвеждат инструменти като гаранционни схеми за договори, сключвани на такива платформи. При създаване на национални платформи следва да се осигури равнопоставена конкуренция с частния сектор.
За да се улесни достъпът на по-малките купувачи, държавите членки трябва да премахнат пречките пред многостранните PPA, да повишат информираността и да подкрепят сключването им, включително чрез държавни гаранции. Важно е също да се създадат условия за развитие на дружества, които обединяват потреблението, както и да се насърчават по-големите компании да привличат по-малки участници към съвместни договори.
Публичният сектор може по-активно да използва PPA за осигуряване на енергия, като същевременно въвежда механизми за улесняване на този процес и комбинирането му с мерки за енергийна ефективност. Публичните организации могат да играят роля на водещи купувачи и да привличат по-малки участници към многостранни договори при прозрачни и недискриминационни условия.
Комисията посочва, че държавите-членки следва да гарантират, че всички съществуващи правила относно счетоводната обработка на договорите за покупко-продажба на електроенергия (PPA) трябва да бъдат преразгледани, когато те представляват пречка за сключването на конкретни видове PPA.
