На 14 април 2026 г. ICAP публикува своя годишен доклад Emissions Trading Worldwide: ICAP Status Report 2026. Документът предоставя изчерпателен преглед на глобалното развитие на системите за търговия с емисии (СТЕ) и представлява най-авторитетното и пълно справочно издание за състоянието на пазарите за въглеродни емисии в световен мащаб. Докладът обхваща информационни данни към февруари 2026 г. и е подготвен с подкрепата на Германското федерално министерство на околната среда.
Изданието за 2026 г. документира 41 действащи системи за търговия с емисии, които покриват 26% от глобалните емисии на парникови газове. Юрисдикциите, в които функционират тези системи, формират 63% от световния БВП и обхващат повече от половината от световното население. Три нови национални системи стартират през 2026 г. – в Япония, Индия и Виетнам, а още 16 юрисдикции се намират на различни етапи на подготовка или обмисляне на въвеждането на СТЕ.
Търговията с емисии като основен инструмент на климатичната политика
Основното послание на доклада е, че системите за търговия с емисии са преминали от специализиран инструмент към мейнстрийм политика и устойчиво заемат позицията на основен стълб на климатичните стратегии в световен мащаб. СТЕ вече функционира на национално или поднационално ниво в 14 от държавите от Г-20, а още две активно разработват своите системи. Този обхват е петкратно по-голям спрямо момента на стартирането на Европейската СТЕ през 2005 г.
Разширяването на СТЕ съвпада с ключов момент в международното климатично управление – през 2025 г. всички страни по Парижкото споразумение бяха задължени да представят своите нови национално определени приноси (NDC 3.0) с климатични цели до 2035 г. Бразилия, Турция, Мексико и редица азиатски икономики изрично посочват своята СТЕ или механизми за въглеродно ценообразуване като централни инструменти за изпълнение на NDC, което свидетелства за вграждането на търговията с емисии в ядрото на националните климатични стратегии.
Приходи и ценова динамика
Докладът отчита рекордни приходи от търговия с емисии. През 2025 г. те достигат почти 80 милиарда щатски долара, надхвърляйки предишния рекорд от 75 милиарда долара през 2023 г. Кумулативно от 2007 г. насам приходите от СТЕ в световен мащаб надхвърлят 454 милиарда долара. Най-големият дял принадлежи на ЕС СТЕ (48,9 млрд. долара за 2025 г.), следван от Германската национална СТЕ (18,1 млрд. долара) и Обединеното кралство (3,2 млрд. долара).
Цените на квотите показват връщане към относителна стабилност през 2025 г. ЕС СТЕ и Обединеното кралство отбелязват колебания с устойчив ръст, подобна тенденция се наблюдава и при повечето системи в Северна Америка. Калифорния, Нова Зеландия и националната СТЕ на Китай регистрират умерен спад на цените, докато корейската K-ETS остава относително стабилна.
Географска и секторна експанзия
Новите СТЕ се движат основно от големи и средни нововъзникващи икономики, главно в Азия и Латинска Америка. Индия въвежда интензитетна система (baseline-and-credit) за енергоинтензивни отрасли. Виетнам стартира пилотна СТЕ за електроенергетиката, черната металургия и циментовата промишленост. Япония преминава от доброволна схема към задължителна национална СТЕ с участието на над 700 компании, покриващи повече от половината от националните емисии. В Латинска Америка Бразилия, Чили и Колумбия са приели законодателство за СТЕ и подготвят прилагането му, а Боливия е стартирала работа по правна рамка.
Не по-малко важно е секторното разширяване на вече съществуващите системи. Китайската национална СТЕ, стартирала през 2021 г. само за електроенергетиката, официално е разширена с включване на стоманата, цимента и алуминия, което добавя 3 милиарда тона емисии. Обединеното кралство разширява обхвата си с морското корабоплаване от 2026 г. и инсинерацията на отпадъци от 2028 г. ЕС подготвя стартирането на изцяло нова система – ЕС СТЕ 2 – за сградите и пътния транспорт от 2028 г.
Тенденции в дизайна на СТЕ и устойчивост при глобална несигурност
Докладът подчертава, че в контекста на геополитическа турбулентност, популизъм, енергийни и търговски войни и натиск върху достъпността, климатичната политика и в частност СТЕ срещат нови предизвикателства. Оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение при настоящата администрация е най-ярък пример за бързата промяна на политическите основи на климатичната политика. Същевременно устойчивостта на поднационалните системи в САЩ (Калифорния, RGGI и др.) демонстрира, че веднъж закрепена в закон, СТЕ може да бъде по-издръжлива от политическите цикли.
Извлечените с усилия уроци от предишни периоди оформят текущите тенденции в дизайна на СТЕ. Докладът идентифицира три основни механизма за повишаване на политическата издръжливост
- интеграция на търговията с емисии в рамкови климатични закони и цели за нетни нулеви емисии;
- провеждане на широки консултации със заинтересованите страни от самото начало;
- ранна интеграция на комуникационни стратегии в дизайна на системата.
Забележителна тенденция е нарастващото приемане на интензитетни системи (intensity-based) (базирани на количествата емисии), особено в нововъзникващите икономики. Около половината от действащите в момента системи в световен мащаб са интензитетни, като те обхващат около 75% от покритите със СТЕ емисии глобално – показател, доминиран от мащаба на китайската национална СТЕ. Същевременно установените системи, включително китайската, все повече се ориентират към преход от интензитетни таванни стойности към абсолютни тавани (absolute caps) в хода на тяхното съзряване.
Политическата приемливост придобива критично значение при разширяване обхвата на СТЕ отвъд промишлеността към сектори, в които въглеродната цена пряко засяга поминъка на гражданите. Ключова тенденция е развитието на механизми за прозрачно използване на приходите, при което приходите все по-често се насочват към климатични инициативи и подкрепа за непропорционално засегнатите сектори и потребителски групи. Някои юрисдикции ребрандират системите си от Cap-and-Trade в Cap-and-Invest, за да подчертаят връзката между приходите и обществената полза. Докладът изрично посочва, че ЕС СТЕ 2 за сгради и транспорт просто не би била политически възможна без съпътстващия Социален климатичен фонд.
Конкурентоспособност, CBAM и кредитни механизми
Безплатното разпределение на квоти остава основният инструмент за защита на индустрията от въглеродно изтичане, но с наближаването на целите за нетни нулеви емисии настоящите практики се поставят под въпрос. Тенденцията е към по-добро насочване и безплатно разпределение само за емисионно интензивните и изложени на международна търговия (EITE) отрасли.
Най-новаторският алтернативен подход е Механизмът за въглеродна корекция на границата (CBAM) на ЕС, който навлезе във финалната си фаза през януари 2026 г. с първи краен срок за предаване на CBAM сертификати до септември 2027 г. Обединеното кралство планира въвеждане на аналогичен механизъм от началото на 2027 г. CBAM действа като катализатор за по-широки амбиции за въглеродно ценообразуване сред търговските партньори на ЕС и стимулира преосмисляне на бъдещето на безплатното разпределение в установените системи.
Използването на компенсационни кредити (offsets) и създаването на кредитни механизми се разпространяват в дизайна на нови СТЕ, като нововъзникващите системи интегрират кредитирането от самото начало. Правителствата избират между изграждане на вътрешни компенсационни системи преди обръщане към международните пазари, дали кредитите да обслужват вътрешното съответствие или международната продажба, и как да се балансират между вътрешни ползи и международна пазарна стойност.
Международно сътрудничество
Докладът регистрира нарастващ импулс в международното сътрудничество в областта на търговията с емисии. Инициативата за Отворена коалиция за пазари за съответствие с въглеродни емисии (Open Coalition for Compliance Carbon Markets) бе подкрепена на COP30 в Белем. ЕС и Обединеното кралство започнаха формални преговори за свързване (linking) на своите СТЕ, което би позволило взаимно признаване на квотите и би създало условия за взаимни освобождавания по линия на CBAM.
Финализирането на правилата по чл. 6 от Парижкото споразумение осигурява рамка за международно трансферирани резултати от смекчаване и зараждащ се глобален механизъм за въглеродно кредитиране. Полша се присъедини като 35-и член на ICAP, а Калифорния, Квебек и Вашингтон продължават дискусиите за потенциално свързване на системите. Зад тези технически дискусии стои растяща общност на практиката, основана на споделен опит.
Ключови развития по региони
Европа и Централна Азия
ЕС СТЕ 1 остава най-голямата система по обем на търговия. Корабоплаването е обхванато от 2025 г., безплатните квоти за авиацията са напълно премахнати от 2026 г. Стартът на ЕС СТЕ 2 (сгради и транспорт) е отложен с една година до 2028 г. Германия е приела законодателство за преход към ЕС СТЕ 2. Турция е приела основополагащ климатичен закон и подготвя пилотна национална СТЕ. Украйна планира пилотна фаза от 2028 г. Обединеното кралство е удължило своята СТЕ за втора фаза (2031-2040) и планира включване на инженерно отстраняване на парникови газове от 2029 г.
Северна Америка
Калифорния е законодателно преименувала програмата в Cap-and-Invest и я е разрешила до 2045 г. Щатите Орегон и Колорадо въвеждат нови системи. Ню Йорк подготвя всеобхватна програма. Канада е премахнала федералния потребителски въглероден данък (fuel charge), но запазва Output-Based Pricing System за промишлеността. RGGI е завършила третия си преглед с по-амбициозни тавани от 2027 г. Саскачуан е замразил своята система в отговор на тарифната несигурност.
Азия и Тихоокеанският регион
Китай е обявил пътна карта за преход от интензитетен към абсолютен таван на емисиите, разширил е националната СТЕ с три нови сектора и за първи път е поел ангажимент за абсолютно намаление на емисиите в своя NDC. Корея е реформирала K-ETS с увеличен дял на тръжното разпределение до 50 % за енергийния сектор до 2030 г. и нов количествен механизъм за пазарна стабилност. Австралия отчита първа пълна година на съответствие по реформирания Safeguard Mechanism с 2 % намаление на покритите емисии. Тайван планира ускорен преход от въглероден данък към СТЕ с възможен пилот в края на 2026 г. Тайланд е одобрил проектозакон за изменение на климата с четири инструмента за въглеродно ценообразуване.
Латинска Америка и Карибите
Бразилия е учредила СТЕ в края на 2024 г. и активно разработва вторичното законодателство. Боливия е внесла законопроект за национална СТЕ – значителен политически обрат след дълги години отхвърляне на пазарните механизми. Чили е публикувала национална пътна карта за въглеродно ценообразуване. Колумбия очаква предварителна фаза от 2027 г. и пълно прилагане от 2030 г. Мексико включва оперативната фаза на СТЕ в Секторната програма за околна среда 2025-2030 г.
Прогнози и перспективи
Докладът на ICAP за 2026 г. очертава следните основни прогнози за развитието на търговията с емисии в краткосрочен и средносрочен план:
- Продължаващо разширяване: СТЕ ще продължи да се разпространява сред нововъзникващите икономики. Турция подготвя пилотна фаза; Бразилия, Чили и Колумбия преминават от законодателство към прилагане; Тайланд и Филипините напредват с правни рамки. При пълно прилагане на системите в разработка и обсъждане, делът на покритите глобални емисии би нараснал от 26 % до 30-35 %.
- Преход към абсолютни тавани: Установените интензитетни системи, начело с Китай, планират преход към абсолютни тавани, което е фундаментално изменение в подхода към въглеродните пазари на най-големия световен емитент. Този преход се очаква да засили пазарния ценови сигнал и да сближи китайската СТЕ с модела на развитите икономики.
- Разширяване на секторния обхват: Тенденцията за включване на нови сектори – морски транспорт, сгради, пътен транспорт, отпадъци – ще се задълбочава. ЕС СТЕ 2 за сгради и пътен транспорт от 2028 г. е най-амбициозният пример. Обединеното кралство добавя корабоплаването от 2026 г. и инсинерацията на отпадъци от 2028 г. Китай разширява обхвата си отвъд електроенергетиката.
- CBAM като катализатор: CBAM на ЕС в дефинитивната си фаза от 2026 г. и предстоящият CBAM на Обединеното кралство от 2027 г. ще оказват нарастващо въздействие върху търговските партньори. Тайван вече подготвя собствен CBAM. Очаква се CBAM да ускори приемането на въглеродно ценообразуване сред износителите към ЕС и Обединеното кралство.
- Свързване на системите (linking): Преговорите за свързване на ЕС СТЕ и UK ETS са най-значимото развитие в тази област. Калифорния, Квебек и Вашингтон продължават дискусиите. При успех свързването ще създаде по-ликвидни и ефективни пазари, но и ще повдигне въпроси за координация на таваните и хармонизация на правилата.
- Нарастване на приходите и фискално значение: С разширяването на обхвата и затягането на таваните, приходите от СТЕ ще продължат да нарастват. Докладът очаква, че правителствата все повече ще разчитат на тези приходи за финансиране на зелената трансформация и за смекчаване на социалните последици от въглеродната цена.
- Политически рискове: Докладът не пренебрегва заплахите – популизъм, достъпност и търговски войни могат да подкопаят политическата подкрепа – политическата устойчивост на СТЕ не е гарантирана и изисква целенасочени усилия за дизайн, комуникация и справедливо разпределение на ползите.
