Скорошен материал на Европейския парламент (май 2025 г.), посветен на електрическите мрежи в ЕС подчертава, че именно те са „гръбнакът“ на бъдещата енергийна система. Документът представя стратегически анализ за ролята, предизвикателствата и нуждите от инвестиции в контекста на Зелената сделка, REPowerEU и целите за въглеродна неутралност до 2050 г.

Ключова роля в енергийния преход
Разпределителните и преносните мрежи са крайно необходими за интегрирането на бързо нарастващите обеми от възобновяема енергия, електрифициране на транспорта и индустрията, както и за децентрализацията на производството. Без гъвкави и надеждни мрежи няма как да се осигури стабилност и сигурност на доставките.

Инвестиционна пропаст и финансов натиск
Разработването на модернизирана, децентрализирана и цифровизирана електроенергийна мрежа предполага огромни инвестиции през следващите години. Прогнозираните инвестиции възлизат на 375-425 милиарда евро само в разпределителни мрежи, докато Европейската комисия определя общите инвестиционни нужди за мрежите (пренос и разпределение) на 584 милиарда евро само през това десетилетие. Въз основа на прогнозите на операторите на мрежи, Европейската сметна палата установява, че „инвестициите ще достигнат 72 милиарда евро годишно до 2030 г., като ще спаднат до 68 милиарда евро от 2031 г. до 2050 г. и ще възлязат на общо 1 871 милиарда евро за целия период“, което на практика би се равнявало на инвестиране на 0,41% от БВП на ЕС за 2023 г. всяка година до 2050 г. – приблизително два пъти повече от историческите инвестиции на ЕС.

По-голямата част от инвестиционните нужди ще бъдат задоволени чрез пазарно финансиране, като публичните финанси също ще играят важна роля. В момента енергийният бюджет за Механизма за свързване на Европа (МСЕ) по програмата на МФР за периода 2021-2027 г. е 5,84 милиарда евро. Трябва да се отбележи, че преразглеждането на TEN-E от 2022 г. разшири обхвата му до нови категории, докато бюджетното разпределение не се промени; освен това, МСЕ не покрива нуждите на местната разпределителна мрежа. Други възможности за финансиране от ЕС, като например Кохезионния фонд, Европейския фонд за развитие на селските райони и Механизма за възстановяване и устойчивост, са недоизползвани. Важно е да се отбележи, че проектите от общ интерес отговарят на условията за финансиране от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Въпреки това, настоящото ниво на инвестиции остава недостатъчно. Част от причините са дългите разрешителни процедури, недостигът на квалифицирани кадри и натискът за поддържане на достъпни цени за потребителите.

Регулаторни предизвикателства
Политическата и регулаторна рамка трябва да се адаптират към динамичните нужди на прехода – чрез:

• съкратени срокове за одобрение на мрежови проекти;

• по-голяма прозрачност в планирането;

• стимули за “изпреварващи” (anticipatory) инвестиции.

Роля на ЕС и бъдещи стъпки
Документът приветства European Grids Package и настоява Комисията и държавите членки да осигурят хармонизирано развитие на мрежите, съобразено с енергийния пазар и социалната справедливост. Също така се подчертава нуждата от засилено трансгранично сътрудничество, включително чрез по-добро използване на финансиране от Механизма за свързване на Европа (CEF).

Източник: European Parliamentary Research Service (2025), EU electricity grids – the backbone of the EU energy system, EPRS_BRI(2025)772854.
Повече по темата тук.