Планира се гражданите на ЕС да започнат да генерират половината от енергията от възобновяеми източници, необходима за постигане на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата. Енергийните общности са правни субекти, чрез които се дава възможност гражданите, малките предприятия и местните органи да произвеждат, управляват, споделят и потребяват собствена енергия. Те могат да допринесат към осъществяването на енергийния преход, да подобрят финансовата достъпност на енергията и да засилят ролята на гражданите в съответните процеси. ЕС е постигнал едва 27 % от целта си за създаване на поне една енергийна общност във всяка община с население над 10 000 жители до 2025 г. Тази цел не е съотносима и не е получила необходимата подкрепа за реализацията си, а изпълнението ѝ не се наблюдава в достатъчна степен. Остават неясни определенията на ЕС, свързани с участието на сдруженията на собствениците на апартаменти. Освен това правителствата не са създали всички необходими условия за подпомагане на развитието на общностите, като например стимули за съхранение на енергия с оглед на облекчаването на електроенергийната мрежа. Препоръките на Европейската сметна палата са насочени към преодоляване на тези недостатъци.

Специален доклад № 10/2026 на Европейската сметна палата (ЕСП) от този март е посветен на енергийните общности – много актуалните в публичното говорене през последните години правни субекти, даващи възможност на граждани, малки предприятия и местни органи да произвеждат, управляват, споделят и потребяват собствена енергия. Докладът обхваща периода декември 2020 г. – юли 2025 г., като са одитирани четири държави членки: Нидерландия, Полша, Италия и Румъния.

Значимостта на темата произтича от целта на ЕС за дял на ВЕИ от най-малко 42,5 % до 2030 г., при отчетен дял от 25,4% за 2024 г. Комисията е изчислила, че половината от гражданите на ЕС биха могли да произвеждат до 50% от необходимата ВЕИ-енергия до 2050 г. В Стратегията на ЕС за слънчевата енергия от 2022 г. е залегнала политическата цел да има поне по една основана на ВЕИ енергийна общност във всяка община с население над 10 000 жители до 2025 г. Правната рамка се основава на Директива (ЕС) 2018/2001 (ДЕВИ II) и Директива (ЕС) 2019/944. По линия на МВУ са заложени мерки с прогнозни разходи от 5,2 млрд. евро за подкрепа на общностите до декември 2026 г.

Основни констатации на ЕСП

1. Целта на ЕС: амбициозна, но слабо обоснована и необезпечена

ЕСП констатира, че към януари 2025 г. ЕС е изпълнил едва 27% от заложената цел, а напредъкът е силно неравномерен – Дания (86,2 %), Нидерландия (81,0 %) и Ирландия (78,9 %) са близо до пълно изпълнение, докато България (0,8 %), Румъния (0,4 %) и Малта (0 %) практически не са постигнали нищо. Самата цел е конкретна и обвързана с краен срок, но не отговаря на критериите за измеримост и реалистичност, тъй като в нея не се определят количествено нито броят на участващите граждани, нито инсталираните ВЕИ-мощности. Комисията не е обосновала методологически начина на определяне на целта, нито е анализирала нейната постижимост.

Допълнително усложнение внасят неясните правни дефиниции. Двете нормативни концепции – общностите за енергия от ВЕИ по ДЕВИ II и гражданските енергийни общности по Директивата за вътрешния пазар – се припокриват по управление и цел, но се различават по обхвата на произвежданата енергия и кръга от допустими членове. Две от четирите одитирани държави прилагат национални понятия, несъгласувани с определенията на ЕС – Нидерландия функционира чрез около 700 кооператива без директна правна кореспонденция с  дефинициите по директива, а Полша е транспонирала двете понятия в едно. Половината от участниците в проведените фокусни групи оценяват националните определения като неясни.

Особено предизвикателство представляват многофамилните жилищни сгради, в каквито живеят 48% от гражданите на ЕС. Съществуващите сдружения на собствениците не могат да бъдат директно пренасочени като основа за регистрация на енергийна общност поради изискването за доброволно членство. Комисията не е издала насоки, изясняващи спектъра от правни възможности за собствениците на апартаменти – от колективното потребление на собствена електроенергия до пълноценна енергийна общност.

2.Прекалено оптимистични прогнози за ВЕИ-мощности

В оценката на въздействието на ДЕВИ II от 2016 г. Комисията е прогнозирала, че до 2030 г. енергийните общности биха могли да притежават 21% от слънчевите и 17% от вятърните мощности в ЕС. Актуализираната прогноза на CE Delft (2024 г.) за Нидерландия, страната с най-развити кооперативи, сочи реалистичен сценарий от едва 4,4% за слънчева и 4,3% за вятърна енергия до 2030 г. Реалните данни за 2024 г. потвърждават структурното изоставане – в Полша и Италия делът на общностите в инсталираните слънчеви мощности е между 0,06% и 0,09%, в Румъния – нулев. ЕСП заключава, че прогнозите от 2016 г. са прекалено оптимистични.

3. Непълно транспониране и липсващи национални оценки

Четири години след изтичането на сроковете за транспониране само Италия е доказала пълно въвеждане на разпоредбите на двете директиви, касаещи енергийните общности. Комисията е издала официални уведомителни писма и мотивирани становища, но не е сезирала Съда на ЕС. ДЕВИ II задължава правителствата да оценят пречките и потенциала за развитие на общностите, но само Полша и Нидерландия са изпълнили това задължение.

4. Мрежово присъединяване и финансиране

Консултираните общности посочват средно почти две години чакане за присъединяване към мрежата. В Нидерландия максималното изчакване достига 132 месеца поради широко разпространено претоварване на мрежата, като над 4 GW ВЕИ-мощност стои блокирана в опашки. В Полша средното изчакване е около 300 дни, въпреки нормативно предвиден преференциален срок от 30 дни за микроинсталации. Операторите на мрежи декларират готовност за по-бързо присъединяване при условие, че общностите предоставят услуги за гъвкавост и съхранение, но такива стимули липсват в националното законодателство.

По отношение на финансирането публичната подкрепа в Нидерландия, Полша и Италия позволява периоди на възвръщаемост от 2,5 до 14 години, което като цяло се вписва в ориентира на Комисията от под 10 години за соларни покриви. Нидерландският модел на револвиращ фонд за ранно развитие на проекти е оценен като добра практика с мултипликационен ефект, при която всяко 1 евро публична инвестиция привлича около 40 евро частни средства. В Румъния пълната липса на субсидии блокира развитието и страната има само една регистрирана общност без производство на електроенергия.

5. Граждани и уязвими домакинства

Около половината от консултираните общности имат членове-граждани. 60% не предлагат никаква подкрепа на уязвимите домакинства. Нито една от одитираните държави не е въвела законово задължение за минимален дял на гражданите. ЕСП предупреждава за риска от общности, формирани единствено с цел получаване на субсидии без реално гражданско участие. Насоките на Комисията за включването на уязвими домакинства не са актуализирани и, според заинтересованите страни, практически не са известни.

Препоръки на ЕСП и позиции на Европейската комисия

Препоръка 1: Прецизиране на достъпа за собственици на апартаменти

Комисията следва да публикува насоки и добри практики относно правните възможности за включване на собствениците на апартаменти, пряко или чрез сдружения на собствениците, в производството, споделянето и продажбата на ВЕИ-енергия.

Целеви срок: Декември 2026 г.

Позиция на ЕК: ЕК приема препоръката. Планирани са препоръка към държавите членки в контекста на Енергийния пакет за гражданите, насоки за оптимизиране на собственото потребление в многофамилни сгради, и практическо ръководство чрез Центъра за граждански консултации в областта на енергетиката.

Препоръка 2: SMART цели и отражение в националните планове

Комисията следва да разработи SMART (конкретни, измерими, достижими, целесъобразни и обвързани със срокове) цели, обвързани с очакваните ползи (брой граждани и/или инсталирани ВЕИ-мощности), и при преработването на Регламента за управление на Енергийния съюз да предложи задължително включване на цели за общностите в националните планове в областта на енергетиката и климата.

Целеви срок: Декември 2027 г.

Позиция на ЕК: ЕК приема и двете подпрепоръки. Признава инсталираната мощност за по-стабилен показател от броя на гражданите. Уточнява, че не може да предопредели обхвата на бъдещо законодателно предложение, но посочва Регламента за управление като подходящ инструмент.

Препоръка 3: Подобряване на регистрацията и мониторинга

Комисията следва да усъвършенства насоките за регистрация и наблюдение на енергийните общности в държавите членки.

Целеви срок: Декември 2026 г.

Позиция на ЕК: ЕК приема препоръката. Въпросът ще бъде разгледан в Енергийния пакет за гражданите. Центърът за граждански консултации ще подкрепи изпълнението.

Препоръка 4: Оценка на пречките и потенциала (Италия и Румъния)

Министерствата на Италия и Румъния следва да извършат и публикуват оценка на съществуващите пречки и потенциала за развитие на ВЕИ-общности.

Целеви срок: Юли 2027 г.

Позиция на ЕК: Комисията отбелязва, че препоръката е адресирана към Италия и Румъния. И двете страни са приели препоръката.

Препоръка 5: Засилване ролята на гражданите и уязвимите домакинства

а) Комисията да актуализира насоките за включване на уязвими домакинства и разработване на стимули за общностите в тази посока. б) Полша, Италия и Румъния да изготвят разпоредби за насърчаване на гражданското участие.

Целеви срок: Декември 2026 г.

Позиция на ЕК: ЕК приема подпрепоръка а). Въпросът ще бъде разгледан в Енергийния пакет за гражданите, включително потенциална актуализация на препоръката относно енергийната бедност. Подпрепоръка б) е адресирана към трите държави, всички от които са приели препоръката.

Препоръка 6: Подкрепа за съхранението на енергия

а) В Енергийния пакет за гражданите Комисията да прикани държавите членки да въведат стимули за съхранение на енергия. б) Нидерландия и Полша да въведат конкретни стимули за услуги за съхранение или гъвкавост.

Целеви срок: а) Декември 2026 г.; б) Юли 2027 г.

Позиция на ЕК: ЕК приема подпрепоръка а). Планира насърчаване на рамки за съхранение и достъп до пазари за гъвкавост в Енергийния пакет за гражданите. Нидерландия и Полша са приели подпрепоръка б).

България фигурира в доклада с дял от 0,8 % от общините с над 10 000 жители, разполагащи с поне по една ВЕИ-общност, сред най-ниските в ЕС. Страната не е включена в одитираната извадка, но констатациите имат пряко регулаторно значение. България не е публикувала изискваната по ДЕВИ II национална оценка на пречките и потенциала, а транспонирането на директивата в частта за енергийните общности остава непълно.

Ключовите системни предизвикателства, отнасящи се до целия ЕС, включват неизградена административна инфраструктура за регистрация и мониторинг, ограничен мрежови капацитет и недофинансирани разпределителни мрежи в редица региони, липса на специализирани финансови инструменти за ранен етап от развитие на проекти и слаба информираност сред потенциалните участници. 

Енергийният пакет за гражданите вероятно ще предостави допълнителен регулаторен импулс и ще наложи нови законодателни и регулаторни промени и в този аспект.

Повече на страницата на Европейска сметна палата.