ENTSO-E и ENTSOG публикуваха днес проекта си за съвместни сценарии, които ще послужат за основа на десетгодишните планове за развитие на мрежите за електроенергия и газ (TYNDP) за 2024 г. Тези Сценарии за електроенергия, водород и природен газ са четвъртите по рода си, като се основават на последователния цикъл от сценарии след първия общ доклад през 2018 г.

Сценариите оценяват взаимодействията между електроенергийната и газовата система, което е жизненоважно, за да се направи най-добрата оценка на инфраструктурата от гледна точка на интегрираната система. Данните за предлагането и търсенето, събрани от операторите на преносни системи за газ и електроенергия, се използват за изграждането на „Национални тенденции“ – централния сценарий, отразяващ действащите политики на държавите членки в областта на енергетиката и климата и отчитащ целите на ЕС в областта на климата. Сценариите „Глобална амбиция“ и „Разпределена енергия“ са разработени като цялостни енергийни сценарии (не само за газ и електроенергия) и са изградени в съответствие с усилията на ЕС-27 да намали емисиите на парникови газове до 55 % до 2030 г. и съответно нулеви нетни емисии до 2050 г.

Гералд Каендлер, председател на Комитета за системно развитие на ENTSO-E, заяви: „Всички технологии за декарбонизация и възобновяеми енергийни източници са необходими в подкрепа на дългосрочните европейски климатични цели и енергетиката за достигане на нулеви нетни емисии през 2050 г. Необходими са значителни инвестиции във всички възобновяеми енергийни източници и в преносната инфраструктура. Навременното изпълнение на проектите за пренос, необходими за свързване на районите с високо ниво на ВЕИ с центровете на търсене, е ключова предпоставка за постигане на европейските климатични цели, като същевременно се гарантира сигурност и устойчивост.“

Пьотр Куш, генерален директор на ENTSOG, коментира: „Сценариите оценяват взаимодействията между газовите, водородните и електрическите системи, което е жизненоважно за осигуряване на най-добрата оценка на инфраструктурата от гледна точка на интегрираната система. Водородът е фактор, който променя правилата на играта в този микс, допринасяйки за прехода на настоящата газова система към постигане на въглеродна неутралност и оптимизиране на потенциала на възобновяемите енергийни източници.“

Проектът на сценариите на TYNDP 2024 е достъпен на специалния уебсайт. Наличните документи включват доклада за сценариите, насоки за изграждане на сценариите, както и входни и изходни данни, които могат да бъдат изтеглени във формат на електронни таблици. Тези проектосценарии ще бъдат консултирани с ACER за разглеждане на тяхното становище и с държавите членки, след което ще бъдат разгледани и одобрени от Европейската комисия.

1.1 Енергийната ефективност е ключ за постигане на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката

Всички сценарии се основават на сценария за Националните тенденции до 2030 г. (NT), който демонстрира целите на Директивата на Съюза за енергийна ефективност и възобновяема енергия. Бързото прилагане на първия принцип за ефективност е от ключово значение за постигането на двете цели, но също така е от ключово значение за свеждане до минимум на дългосрочните предизвикателства, свързани с декарбонизацията на енергийните доставки:

• Непрекъснато подобряване на съществуващите технологични възможности, като същевременно се преминава към нови и нововъзникващи технологии, при които може да се постигне допълнително повишаване на ефективността.
• Активно участие на крайните потребители чрез адаптиране на поведението.
• Увеличаването на пряката електрификация допринася за по-ефективното интегриране на възобновяемата енергия.
• Необходимо е ранно разработване на варианти с отрицателни емисии, за да се ограничат по-нататъшните инвестиции след 2050 г., при спазване на метода на въглеродния бюджет.
• По-нататъшно интегриране на водородната система в интегрираната енергийна система.

1.2 До 2050 г. може да се постигне целта за нулеви нетни емисии, като същевременно се гарантира сигурността на енергийните доставки

Всички сценарии се основават на сценариите NT+, които предвиждат намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% през 2030 г. в сравнение с нивото от 1990 г. и достигане на Net Zero през 2050 г. Тези цели се постигат с амбициозно развитие на енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и нисковъглеродните технологични решения в държавите –  членки на ЕС. За постигането на тази цел са необходими широк кръг от действия, чието въздействие зависи от подходящата политическа, обществена и икономическа рамка.

1.3 Амбициозно развитие на възобновяемата енергия в Европа

Сенариите отговарят на целта на ЕК за дял на енергията от възобновяеми източници, достигащ до 45,4% през 2030 г., което е възможно благодарение на високият ръст в развитието на вятърната и слънчевата енергия. Въпреки това са необходими всички технологии за декарбонизация и възобновяеми енергийни източници, за да се подкрепят дългосрочните европейски цели в областта на климата и енергетиката за достигане на нетна нула до 2050 г:

• Дългосрочните климатични цели могат да бъдат постигнати чрез устойчив растеж и значителни инвестиции във всички европейски възобновяеми енергийни източници, включително вятърна и слънчева енергия и биометан.
• Насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници на потребителско ниво (напр. просуматори, енергийно положителни сгради и др.) ще допринесе за разширяване и възприемане на доставките на чиста енергия.
• Необходима е преносна инфраструктура, за да се свържат районите с висок потенциал за възобновяема енергия с центровете с високо търсене.
• Приемането на разширяването на енергийната инфраструктура е от първостепенно значение за постигането на климатичните цели.

1.4 Секторната интеграция осигурява ефективни решения за декарбонизация

Напълно интегрираната система може да осигури ефективни решения за декарбонизация и дава възможност европейското производство на електроенергия и газ да бъде въглеродно неутрално преди 2050 г. Интеграцията на инфраструктурите за електроенергия, метан и водород предоставя широк спектър от възможности за решаване на краткосрочни и сезонни нужди от гъвкавост в една нетно нулева енергийна система:

• Разкрива потенциала на възобновяемите източници на електроенергия и позволява ефективното използване на електролизни технологии.
• Позволява ефективното разработване на водород и синтетични горива, като насърчава по-нататъшното развитие на възобновяемите енергийни източници.
• Позволява намирането на оптимални решения в подкрепа на нуждите от гъвкавост на енергийната система.

1.5 Производството на метан и водород в ЕС може да се декарбонизира до 2050 г., за да се осигури конкурентоспособна, устойчива и надеждна енергийна система

Както метанът, така и водородът служат като универсални енергийни носители в множество сектори, като предлагат значителен потенциал да допринесат за усилията на Европа за декарбонизация. Това позволява на ЕС да поддържа по-устойчива и надеждна енергийна система, основана на всички налични технологии и енергийни носители.

С разработването на технологии за възобновяем водород, биометан и декарбонизация ЕС може да декарбонизира почти 80% от производството си на газ до 2030 г. в Сценария NT и да се декарбонизира напълно до 2050 г. Освен това нивата на внос на природен газ се свеждат до нула до 2050 г., което допринася за независимостта на ЕС от вноса на изкопаеми горива.

1.6 Пряката електрификация е от ключово значение за постигане на целите за декарбонизация, когато може да осигури ефективно използване на възобновяемата енергия

Забележителното увеличение на пряката електрификация се дължи на отказа на Европа от изкопаеми горива, като подчертава ангажимента на региона за повишаване на енергийната ефективност и ускоряване на декарбонизацията. Увеличаването на пряката електрификация е най-ефективното решение за постигане на целите на ЕС в областта на енергетиката и климата. Повишената електрификация се наблюдава във всички сектори, но по-значително в транспорта, жилищния и третичния сектор.
Директната електрификация чрез значително внедряване на дребномащабни технологии за електрификация, като например електромобили и термопомпи, е от ключово значение за изпълнение на принципа „ефективност на първо място“ и намаляване на замърсяването на въздуха.

1.7 Интегрирани енергийни системи: водородът е фактор, който променя правилата на играта за газовите и електрическите системи

Водородът ефективно допринася за прехода на сегашната газова система към въглеродно неутрална и по-интегрирана система. Водородът отключва пълния потенциал на възобновяемите енергийни ресурси. Той ще допринесе за по-висока енергийна автономност на Европа. Като намалява зависимостта от вноса на изкопаеми горива, европейският пазар на водород е възможност за ЕС да участва в глобалния пазар на чиста енергия и да внася нисковъглеродна енергия.

1.8 Иновациите са ключови за постигането на устойчиво енергийно бъдеще

Сценариите изобразяват няколко начина, по които европейската енергийна система може да се развие с цел постигане на климатична неутралност. Не може обаче да се пренебрегне фактът, че съществуват допълнителни фактори и предизвикателства, които надхвърлят необходимото за планирането на енергийната инфраструктура като пазарно проектиране и оперативни процедури. Необходимо е допълнително внимание, за да се разбере въздействието при преминаването към устойчива икономика, включително рециклирането и повторното използване, осигуряването на стабилни вериги за доставки, използването на земното пространство и оскъдните ресурси, обучението на работната сила, финансирането и участието на гражданите. Необходимите иновации излизат извън рамките на техническото ноу-хау, за да се гарантира, че енергийната система ще стане устойчива навреме за бъдещите поколения.