• През следващите 25 години инвестициите в енергийната система ще трябва да се удвоят в сравнение с периода 2011-2020 г.
• За да се постигне такова равнище на инвестициите, съответстващо на европейските климатични цели, електроенергийните компании няма да се справята, ако разчитат единствено на пазарните си приходи.
• Eurelectric публикува по този повод предложения за увеличаване на частните и публичните източници на финансиране, като същевременно се гарантира ефективното функциониране на енергийния пазар.

Секторът на електроенергията е изправен пред голямо инвестиционно предизвикателство: за периода 2031-2050 г. Европейската комисия прогнозира, че в мощности за производството на електроенергия са необходими инвестиции в размер на 142 млрд. евро годишно, като същевременно Eurelectric оценява необходимите годишни разходи за обновяване и изграждане на мрежата на повече от 65 млрд. евро. Европейската комисия провежда динамични консултации относно начините за стимулиране на инвестициите и запазване на дългосрочната конкурентоспособност на Европа и Eurelectric публикува препоръки за привличане на допълнително финансиране за енергийния преход чрез промени в пет основни области на политиката

1. Използване на законодателството за устойчивост за стимулиране на инвестициите

Рамката на ЕС за устойчиво финансиране беше замислена като ключов инструмент за ангажиране на компаниите за комунални услуги със зелени инвестиции, но финансовите ползи от ясните и непротиворечиви корпоративни стратегии за декарбонизация остават под очакванията, а натрупващите се правила за отчитане и несъответствия увеличават тежестта на докладване за дружествата. Ето защо асоциацията приветства инициативата на Европейската комисия за опростяване и консолидиране на правилата за отчитане чрез т.нар. Омнибус регламент.

Бъдещите доклади за устойчивост съгласно Директивата относно отчитането на предприятията (CSRD) ще предоставят солидна информация на инвеститорите за ангажиментите на предприятията за комунални услуги в областта на устойчивостта. Важно е процесите на корпоративното отчитане да не се забавят от некоординирани искания за практики в областта на околната среда, социалната сфера и управлението (ESG) от страна на инвеститорите и други заинтересовани страни. Това може да бъде постигнато чрез съгласуване на изискванията за данни на Директивата и Регламента за оповестяване на информация за устойчивото финансиране (SFDR). Централизирането на достъпа до данни в Европейската единна точка за достъп също може да осигури допълнителни ползи. За да се избегне двойна работа например, бъдещото маркиране на цифрови данни в съответствие с XBRL-таксономията следва да се отложи, докато не се осъществи опростяването, предвидено в регламента „Омнибус“. По-силното съгласуване между таксономията на ЕС и режима за оповестяване на финансови данни съгласно SFDR може да подобри прозрачността на финансовите продукти. Въпреки това основаната на дейности рамка на Данъчната номенклатура на ЕС днес не е адаптирана към инвестиционните нужди на дружествата, които са едва в началото на своя преход. На стратегиите за декарбонизация, основани на дейността, следва да се обърне по-голямо внимание при предстоящото преразглеждане на SFDR, като се въведат категории фондове, съобразени със стратегиите за преход на дружествата.

2. Осигуряване на стабилен достъп до капиталовия пазар

Към днешна дата повечето предприятия за комунални услуги имат задоволителен достъп както до капиталовите, така и до дълговите пазари, което им дава възможност значително да увеличат дела си в нисковъглеродното производство. Очаква се обаче конкуренцията за капитали да се засили с интензифицирането на енергийния преход, а инвеститорите е по-вероятно да достигнат своите секторни лимити. Успоредно с това предстои поетапно въвеждане на по-строги пруденциални изисквания чрез режима Базел IV, което допълнително ще ограничи капацитета за кредитиране на банките в инвестиционна среда, която вече се характеризира с по-високи лихвени проценти.

Могат бързо да се приложат целенасочени мерки, стимулиращи както кредитния капацитет на инвеститорите, така и мобилизирането на капиталовите пазари, като например по-малко строги капиталови изисквания за банките, които инвестират в проекти, свързани с нисковъглеродния преход, доколкото те са в състояние да намалят рисковете и да подобрят устойчивостта на активите към изменението на климата. Успоредно с това са необходими допълнителни усилия за насочване на неизползваните спестявания към продуктивни инвестиции. Ето защо Eurelectric подкрепя предложенията от докладите на Драги и Лета за разработване на специален фонд на ЕС за устойчиви инвестиции или за укрепване на доверието на спестителите във финансовите продукти чрез етикети на ЕС, гарантиращи, че средствата се изразходват например за дейности, съобразени с данъчната политика, или за технологии с нулево нетно потребление съгласно Законодатения акт за индустрия с нулеви нетни емисии (NZIA).

3. Увеличаване на набора от инструменти за намаляване на риска с цел намаляване на инвестиционните бариери

Необходима е съществена промяна в сътрудничеството между различните публични финансови институции (като например многостранните банки за развитие, националните насърчителни банки или агенциите за експортно кредитиране), за да се постигне инвестиционен темп, съобразен с амбициите на ЕС в областта на климата. Днес изискванията за одобрение на кредити и обработка на критериите за устойчивост се дублират за всеки отделен инвестиционен проект. Платформените инструменти могат да предотвратят подобни трудности и да постигнат по-голямо въздействие, например чрез споразумения за кредити, свързани с устойчивостта на няколко проекта, или с различни публично-частни партньорства.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) играе ключова роля за намаляване на финансовите рискове, свързани с енергийния преход. Много електроснабдителни предприятия си сътрудничат успешно с банката за мащабни проекти в областта на електроенергетиката, но бюрократичната тежест, свързана с получаването на финансиране от ЕИБ, обезкуражава някои от тях да се ангажират с институцията. Ето защо следва да се положат усилия за рационализиране на изискванията за проверка и процесите на одобрение на кредити. Освен това по-голямата гъвкавост на кредитния капацитет на ЕИБ би предоставила повече пространство за действие на предприятията за комунални услуги.

Функционирането на програмата InvestEU може да бъде допълнително подобрено. Тъй като електроенергийната индустрия обмисля мащабни инвестиции в електроенергийните мрежи и производството на електроенергия, приходите често не са достатъчно сигурни, за да се направи икономическа обосновка. Допускането на такива проекти до финансиране от фонда InvestEU би спомогнало за промяна на възприемането на риска от страна на комуналните предприятия по отношение на високорискови и иновативни проекти. Освен това ЕИБ следва да насърчава индустрията да се електрифицира, като предоставя бюджетни гаранции за намаляване на риска при споразуменията за закупуване на електроенергия. Такъв инструмент би бил полезен в контекста на бъдещата „Банка за електрификация“.

4. Даване на възможност за енергиен преход чрез бюджета на ЕС

Енергийният преход трябва да остане ключов приоритет за следващата многогодишна финансова рамка, която ще бъде договорена през следващите месеци. Тъй като конкурентоспособността и отбраната заемат челно място в списъка с приоритетите на ЕС, инвестициите в енергетиката не трябва да бъдат пренебрегвани и за финансирането на енергийния преход трябва да бъде отделен по-амбициозен процент от средствата.

В същото време бюджетът на ЕС трябва да стане по-опростен и по-прозрачен. Фрагментирането на финансирането в множество програми се отразява отрицателно на ефективността на публичните средства на ЕС и води до ненужна административна тежест. Програмите за финансиране следва също така да бъдат достатъчно гъвкави, за да се избегне изоставянето на проектите по средата на пътя поради форсмажорни обстоятелства в периода между отпускането на средства и окончателните инвестиционни решения.

Сред програмите, които следва да се възползват от по-висок бюджет, може да се спомене Механизмът за свързване на Европа. По подобен начин политиката на сближаване е ключов инструмент за намаляване на регионалните неравенства и даде възможност за осъществяване на ключови проекти за пренос на електроенергия в рамките на Трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E). Иновационният фонд и Фондът за модернизация също следва да се ползват с повишено внимание.

5. Преразглеждане на рамката за държавните помощи, за да бъде тя подходяща за целта за нулеви нетни емисии

Рамката на ЕС за държавните помощи трябва да постигне справедлив баланс между достатъчната публична подкрепа за енергийните проекти и ефективното функциониране на пазара. Въвеждането на Временната рамка за държавна помощ при кризи и преход (ВРКП) и измененията на Общия регламент за групово освобождаване (ОРГП) ускориха през последните години изпълнението на множество енергийни проекти. Може да се обмислят допълнителни промени в него, като например увеличаване на настоящите прагове за уведомяване за проекти, свързани с прехода, и разрешаване на временно финансиране на оперативни разходи като част от мерките за държавна помощ в рамките на бъдещата Банка за електрификация.

Освен това прегледът на правилата за държавните помощи, извършен от Тереса Рибера, дава възможност да се прецени дали някои процедури, използвани във ВРКП, могат да бъдат разширени към Насоките за държавна помощ за климата, енергетиката и околната среда. В същото време държавните помощи не трябва да се използват за нарушаване на конкуренцията между участниците на пазара.

Процедурите за одобряване на държавните помощи, извършвани от Европейската комисия, следва да бъдат рационализирани, за да се избегне дългото чакане, например одобряването на заявленията за получаване на статут на важни проекти от общ европейски интерес е прекалено дълго и спешно трябва да бъде ускорено.

Eurelectric ще започне диалог с политиците, за да гарантира, че препоръките, формулирани в политическия документ, са взети предвид, и да предостави съвети по ключови инициативи на Комисията.

Акцентите от документа в резюме

Основен контекст и предизвикателства

• ЕС се стреми да стане климатично неутрален до 2050 г., което изисква мащабни инвестиции в инфраструктура за чиста енергия, разширяване на мрежата и електрификация на ключови сектори.
• Между 2031 г. и 2050 г. ЕС ще трябва да инвестира 3 % от своя БВП годишно в енергийната система, включително 140 млрд. евро годишно в производството на електроенергия и 65 млрд. евро в разширяването на мрежата.
• Въпреки значителния напредък в областта на възобновяемите енергийни източници и намаляването на емисиите, Европа е изправена пред финансови и регулаторни пречки, включително нарастващи цени на изкопаемите горива, геополитически предизвикателства и високи капиталови изисквания.

Стратегически препоръки

Документът очертава 10 основни препоръки за преодоляване на финансовите и регулаторните пречки, за да се осигури икономически ефективен и справедлив енергиен преход:

1. Опростяване и хармонизиране на законодателството в областта на устойчивото развитие
   • Привеждане на Регламента за оповестяване на информация за устойчивото финансиране (SFDR) в съответствие с таксономията на ЕС, за да се подобри прозрачността и доверието на инвеститорите.
   • Хармонизиране на изискванията за докладване на данни съгласно Директивата за корпоративното отчитане на устойчивостта и свързаните с нея регламенти, за да се намали административната тежест.
   • Отлагане на прилагането на сложни изисквания за оповестяване, докато не бъдат въведени подходящи системи, като например цифрово маркиране на данните за устойчивост.
2. Въвеждане на механизми за преходно финансиране
   • Разработване на фондове по SFDR за дружества с надеждни стратегии за преход.
   • Подкрепа за декарбонизиращите се дружества, дори тези с активи с високи емисии, за да се предотврати изключването им от финансовите пазари.
3. Разширяване на инструментите за намаляване на риска
   • Използване на публични институции като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и националните насърчителни банки (НЦБ), за да се предлагат гъвкаво кредитиране и заеми, свързани с устойчивостта.
   • Въвеждане на мецанин капитал и схеми за ускорена амортизация, за привличане на частни инвестиции.
   • Опростени процеси на одобрение на кредитите от ЕИБ и съсредоточаване върху мащабни проекти за иновации.
4. Създаване на Европейска банка за електрификация
   • Създаване на специализирана институция за подкрепа на индустриалната електрификация и намаляване на различията в конкурентоспособността.
   • Координиране на финансирането чрез програми на равнище ЕС и национални механизми за държавна помощ за декарбонизация на промишлеността.
5. Увеличаване на бюджетните средства на ЕС за енергийния преход
   • Приоритизиране на инвестициите в производството на енергия, съхранението, развитието на мрежите и модернизацията на инфраструктурата в рамките на следващата многогодишна финансова рамка.
   • Разширяване на бюджета на Механизма за свързване на Европа (МСЕ), за да се ускорят проектите за междусистемни връзки и интелигентни мрежи.
   • Подкрепа за научните изследвания и иновациите, особено за технологии с висока степен на готовност (TRL 7 или повече).
6. Оптимизиране на рамката за държавна помощ
   • Опростени процеси на одобрение на важни проекти от общ европейски интерес (IPCEI) и съсредоточаване върху пазарно наличните (готовите за пазара) технологии (TRL 8-9).
   • Привеждане на насоките за държавна помощ в съответствие с Временната рамка за държавна помощ при кризи и преход (ВРКП), за да се ускори внедряването на възобновяема енергия.
7. Насочване на спестяванията от продажби на дребно към инвестиции в енергетиката
   • Обозначаване и популяризиране на фондове, изрично свързани със зелени облигации и устойчиво финансиране, за да се привлекат инвеститори на дребно.
   • Насърчаване на държавите членки да провеждат кампании за ползите от проверените етикети за устойчиво финансиране.
8. Осигуряване на регулаторна стабилност
   • Избягване на реактивни пазарни интервенции като неочаквани данъци и ценови ограничения, които подкопават доверието на инвеститорите.
   • Осигуряване на дългосрочна регулаторна сигурност, за да се улеснят инвестициите на частния сектор в чиста енергия.
9. Осигуряване на технологично неутрална подкрепа
   • Фокус върху пазарен подход за подкрепа на широк спектър от нисковъглеродни технологии, като се осигури лоялна конкуренция.
   • Преодоляване на пречките пред децентрализираните енергийни решения и двупосочното зареждане на електрически превозни средства, за да се разкрият нови пазарни възможности.
10. Укрепване на публично-частните партньорства
    • Обединяване на проектите за постигане на икономии от мащаба, като същевременно се отчитат целите за екологична, социална и управленска устойчивост (ESG).
    • Засилване на сътрудничеството между институциите на ЕС, публичните банки и частните участници за ефективно финансиране на мащабни проекти.

Приоритетни области за финансиране

• Проекти за укрепване на мрежите и междусистемни връзки (584 млрд. евро, необходими до 2030 г.).
• Внедряване на технологии за възобновяема енергия и съхранение на енергия.
• Декарбонизация на системите за централно отопление и устойчивост на критичната инфраструктура.
• Електрификация на транспорта и промишлеността, включително двупосочна инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства.

Заключение

Политическият документ на Eurelectric подчертава спешната необходимост от съгласуване на финансовите стратегии, опростяване на регулаторните рамки и използване на публично-частните партньорства за разгръщане на пълния потенциал на енергийния преход в Европа. Предложените мерки имат за цел да мобилизират ефикасно капитали, като същевременно гарантират устойчивост, конкурентоспособност и приобщаване във всички държави членки.