В своята публикация асоциацията на електрическата индустрия в Европа изразява своята категорична подкрепа за енергийната ефективно, като същевременно апелира политиката в това отношение да бъде в синхрон със съществуващото европейско законодателство. Тя би трябвало да се основава на множеството пазарни механизми, които съществуват в това отношение, а изборът за това, кои инструменти са най-добри да бъде оставен на всяка отделна страна членка съгласно с принципа на субсидиарността. В документа са определени са следните акценти:

Националните цели за енергийна ефективност

Многократните припокриващи се цели следва да бъдат избягвани или да бъдат оценявани внимателно , за да се избегнат отрицателните взаимодействия между тях. Когато е постигнато съгласие за националните цели, следва да се вземат предвид всички възможни взаимодействия с мерките за намаляване на въглеродните емисии.

Схемите за задължителни цели за енергийна ефективност

Електрическите компании имат изначален интерес към насърчаване на енергийната ефективност сред своите клиенти, но трябва също да се признае, че те имат ограничено влияние върху клиентите и не могат да ги принудят да купуват енергийни услуги или продукти, ако те не желаят. Съществува разбирането, че задължените схеми са един от инструментите за насърчаване на енергийната ефективност, както и че решенията за насърчаване на пазар на услуги за енергийна ефективност трябва да бъдат съобразен с местните условия. Поради това е критично важно, в случай, че държавите-членки изберат схемите за индивидуални задължения, енергийните компании да не са  изложени на неправомерни санкции, како съответната схема е обвързана с конкретен механизъм за възстановяване на разходите. Също така трябва да бъде предвидено цялостното признаване на разходите, които целят стимулирането на търсенето на услуги за енергийно спестяване. Опитът на съществуващите схеми показва, че това е ключов елемент за успеха им.

Задължителната ко-генерация

Eurelectric силно се противопоставят на предложението за задължителна когенерация (CHP) за всички топлоелектрически централи. Това би ограничило както технологичните възможности за избор, така и географското разположение на термичните централи, като по този начин забави или предотврати изграждането на нови електроцентрали, като предизвика нежелан страничен ефект върху конкуренцията и сигурността на доставките. Приоритетно включване на централите за комбинирано производство на електрическата мрежа (в допълнение на този от ВЕИ) също е основен проблем,  който изкривява конкуренцията и подкопава принципите на пазара, по този начин крие опасност, да бъдат предизвикани по-високи разходи от необходимото.  Следва първоначално да бъде намалено потреблението на топлинна енергия, както и също да бъдат стимулирани други ниско въглеродни технологии за производство на топлоенергия.

Първичен фактор на преобразуване

Коефициентът на преобразуване изразява колко първична енергия е необходима за генериране на електричество. Прилагането на един и същ коефициент от 2,5, който е използван и преди приемането на пакета „климат-енергетика“ предполага, че електроенергийния микс не търпи развитие и целта за ВЕИ до 2020 г., вероятно няма да бъде спазена. Освен че е произволен, този фактор предизвиква изкривено предпочитание към използването на изкопаеми горива вместо на електроенергията за транспорта, отопление и охлаждане и т.н., като по този начин увеличава както зависимостта от вноса така и емисиите на въглероден двуокис.

Ефективност в производството на електроенергия

Фокусът на директивата за енергийна ефективност по отношение на производството на електроенергия е неоправдан. Вече съществуват множество стимули за подобряване на ефективността на горивните инсталации,  и  индустрията е напълно наясно с бизнес потенциала, който се крие в енергийната ефективност.  Подобни мерки се очаква да създадат ненужна административна тежест.

Противоречие със законодателството за либерализацията

Изглежда няколко разпоредби на проекта за директива са в противоречие с 3-тия енергиен пакет и те не служат в интерес на потребителите.  Трябва да бъде предвидена гъвкавост в методите и честота на заплащане, така че доставчиците да могат да отговорят на нуждите на техните клиенти, като не бъдат препятствани инвестиционните планове за въвеждането на умните мрежи.  Подобни разминавания трябва да бъдат ревизирани, за да се избегне объркване при прилагането на разпоредбите за либерализация.