Наскоро Европейската агенция по околна среда представи своя редовен доклад – „Europe’s Environment 2025“, който предлага изчерпателен анализ на състоянието на околната среда в Европа. Докладът разглежда ключови теми като изменението на климата, качеството на въздуха и водите, биоразнообразието, устойчивото използване на природните ресурси и замърсяването.

Целта на документа е да предостави научно обоснована и актуална информация, която да подпомогне вземането на информирани решения на европейско, национално и регионално ниво. Изданието подчертава както предизвикателствата, така и възможностите, свързани с устойчивото развитие, и акцентира върху необходимостта от интегрирани и ефективни мерки за опазване на околната среда.

По отношение на емисиите, свързани с изменението на климата, в доклада се отбелязва, че вследствие на постепенното засилване на политиките, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове, темпът на тяхното годишно намаляване в ЕС се е удвоил от 2005 г. насам. Това е довело до преизпълнение на климатичната цел за 2020 г.

Нетните емисии на парникови газове (ПГ) в ЕС през 2023 г. са намалели с повече от една трета спрямо нивата от 1990 г., докато брутният вътрешен продукт (БВП) на ЕС е нараснал с над 60 %. Тъй като на световно равнище емисиите на ПГ продължават да се увеличават, европейският напредък в смекчаването на изменението на климата показва, че е възможно намаляването на емисиите на ПГ да бъде отделено от икономическия растеж.

Напредъкът в намаляването на емисиите на парникови газове в ЕС се дължи основно на прехода към възобновяеми енергийни източници, докато в сектори като селското стопанство и транспорта напредъкът остава по-ограничен. В същото време поглъщането на CO₂ от дейности, свързани със земеползването, показва тенденция на намаляване през последните години.

За да бъде постигната целта за намаляване на нетните емисии на парникови газове с 55 % до 2030 г., темпът на тяхното годишно намаляване трябва значително да се ускори спрямо нивата от последните 15 години. Докато историческите тенденции в сектора на енергоснабдяването следва да се запазят, в останалите сектори е необходимо осезаемо ускорение, особено в транспорта, както и в повишаването на способността за поглъщане на въглерод от горите и почвите.

Приетите и планираните към настоящия момент мерки, за които докладват държавите членки, не са достатъчни, за да гарантират постигането на целта за климатична неутралност до 2050 г. Това се потвърждава от обобщените национални прогнози, които показват значителен недостиг на ресурси за постигане на тази цел.

Източник: EEA

Развитието в сектор „Енергетика“ включва удвояване на дела на възобновяемите енергийни източници от 2005 г. насам. През 2023 г. почти една четвърт от крайното енергийно потребление в ЕС произхожда от възобновяеми източници. Най-съществен напредък се наблюдава в електроенергийния сектор, където възобновяемите енергийни източници осигуряват 45 % от произведената електроенергия в ЕС – резултат, който поставя Съюза пред други региони в света.

В секторите на отоплението и транспорта делът на възобновяемите енергийни източници достига съответно 26 % и 11 % от цялото енергийно потребление към 2023 г.

От 2005 г. насам потреблението на първична енергия в ЕС е намаляло с 19 %, а крайното енергийно потребление – с 12 %. Тази тенденция се обяснява с повишената енергийна ефективност, нарастващия дял на електроенергията от възобновяеми източници, прилагането на енергоспестяващи мерки, структурните промени в икономиката и по-топлите зими през последните години.

За да бъде постигната целта на ЕС за 42,5 % дял на енергията от възобновяеми източници, годишният темп на преход към възобновяема енергия трябва да се увеличи повече от два пъти спрямо средните стойности през последното десетилетие. Едновременно с това електрификацията следва да се разширява по-бързо във всички сектори, а енергийната ефективност да се подобрява с още по-високи темпове.

До 2030 г. е необходимо да се постигне трикратно по-голямо годишно намаление на потреблението на първична енергия и шесткратно по-голямо годишно намаление на крайното енергийно потребление. Дали този напредък ще бъде осъществен, остава несигурно – той зависи от националните амбиции и последователното прилагане на политики, които да осигурят предвидимост на инвестициите и съгласуваност на политическите сигнали в цялото общество.

Източник: EEA

Необходимо е да се увеличат инвестициите във възобновяеми енергийни източници, електроенергийни мрежи, съоръжения за съхранение на енергия и междусистемни връзки, за да се гарантират адекватността и гъвкавостта на електроенергийната система. Наред с това следва да се засилят мерките за енергоспестяване и повишаване на енергийната ефективност, постепенно да се премахнат субсидиите за изкопаеми горива, да се ускорят иновациите и да се използва пълният потенциал от синергиите на прехода чрез интегрирано планиране и трансгранично сътрудничество.

Енергийният преход в ЕС няма да бъде напълно завършен до 2030 г., поради което усилията за декарбонизиране на енергоемките сектори – като производството на цимент и стомана, както и транспорта на дълги разстояния – трябва да продължат по пътя към постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Освен това сградният сектор вероятно ще изисква допълнително внимание в рамките на политиките. Преходът ще наложи държавите членки на ЕС да идентифицират и преодолеят съществуващите пречки, свързани с осигуряването на материали и компоненти, да се възползват от местните възможности – например тези, предоставени от териториалното планиране на топлинната енергия – и да се справят с потенциалните промени във въздействието върху околната среда. От решаващо значение ще бъде да се гарантира обществената готовност, да се повиши устойчивостта на инфраструктурата спрямо климатичните промени и да се преодолеят пропуските в иновациите.

Новите политики следва да целят насърчаване на потребителите да подкрепят продължаващата трансформация, да подобряват енергийната и материалната ефективност, да стимулират ходенето пеша, колоезденето и използването на обществен транспорт, както и да възприемат принципите на споделената икономика и по-здравословен, по-кръгов начин на живот.

За повече информация: Europe’s environment 2025