На 10 март 2026 г. Европейската комисия публикува Съобщение относно Стратегията за инвестиции в чиста енергия (Clean Energy Investment Strategy), насочена към мобилизиране на частен капитал за енергийния преход. Документът допълва Пакета „Енергия за гражданите“ (Citizens Energy Package) и серия от свързани инициативи – Плана за действие за достъпна енергия, Пакета за електроенергийните мрежи и Чистата индустриална сделка.
Мащабът на заявените инвестиционни потребности е значителен. Комисията оценява необходимите годишни инвестиции в енергийния сектор на приблизително 660 милиарда евро за периода 2026-2030 г. и 695 милиарда евро годишно за 2031-2040 г. За сравнение, средногодишните инвестиции между 2011 и 2021 г. са възлизали на около 240 милиарда евро, т.е. изисква се увеличение от близо три пъти. Групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) заявява намерение да предостави над 75 милиарда евро финансиране в рамките на три години. Програмата InvestEU досега е мобилизирала над 57 милиарда евро в свързани с енергетиката инвестиции. Бюджетът на Механизма за свързване на Европа – Енергетика (CEF-Energy) е увеличен петкратно до около 30 милиарда евро.
Стратегията разчита на основната предпоставка, че в Европа съществува достатъчен частен капитал — около 33,7 трилиона евро под частно управление, от които институционални инвеститори (застрахователи и пенсионни фондове) контролират над 12 трилиона евро. Задачата е тези средства да бъдат насочени към енергийни проекти чрез подходящи инструменти за намаляване на риска.
Мерки, насочени към мрежовите оператори
За операторите на мрежова инфраструктура – на преносна мрежа (TSO) или на разпределителна мрежа (DSO) – стратегията предлага три основни инструмента.
Първият е Стратегическият инфраструктурен инвестиционен фонд (SII Fund), замислен като платформа за дялови съвместни инвестиции. ЕИБ поема индикативен ангажимент от до 500 милиона евро като „котвен (опорен) капитал“, с идеята да привлече частни инфраструктурни фондове. Вторият е инструмент за (синтетична) секюритизация за оператори (Operator Securitisation Facility — OSF), която цели превръщането на бъдещи регулирани приходи в ликвидни ценни книжа с инвестиционен рейтинг, като физическите активи остават публична собственост. Третият инструмент е участието на ЕИБ като котвен инвеститор в хибридни облигации на регулирани ютилити компании, което укрепва балансовата им позиция, тъй като хибридните инструменти се третират частично като собствен капитал.
Допълнително, Действие 2 от Стратегията предвижда подкрепа за секюритизация на съществуващи кредитни портфейли, за да се освободи капацитет на търговските банки за нови заеми към мрежови оператори, както и адаптиране на инициативата Growth for Energy за малки оператори чрез регионални и местни банки.
Амбициозни заявления, неясни механизми за изпълнение
Заявеното увеличение на инвестициите от 240 на 660 милиарда евро годишно е безпрецедентно, но за мрежовите оператори, чиито инвестиционни програми се финансират чрез мрежови тарифи, одобрявани от независими национални регулаторни органи, възниква фундаментален въпрос: как ще бъдат съвместени значително по-високите инвестиционни нужди с паралелния натиск за намаляване на мрежовите тарифи, заложен в Пакета „Енергия за гражданите“?
Действие 2 от Citizens Energy Package изрично призовава регулаторните органи да прилагат „строг подход“ при оценката на мрежовите разходи и да намаляват мрежовите тарифи за потребителите. Едновременно с това, Clean Energy Investment Strategy изисква масивни инвестиции в модернизация и разширяване на мрежата, които неизбежно увеличават регулаторната база на активите и следователно оказват натиск върху тарифите. Това е вътрешно противоречие, което стратегията не адресира и което поставя мрежовите оператори в невъзможна позиция – да инвестират значително повече, докато регулаторният и политическият натиск ги принуждава да понижават или поне да стабилизират тарифите.
Секюритизацията: обещаващ, но сложен инструмент
Линията за секюритизация за оператори (OSF) е концептуално интересен инструмент – идеята за извънбалансово финансиране чрез секюритизация на бъдещи регулирани приходи може да освободи капацитет за нови инвестиции, без да натоварва директно тарифите. За големите TSO, които вече имат инвестиционен рейтинг и достъп до капиталовите пазари, това може да е допълнителна опция за оптимизиране на капиталовата структура.
Проблемът обаче е при малките и средните DSO, които доминират в много държави членки, включително в България. Стратегията сама признава, че ландшафтът на DSO в ЕС е „голям и разнообразен, с оператори с различна големина, правна среда и регулаторни режими“. Секюритизацията на приходните потоци на такива оператори предполага стандартизирана и предвидима регулаторна рамка, прозрачна тарифна методология и достатъчен мащаб за формиране на пулове от активи. В юрисдикции, където регулаторната среда е нестабилна, тарифните решения са непредвидими или политически мотивирани, а оперативната ефективност на DSO варира значително, пазарният апетит за такива инструменти ще бъде минимален. Стратегията предлага „гъвкавост“ и възможност за обединяване в пулове на по-малки оператори, но не предоставя конкретни решения за преодоляване на тези структурни пречки.
Хибридните облигации: достъпни за малцина
Участието на ЕИБ като котвен инвеститор в хибридни облигации укрепва балансовата позиция на емитента и е полезен сигнал за пазара. Този инструмент обаче е реалистично достъпен единствено за големи, публично регулирани комунални компании с утвърден кредитен рейтинг и история на пазарно финансиране. За по-малките DSO в Централна и Източна Европа, които нямат рейтинг и оперират при значително по-висока цена на капитала, хибридните облигации не са практическо решение.
Стратегическият инфраструктурен фонд е със скромен мащаб
Индикативният ангажимент на ЕИБ от 500 милиона евро за SII Fund е символичен спрямо заявените инвестиционни потребности. Дори при значителен мултиплициращ ефект от съинвестиране, тази сума представлява малка част от необходимия дялов капитал за мрежова инфраструктура. Самата стратегия не дава оценка за очаквания общ обем мобилизиран капитал чрез този инструмент, което затруднява преценката за реалното му въздействие.
Регулаторната предвидимост е ключовата липсваща предпоставка
Стратегията многократно подчертава необходимостта от „стабилни и привлекателни инвестиционни условия“ и „регулаторна предвидимост“. Тези формулировки обаче остават декларативни. В практиката на мрежовите оператори ключовият фактор за привличане на частен капитал е не наличието на нови финансови инструменти, а предвидимостта на регулаторната рамка – тарифната методология, признатата регулаторна база на активите, разрешената норма на възвръщаемост, продължителността и стабилността на регулаторните периоди.
Стратегията не предлага конкретни мерки за хармонизиране или укрепване на националните регулаторни рамки за мрежови оператори. Не се поставя въпросът за минимални стандарти на тарифно регулиране, които да гарантират на инвеститорите разумна и предвидима възвръщаемост. Вместо това, подходът разчита на финансов инженеринг (секюритизация, хибридни облигации, съвместни инвестиционни фондове), без да адресира основния проблем – ако регулаторната рамка не осигурява достатъчна и предвидима възвръщаемост, никой финансов инструмент няма да направи мрежовите инвестиции привлекателни за институционален капитал.
Разминаване между риторика и реалност при DSO
Документът идентифицира правилно, че „продължителните разрешителни процедури и процесите за присъединяване към мрежата забавят разгръщането и увеличават рисковете“, а „фрагментираните пазари с различаващи се правила, стандарти и практики на планиране повишават транзакционните разходи и възпрепятстват адаптирането на правилата към различните мащаби“. Това е точна диагноза, но предложените мерки – финансови инструменти и платформи за диалог – не засягат корена на проблема. За мрежов оператор, който чака две до осем години за разрешение за изграждане на нова подстанция или преносна линия, наличието на секюритизационна линия е от второстепенно значение, ако административните бариери правят самата инвестиция невъзможна в разумен срок.
Какво би било по-ефективно?
От перспективата на мрежовите оператори, по-въздействащ подход би включвал на първо място гарантиране на адекватна регулаторна възвръщаемост, която да покрива реалната цена на капитала и да отразява нарасналите инвестиционни потребности. На второ място – ускоряване и опростяване на разрешителните процедури за мрежова инфраструктура по аналогия с вече приетите мерки за ВЕИ. На трето място – разработване на механизми за предварително финансиране на мрежови инвестиции, които предшестват присъединяването на нови мощности, без тези разходи да се прехвърлят непропорционално върху настоящите потребители. И на последно, но не по значение, място – хармонизиране на минималните стандарти за регулиране на мрежовите тарифи в ЕС, така че инвеститорите да разполагат с предвидима рамка, независимо от конкретната държава членка.
Заключение
Стратегията за инвестиции в чиста енергия още веднъж вербализира правилните послания: потребността от масивни инвестиции в мрежова инфраструктура е безспорна, а мобилизирането на частен капитал – наложително. Предложените финансови инструменти – секюритизация, хибридни облигации, съвместни фондове – са полезно допълнение към съществуващия набор от инструменти, но са недостатъчни сами по себе си. За мрежовите оператори ключовата слабост на стратегията е, че тя предлага финансов инженеринг като отговор на проблем, който е преди всичко регулаторен и административен. Без адресиране на вътрешното противоречие между натиска за по-ниски тарифи и необходимостта от повече инвестиции, без укрепване на предвидимостта на регулаторните рамки и без реално ускоряване на разрешителните процедури, амбициозните числа от стратегията рискуват да останат на хартия.
