Първата половина на 2026 г. беше белязана от поредна енергийна криза, предизвикана от затварянето на Ормузкия проток, което доведе до рязко поскъпване на петрола и природния газ. В действителност обаче тази криза е само поредното проявление на по-дълбок проблем, с който Европа се сблъсква от десетилетия – зависимостта от вносни изкопаеми горива.
Пазарът на топлинна енергия в Европа, където природният газ все още е основният енергиен източник, засега е сравнително слабо засегнат от настоящата криза, тъй като отоплителният сезон вече приключи. Въпреки това събитията отново поставят на дневен ред въпроса за енергийната сигурност и необходимостта от ускоряване на прехода към по-устойчиви енергийни решения.
Макар че изкопаемите горива все още осигуряват над 70% от отоплението и охлаждането в Европейския съюз, секторът на централното топлоснабдяване е сред лидерите в процеса на декарбонизация. През 2024 г. делът на възобновяемите енергийни източници и отпадната топлина в системите за централно отопление и охлаждане достига рекордните 46,2%, като за първи път изпреварва дела на изкопаемите горива, който спада до 45,9%.
Само за една година – между 2023 и 2024 г. – делът на възобновяемите и отпадните източници нараства с 2,8%, надхвърляйки заложените цели в пакета на ЕС „Подготвени за цел 55“.
В актуализирания си доклад „DHC Market Outlook“ Европейската асоциация на топлофикациите Euroheat & Power прави подробен анализ на развитието на сектора на централното отопление и охлаждане в Европа и очертава основните тенденции и предизвикателства пред него.
Централното отопление в Европа продължава да се развива
През 2024 г. доставената топлинна енергия чрез централно отопление достига 495,6 TWh, което е лек спад от 1,2% спрямо предходната година. Най-големи продажби отчитат Германия и Полша, следвани от Швеция, Финландия и Дания.
Според доклада в Европа функционират приблизително 16 000 топлопреносни мрежи. Броят е ориентировъчен, тъй като системите варират значително – от мрежи с дължина над 1000 километра в големите столици до малки местни системи, които обслужват няколко обществени сгради или жилищни квартали.
Ръстът на присъединените към топлофикационните системи потребители показва, че секторът продължава да се разширява. Във Франция например през 2024 г. към мрежите са присъединени още 2 374 сгради, като общият им брой достига 52 439. За последните десет години броят на сградите, свързани към топлопреносни мрежи, е нараснал с 69%.
В Дания, която е сред най-развитите пазари на централно отопление в Европа, през 2024 г. са присъединени още 3 033 сгради, което представлява годишен ръст от 2,55% и отразява усилията на страната за постепенното извеждане от употреба на индивидуалните отоплителни системи, работещи с изкопаеми горива.
Развитието на сектора се вижда и в увеличаването на дължината на топлопреносните мрежи. През 2024 г. те достигат общо 201 577 километра, което е увеличение с близо 0,8% спрямо предходната година и с 8,4% за периода 2019–2024 г.
По-чист енергиен микс
Промените в енергийния микс на европейското централно отопление ясно показват преход към по-устойчиви източници на енергия. Най-бързо нараства използването на големи термопомпи и електрически котли.
В някои държави (Полша, Чешката република, Германия и Гърция) природният газ служи като преходно гориво, заместващо въглищата в перспективата за напълно декарбонизирани системи. Съставът на енергийния микс варира значително в различните държави, както и темпото на въвеждане на нови източници, в зависимост от наличните на местно равнище горива, както и от националните и местните регулаторни рамки.
Фигура: Енергийни източници за централно отопление в избрани държави (2024 г.)
През 2024 г. големите термопомпи осигуряват над 10 800 GWh топлинна енергия, като производството им нараства с 6,2% спрямо предходната година. Особено силен растеж се наблюдава в Дания и Германия.
Електрическите котли все още имат относително малък дял – около 1,1% от общото производство на топлинна енергия, но отбелязват впечатляващ годишен ръст от 26%. Най-високите темпове на развитие са отчетени във Финландия и Германия.
В същото време делът на всички изкопаеми горива в централното отопление намалява с 5,5%, а използването на въглища и петрол спада с близо 18%. Постепенното извеждане на въглищата от енергийния микс е пряк резултат от политиките за декарбонизация и стремежа към по-конкурентни и устойчиви енергийни решения.
В някои държави, сред които Полша, Чехия, Германия и Гърция, природният газ продължава да играе ролята на преходно гориво, замествайки въглищата по пътя към напълно декарбонизирани енергийни системи.
Устойчивата биомаса – важен фактор за енергийната независимост
През 2024 г. устойчивата биоенергия осигурява 176,4 TWh топлинна енергия, което представлява 35,6% от общото производство на централно отопление в Европа – увеличение с 1,3% спрямо предходната година.
Именно тези източници помагат на редица държави, сред които Швеция, Австрия, Франция, Латвия и Литва, да намалят зависимостта си от вносни изкопаеми горива. Очаква се използването на местно произведена биомаса да продължи да нараства, особено в регионите с добре развита горска промишленост, където тя се превръща в естествено допълнение към местната икономика и индустриални дейности.
Все по-важна роля на съхранението на енергия
С напредването на енергийния преход нараства и значението на съхранението на енергия. За разлика от електроенергията, която е трудно и скъпо да бъде съхранявана в големи количества, топлинната енергия може да се акумулира под формата на топла или студена вода с относително по-ниски инвестиции.
Топлинното съхранение осигурява необходимата гъвкавост на енергийните системи, като позволява използването на излишната енергия в пиковите часове, улеснява интегрирането на термопомпи, когенерационни инсталации и инсталации на биомаса, а в някои случаи дава възможност и за сезонно съхранение на топлина.
Повече информация за предизвикателствата пред топлофикационния сектор и възможностите за неговото развитие можете да прочетете в доклада DHC Market Outlook 2026.
